Елени Декидис, актриса от сериала All Inclusive: Мастера не ни жалеше

Българите са трудолюбиви, гърците умеят да се забавляват 

Коя е тя

Елени Декидис е актриса, продуцент, възпитаничка на проф. Стефан Данаилов и в момента - част от комедийния сериал All Inclusive. Нейният персонаж е нахаканата Елица, богаташка съпруга, която често се държи надменно и употребява сложни думи, които не разбира. Както името й подсказва, Елени Декидис е от българско-гръцки произход и комбинира най-доброто от двата народа.

- Как се справяш в ситуацията на извънредните мерки и изолация?

- Опитвам се да запазя спокойствие и да свърша всичко, за което все не ми е оставало време. Имам доста купени книги, които чакат да бъдат прочетени, няколко сценария и още повече филми за гледане.
- Кое е първото обществено място, което ще посетиш, след като премине заразата?
- О, сигурно ще отида на кино с приятели или на театър. Също много ми липсва снимачната площадка. Да сме живи и здрави, бързо да премине и това изпитание по пътя ни. Идва лято, искам да му се насладя, да бъда навън, но също така се надявам да имам и много работни ангажименти.
- Елица (твоят персонаж в сериала All Inclusive) е претенциозна, устата и свикнала на лукс. Когато срещнеш човек като Елица, как реагираш?
- Хубавото е, че не ми се случва често да срещам такива хора. Но човек и добре да живее, попада на някоя нахакана персона. Аз лично гледам да не обръщам голямо внимание на такива хора, защото няма какво да ме впечатли в тях. По-скоро ги наблюдавам от професионална гледна точка. Първият ми урок по актьорско майсторство беше да набюдавам хората - маниери, начин на говорене и т.н. И до ден днешен имам този навик и това ми е много полезно при изграждането на образ. Трябва да кажа, че за мен беше удоволствие да изградя такъв колоритен образ като Елица и съм изключително благодарна на продуцентите, че ми се довериха.
- Казандзакис казва, че "човек има нужда от малко лудост или никога няма да може да скъса въжето и да се освободи". Има ли въже в твоя живот, което трябва да скъсаш?
- Аз много въжета скъсах. В нашата професия това е първо правило. Душата трябва да е свободна да твори, да търси вдъхновение. Харесва ми, че в света има някаква подредба, правила за "правилен", "удобен", "лесен" живот, но не е лошо понякога правилата да не се спазват. Едно от най-важните въжета, които скъсах, е това на притеснението. Живея така, както ми харесва, колкото и на моменти това да е в разрез с общоприетите разбирания. Не позволявам мнението особено на неблизки хора да ми влияе. Вярвам на собсвената си преценка и на усета си. Особено когато става въпрос за личния ми живот.
- Променяш ли се, когато си в Гърция?
- От доста време не съм била в Гърция, ако трябва да съм честна... Просто не ми остава време. Но Гърция е всеки един миг в мен. Гръцките ми приятели ми казват, че съм си гъркиня - от начина, по който изглеждам, през характерните жестове и най-вече, че съм "по живота".
- С какъв етюд влезе в НАТФИЗ?
- Хм, минаха 12 години... Не съм сигурна, че подготвяхме етюди. По-скоро имахме задачи на изпитите. Много ясно си спомням обаче трети кръг, в който трябваше да пея. Понеже бях взела само няколко урока преди това и за музикалния ми педагог беше напълно ясно, че нещата са обречени, решихме да "изпея" една народна песен и едновременно да танцувам (това поне ми се удава), та да замажем малко положението. Разбира се, за професора това не остана незабелязано. Като приключих с "пърформанса", той взе микрофона и ми каза: "Момиче, аз разбирам, че не можеш да пееш, но защо танцуваш?" Не знам защо изобщо ми е минало тогава през ума, че мога да заблудя професора.
- В академията бе част от Мастърклас на проф. Стефан Данаилов, лека му пръст. Какво спечели и какво загуби в годините в НАТФИЗ?
- Образованието ми по актьорство и фактът, че бях именно в класа на професор Стефан Данилов, лека му пръст, си беше школа само по себе си. През четирите години нямах почти личен живот, не спях, но никой не е казал, че тази работа ще е лесна. Научих много за професията, но и израснах като човек. Едно от най- важните неща според мен беше подготовката за света след НАТФИЗ - за трудностите на известността и хорската завист, за действителността без излишни илюзии. Мастъра и екипът му не ни жалеха. Наистина ми беше трудно, но сега бера плодовете от техния труд и съм им много благодарна.
- Успя ли да си кажеш всичко с Мастъра? Какъв беше последният ви разговор?
- Ние никога не сме говорели много с Мастъра - само слушахме и изпълнявахме. И попивахме всичко, което той кажеше. Когато бях първи курс, той беше министър на културата, във втори имаше роля в полулярен сериал. Затова и срещите ни бяха по-рядко, но винаги се работеше интензивно. Последно говорехме на неговия рожден ден, който направи в Народния театър преди две години. Вече беше изморен, а и имаше толкова много хора...
- Разпиля ли се Мастърклас или се събирате?
- Животът се променя след НАТФИЗ. Аз избрах да се реализирам като филмов продуцент, но когато имам възможност да играя в нещо, което ми е интерсно, го правя. Актьорското майсторство може да бъде много добра основа за други професии в сферата, каквато е и практиката в чужбина.
- В кой от филмите на Ламбо би участвала, ако можеше да избираш, и в коя роля би искала да бъдеш?
- Обичам неговите филми! Мисля, че ако има как, бих искала да му партнирам в италианския сериал "Октопод".
- Има ли тайни плажове по Халкидики, които още не са открити от българските туристи?
- Сега, ако кажа, че не съм ходила на Халкидики, дали някой ще ми повярва? Аз съм израснала малко по-далеч - на остров Закинтос, летните ваканции прекарвах само там. Така че не съм била на други плажове. Но предвид факта, че всички българи (без мен) са били на Халкидики, мисля, че нито плажове, нито най-вече таверни са останали неоткрити от български туристи.
- Кой е по-баналният "гръцки" въпрос - за узото или за сиртакито?
- За мен това е много лесен върпос. От алкохолните напитки само узо не пия. Но за гръцките танци - обичам атмосферта на гръцките партита. И винаги танцувам до последно. Някога чупехме и чинии... После хвърляхме салфетки, но предвид кризата сега може и това да отпадне. Много се забавлявам, който е бил с мен на парти, знае, че дори не ми е нужен алкохол, за да съм в натроение.
- Рисуваш от 2-годишна. Хоби, страст или терапия е?
- Когато бях съвсем малка, това беше начин да прекарвам голяма част от времето, харесваше ми, после се превърна в средство за себеизразяване. Наскоро се замислих, че някой ден ще се завърна към рисуването и тогава ще е хоби. Страст ми е киното, затова и избрах това да правя.
- Има ли риалити, което да те спечели за участничка?
- Не мисля, че има. Макар че много приятели се шегуват с мен, че съм си "цяло риалити". Шегата настрана - не мисля, че има условия и хонорар, които да ме накарат да изложа живота си на показ, особено ако има риск това да възпрепятства кариерата ми. Но виж, да водя предаване съм си мислела много пъти. И ми се иска, стига идеята да е вдъхновяваща.
- Кое българско искаш да пренесеш в Гърция?
- Българите са много трудолюбиви, качество, което винаги много съм обичала в тях.
- На какво гръцко искаш да научиш българите?
- Мисля, че както гърците се забавляват, никой не може така.
- Драма или комедия?
- Във време, което прилича на антиутопия, аз избирам комедията. Нали знаеш - смехът ще спаси света.