Играчът на „Еносис“ (Паралимни) Орлин Старокин: В Кипър мерките са по-сериозни

Дано „Левски“ не повтори ЦСКА

Не е ясно какво ще става с първенството

Шапки долу пред „сините“ фенове

Бившият футболист на „Левски“ Орлин Старокин в момента е част от кипърския „Еносис“ (Паралимни). Премина в тима в началото на сезона от „Алки“ (Ороклини). Островът на Афродита също е в лапите на пандемията от коронавирус. Ето какво сподели Старокин пред „България днес“ за положението в Кипър, както и за състоянието на бившия му тим „Левски“.

- Орлине, как си?

- Добре съм. Стоя вкъщи като всички останали. Изпълнявам инструкциите да не се излиза без причина. Опитвам се да поддържам някаква форма у дома. Ежедневието ми е едно също, както на всеки човек в последно време.

- Какво е положението в Кипър с коронавируса? Какви мерки се взимат?

- Положението е като в България. Заболелите са горе-долу същата бройка, но ние сме около 7 млн. а кипърци са 1,7 млн. Мерките са сходни с тези в България, но когато ходиш до магазин, банка или аптека задължително попълваш декларация или пускаш есемес. Упоменавам къде и за какво отивам. Другото по-различно е, че вечер от 21,00 до 06,00 сутринта нямаш право да напускаш жилището си по никакъв повод. Може само при спешни случай. Работят само магазините, хлебопекарните, аптеките и банките. Няма заведения, кафета. Всичко е спряло.

- Има ли някакво решение какво ще се случва с първенството в Кипър?

- Последният мач, който изиграхме, беше на 10 или 11 март. След това на 13-и обявиха извънредно положение. Оттогава няма никаква яснота какво ще се случва. В момента асоциацията на футболистите, федерацията и президентите на клубовете водят дискусия как ще протече първенството оттук-нататък, за намаляване на заплати и т.н. Тези дни се появи статия от федерацията - искат да намалят 23% от годишната заплата на играчите, а не само по време на пандемията. Това няма как да се случи. Не вярвам някой от играчите да подпише да му намалят от годишната заплата толкова. Преди пандемията не зависи нищо от теб. Не си можел да предскажеш какво ще се случи. То затова е и извънредно положение. Не мисля, че някой ще приеме тези мерки. Затова асоциацията на футболистите, която защитава всички играчи – и местните, и чужденците, се опитва да стигне до консенсус. И двете страни да са доволни. Все пак сме хора. Трябва да има разбиране и от двете страни – както от клубовете, така и от самите футболисти.

- Централизирано ли ще е решението? Няма ли всеки клуб да прецени според възможностите си?

- Тези разговори трябва да се проведат индивидуално между клуб и играч. Да има план за действие и да се вземе някакво решение за шампионата. Освен това никой не може да ти намали заплатата без твое съгласие и подпис. Клубът не може едностранно да направи това. Както и да те уволни. Поради каква причина може да те уволни? Само ако не си изпълняваш трудовия договор. Тогава може те уволни дисциплинарно, но не и да ти прекрати контракта едностранно. Както клубът няма вина, така и даденият футболист няма никаква вина в случая. Изпратих жена ми и детето да се приберат в България с последния полет от Кипър. Стоя тук, изпълнявам си трудовите взаимоотношения с „Еносис“. Чакам решение. Моят договор е до 31 май. Искам или не, трябва да го изпълнявам. Когато се стигне до някакво решение съм отворен и готов да преговаряме за каквото и да било.

- Твоят отбор е десети и участва в плейофите за оставане в елита. Какви са шансовете ви?

- Изиграхме един кръг от плейофите. Ние сме във втората шестица. Групата, която се бори за оставане в Лигата. Първата шестица спори за титла и участие в евротурнирите. Ние сме десети заради недобрия старт на сезона. След идването на новия треньор нещата се стабилизираха. Имаме боеспособен отбор, който може да се пребори за оставане в групата. Ще бъде трудно след всичко, което се случва през последния месец. Ще е тежко за всички отбори. Ще трябва да проведем подготовка – 10, 15 или 20 дни. Има още девет кръга до края на сезона. В по-сгъстен цикъл за един месец могат да се доиграят мачовете.

- Работиш с един от известните балкански специалисти Чедомир Яневски. Какъв треньор е той?

- Много стойностен човек. С характер и амбиции. Знае какво иска и как да го постигне. След неговото идване отборът има съвсем друг облик. Чувал съм, че преди години, когато е водил „Вардар“ (Скопие) е бил по-емоционален, по-сприхав. Това нещо не го виждам в момента. За мен е един уравновесен човек. По доста спокоен начин обяснява на футболистите какво иска от тях. Най-голямата му сила е, че успява да изстиска максимума от всеки.

- Как поддържаш форма в тази ситуация?

- Понеделник, сряда и петък имаме онлайн тренировки през едно приложение. През другото време имаме раздадена програма – да правим кросове в определено темпо и с определен пулс, различни упражнения. Това по никакъв начин не може да се доближи до нормалната тренировка с отбор на терен. Опитваме се да имаме някакъв ритъм. Да не сме тотално на нулата. Доста години играя професионален футбол в добри отбори. Знам от кондиционните треньори, че след 10-ия ден почивка губиш почти цялата си физическа форма. Ние сме така вече цял месец. Трябва да правим нещо, за да поддържаме мускулатурата. Ясно е, че физическата форма няма да ни е ОК и ще се нуждаем от подготовка.

- Договорът ти е до края на сезона. Имаш ли вече планове за след това?

- Най-важно за мен в момента е да завърши този сезон. Да има някаква яснота за моето бъдеще. Казвал съм много пъти и съм разговарял с моя агент. Дали за Кипър ще имаме опция зависи изцяло от мен и от моето желание. Имам такова по принцип. Не изключвам възможността, ако имам добър вариант за България да се прибера. От вкъщи по-хубаво няма. В момента съм разделен с моето семейство и ми е доста тежко. Затова сме мъже, да преодоляваме трудностите. Знам много добре каква ще е ситуацията след тази пандемия. Всички отбори драстично ще намалят своите бюджети. Винаги можеш да седнеш и да преговаряш с даден клуб независимо къде. Ако има разбиране между двете страни, не всичко е пари в този живот. Важното е да се чувстваш щастлив и на мястото си. По принцип съм такъв човек, че се нагаждам според ситуацията. Където съм бил съм опитвал да давам максимума. Кой знае колко не ме интересува дали се чувствам добре или не. Важното е да съм щастлив от към професионално ниво. Да, Кипър ми харесва, хубава дестинация е. Все пак България си е моята родина и винаги съм отворен за разговори с родни отбори. Тя е на първо място.

- Може би ако има нещо позитивно от тази ситуация, е намалението на разликата между богатите отбори и останалите?

- Със сигурност ще има проблеми за всички клубове в България, дори и за водещите. Един от основните проблеми по целия свят са чужденците. Това е един наемен работник. Получава хикс пари за даденото нещо. Това е стар проблем в България. Един неизвестен чужденец, който никой не го знае, идва и взима определени пари. Българинът, който е израснал в някоя школа – в „Пирин“, „Левски“ или ЦСКА – му дават по-малко и от половината на месец. Сега ще е един добър атестат за българските играчи независимо млади или опитни. Ще се залага повече на тях. Когато има добър диалог между президент и футболист винаги може да се стигне до разбирателство. Всеки българин знае историята на отбора, в който играе. Едно 70% от чужденците изобщо не знаят историята на клубовете си, в които играят - в момента или преди.

- „Левски“ в момента е в тежка ситуация. Ще може ли да излезе от нея?

- Всички знаят какво става в отбора. „Левски“ е най-големият клуб в България и е нормално да се следи изкъсо. В отбора имаше свежест, когато г-н Божков пое отбора. Наляха се пари, докараха се футболисти – къде доказани, къде не. Сега знаете каква е ситуацията с г-н Божков. „Левски“ изпитва трудности в момента с плащането на заплатите, със стари задължения към НАП, към агенти. Това не са малко пари. И е голяма тежест на клуба. За пореден път шапки долу за феновете на „Левски“. Доказаха, че обичта им към клуба е много голяма. Видяхме как успяха да съберат 2 или 3 вноски към НАП. Има още много други инициативи, които не са обявени в медиите. Аз съм убеден в това, защото имам приятели сред феновете на „Левски“. Знам как обичат отбора си и колко милеят за него. В момента ситуацията наистина е много тежка. Като човек, който е минал през клуба и той е оставил трайна следа в моето сърце, се надявам „Левски“ да не стигне до това, което се случи с ЦСКА. Това е пагубно за двата ни гранда.

- Това би се отразило и на националния отбор. „Левски“ и ЦСКА винаги са имали свои представители в него?

- Преди да се появи „Лудогорец“, „Левски“ и ЦСКА бяха лицето на българския футбол. Това няма кой да го оспори. Радващото е, че „Лудогорец“ се появи и има стойностен отбор. Добре, че в момента са те - да знаят в Европа къде се намира България и че още се играе професионален футбол.

- Те също разчитат на много чужденци.

- Напълно съм съгласен с това. Но там, ако са привлечени 10 чужденци, девет са класни. Това е разликата. Винаги съм бил обективен и няма да си изкривя душата и да кажа, както повечето хора, че „Лудогорец“ е подкрепян и т.н. Да те подпрат един път, два пъти, ОК, но цели осем години да бъдеш на топ ниво? Освен това в Европа показваш същата игра. Не излизаш срещу даден отбор там и да играеш с 11 човека в защита. Тези чужденци са се доказали през годините. Те са важни за успехите на „Лудогорец“, но има и интерес към тях от чужди клубове. Ние може и да приемаме, че не са добри, но виждаме за какви суми продават играчи разградчани.

- Единственият минус е за националния отбор, където няма достатъчно класни играчи.

- Проблемът не е от последната 1-2 години. Той е от доста време. Все по-малко и по-малко шансове се дават на младите футболисти. Така беше и когато ние бяхме на по-крехка възраст. Не се даваше шанс за изява във водещите отбори. Затова всеки търсеше друго място да се развива. Който успя, успя. Който не, животът продължава. Не всичко е футбол. В моя живот досега всичко е било футбол, но с годините осъзнавам, че има и много по-важни неща от футбола. Да, аз го обичам. Но в живота най-важното е семейството и как ще се оправяш.