Михаела Велкова, модел и актриса: Меркантилността също е опасен вирус

Михаела Велкова е на 20 години. Представя себе си като влогър и се занимава с актьорство и моделство. В момента учи "Медийни комуникации" в Англия. "Много обичам да забавлявам хората!", казва за себе си талантливата млада дама. Звездата й изгрява в онлайн сериала "Не така, брат", блести и във видеоклипове.

- Михаела, започваме с най-актуалния въпрос в тези времена - здрава ли сте, семейството ви добре ли е?
- Добре сме засега, надявам се и за напред!
- Социалната изолация е към края си, но какви бяха последните 3 месеца за вас? Стояхте ли вкъщи, спазвахте ли препоръките на щаба?
- Последните месеци наистина си стоях вкъщи. Аз живея с моята баба и нося отговорност в случая за нейното здраве. Ако трябва да съм напълно честна, имах достатъчно много задачи за университета и не ми беше проблем да се изолирам за някакъв период. Разбира се, налагаше се да излизам до магазин, аптека и винаги спазвах задължителните мерки на щаба.

- Казвате, че обичате книгите. Какво прочетохте последно и ви вдъхнови?
- Наистина обичам книгите, въпреки че в последно време бях изцяло фокусирана над учебния материал. Относно вдъхновенията - в момента книгите, свързани с моето образование, играят най-голяма роля. Все пак книгата, която започнах, е на Колин Фалконър - "Харем".
- Разкажете повече за актьорската ви кариера. Как започна всичко, къде се учихте и какви са ви целите в професионален план?
- От малка ми е мечта да бъда актриса и затова записах актьорско майсторство в 6-и клас, но заради училище прекъснах в един момент. Впоследствие станах модел в една известна българска модна агенция и от там ме извикаха на кастинг, който за щастие спечелих. В бъдеще искам да се занимавам с медии, в момента работя по мой проект, който скоро ще стартира.
- Според вас защо можем да отидем в кафене, но не и на театър?
- На този въпрос ми се искаше да мога да отговоря конкретно. Моето мнение е, че хората много повече предпочитат да отидат на кафе, отколкото на театър, което е много тъжно.

- Театър или кино виждате като пътя пред себе си?
- Със сигурност се виждам повече в киното. Много се надявам да продължа, но, разбира се, животът е непредвидим и не се знае накъде ще ме отведе пътят.
- Участието ви в "Не така, брат" ви донесе популярност. Това ли е бъдещето за грабване на младежката аудитория - уеб сериалите?
- Ние, младите, прекарваме много повече време онлайн и смятам, че уеб сериалите имат голямо бъдеще. Аз лично не гледам телевизия и предпочитам всичко, което е онлайн.
- Хората ви разпознават и в клипа на Емилия и Денис Теофиков, където си партнирате с Башар Рахал. Как се стигна до вашето участие?
- Искам първо да кажа, че работих със страхотен екип, изключителни професионалисти. Бях поканена лично, за което съм много щастлива. Снимачният процес беше много приятен, бих казала, че се забавлявах и вършех работата си с огромно желание и удоволствие. Честно да си кажа, имаше много интересни случки по време на снимките, въпреки че работихме до зори.
- Скъпи коли или разходка в планината?
- Нямам книжка, ха-ха. Затова разходка в планина.
- Луксозен хотел или палатка на плажа?
- Луксозен хотел - обичам да се наслаждавам на стилни места (изключвам помпозните, защото не съм им фен).
- Живот в България или търсене на успех в чужбина?
- Истината е, че много, много харесвам България. Не искам да звуча банално, но заплатите ме отблъскват. Някак ми се иска, докато завърша, нещата тук да са се издигнали на нивото на чуждестранните.
- Представяли ли сте си... Излизате на сцената, за да получите "Оскар", и речта ви е...
- Еееех, това вече са много смели мечти, но ако ми се случи, ще изляза на сцената и ще кажа - "Надявам се това да не е блян, обичам ви, някой след малко да ме освежи, защото ще припадна!".
- Участвате в благотворителни инициативи. Защо е хубаво да помагаме?
- Защото един ден и аз мога да попадна в такава ситуация и да имам нужда от помощ. Ние сме хора и трябва да си помагаме. Никой не е защитен и човек винаги има нужда от някого, защото никой не е щастлив сам.

- Минавала ли ви е мисълта да станете доброволец в ситуацията с коронавирус?
- Много пъти ми е минавала тази идея, но както казах - живея с моята баба и няма как да рискувам. Подкрепям на 100% всеки, който се е включил или обмисля да го направи!
- Кой е вашият светъл лъч в тези мрачни времена?
- Работата и бъдещите ми проекти. Много се вълнувам да започна и цялата енергия съм я вложила в това. Освен това университетът е много важно нещо за мен и в тези тежки дни е идеално, за да се фокусирам максимално.
- Какъв човек сте, когато камерата спре да работи? Какво ви усмихва, разплаква? Какво може да ви накара да извикате силно от гняв?
- Позитивен човек съм, обожавам да се смея и забавлявам. Не обичам да страдам, наистина отбягвам болката. Аз самата мога да си се докарам до гняв, когато направя някоя грешка или не се стекат обстоятелствата по мой начин. Чувствителна съм и много често се влияя от страданията на другите.
- Кой е човекът, който ви вдъхновява?
- От много неща се вдъхновявам, не мога да кажа едно конкретно. За всяко нещо си имам стимул.
- Всички носим маски, които скриват усмивките ни. Трудностите озлобяват ли и каква е рецептата за добро сърце?
- Рецептата е да осъзнаеш, че винаги ще има хора, които няма да те харесват и винаги ще има негативни неща, които ще ти се случват. Понякога животът е нечестен, но всичко се случва с причина. Това не означава, че ние трябва да отмъщаваме, а напротив. Всяко добро се връща рано или късно! Аз съм на мнение, че всяка трудност трябва да ни прави по-силни, а не по-слаби, защото злобата е изблик на слабост.
- Коронавирусът ще си отиде, но с кои други "вируси" ще продължим да се борим?
- Силно се надявам коронавирусът да си отиде, но за съжаление остават поведенческите минуси на нашето поколение. Тази меркантилност на основата на нищо постигнато, корекциите по лицата на всички млади момичета... Искрено се надявам тази мода да премине, защото аз съм категорично против.
- Завършете интервюто по начин, който да ни накара да се замислим след неговото прочитане.
- Всеки трябва да започне да мисли и за другия, а не само за себе си. Когато говориш само за себе си - не се чуди защо другите не те чуват.