Любимецът в популярното състезание Александър Славчев: Ще превърна в изстрел тласъка от "Гласът"

Поп музиката в България няма душа

Кой е той

Александър Славчев е на 30 години, родом е от град Русе. Сашо е сред любимците в музикалния формат "Гласът на България". Все по-близо до финала, той става все по-убеден, че пеенето е правилният избор в живота му. Музиката го съпътства още от най-ранна детска възраст. В родния си град завършва музикалното училище с класическа китара, след което бакалавърска степен в Националната музикална академия с поп и джаз китара.
Носител е на множество музикални награди от родни и международни конкурси. Беквокалите на Александър прозвучават на сцената на утвърдени имена като Белослава, Лили Иванова, Васил Найденов, Рут Колева.

- След сериозна музикална битка беше избран като финалист от отбора на Графа. С какво смяташ, че победи конкуренцията си до момента?
- Смятам, че дългогодишният ми опит като музикант е това, което ми помогна да стигна дотук. Разбира се, само с опит не може и ще поработя доста, за да накарам Графа да бъде горд с избора си.
- Кои са най-силните ти страни и върху кое трябва да работиш още, за да станеш още по-добър?
- Една от силните ми страни е перфекционизмът ми относно пеенето. Аз винаги съм твърдял, че на сцената няма място за несигурно и неизработено пеене. Но покрай това като че ли преминаха на заден план сценичното ми присъствие и това да разкрия себе си като характер пред зрителите. Точно там съм се концентрирал сега и съм готов за много шоу.
- Още в началото на "Гласът" каза, че имаш претенции за финала, а вече си много близо. Винаги ли вярваш в себе си?
- Мечтая хората да ме опознаят и да спечеля сърцата им, а това съм сигурен, че би ме довело до титлата "Гласът на България". В момента работя по видеото на първия ми сингъл с най-готиния екип за видео Buddubbaz tape company, който е изцяло по моя музика и мой аранжимент и съвсем скоро ще бъде факт.
- В кого виждаш най-опасния претендент?
- Всеки от финалистите е много добър, колоритен по своя си начин и ще е много трудно, но до момента най-опасният претендент според мен е Йоанна.
- Какъв е твоят музикален път, който те отведе до "Гласът на България"? Кога разбра, че музиката е твоето призвание?
- Музиката е моята любов, откакто се помня, никога не съм й изневерявал. Свиря на китара от 5-годишен, свирил съм и на цигулка, пиано, кларинет, но най-добре успявам да изразя себе си чрез гласа си. От няколко години имах желание да се включа в приключението "Гласът", но пътувах в чужбина много често и това беше невъзможно. Времето явно е дошло сега.
- Извън музиката какво те вълнува най-много? С какво различно се занимаваш?
- Напоследък намерих много нови хобита, които ме правят адски щастлив. Започнах да готвя всеки ден, това е нещо, което ме успокоява много и ми позволява да проявявам креативност по малко по-различен начин. Другото, което ми повдига духа в тази пандемична обстановка, е новата ми страст към снимането на видео. В момента се уча и мисля, че имам голям напредък.
- На този етап от състезанието смяташ ли, че форматът ще ти даде тласък за успешна кариера?
- Каквото и да се случи занапред в предаването, съм сигурен, че ще ми даде тласък, който обаче аз ще превърна в изстрел.
- Какво би променил в популярната българска музика?
- Поп музиката в България има нужда от малко повече душа. Това бих променил, иначе звученето напоследък е на доста добро ниво според мен.
- Смяташ ли, че много стойностни парчета и изпълнители не стигат до широката публика и ако е така - защо?
- Смятам, и според мен се дължи на това, че има сериозна липса на продуценти в България и много от качествените изпълнители не знаят как да облекат музиката си така, че да я поднесат на широката публика, за да я заобича. Както и поради факта, че много артисти пускат една или две стойностни песни, след това изчезват задълго и хората ги забравят. А мисля, че формулата е постоянството.
- Какво липсва най-много в музикалния шоубизнес у нас?
- Естетиката. Като че ли това качество вече няма никакво значение за една песен, а то е много важно, за да остане тя във времето.
- Мислил ли си за кариера извън пределите на родината?
- Да, неведнъж... Бил съм на много места, но най-добре се чувствам у дома. България е единствената страна, където може човек да бъде наистина свободен, разбира се - това си има цена.
- На кой български музикант се възхищаваш?
- Трудно ми е да спомена само един. Възхищавам се на Живко Петров, Любо Киров, Мирослав Иванов и на много други още.
- Защо заслужаваш победата във формата?
- Всички участници я заслужават несъмнено, но ако аз го спечеля, ще ударя една инжекция с българска качествена музика на нашия хоризонт.