Корабният брокер Иво Гъдев, издал първата книга на кирилица и глаголица: Не слагам касов апарат на културата

Кощунство е да имаме две азбуки и да забравяме едната

КОЙ Е ТОЙ
Иво Гъдев е роден на 27 септември 1972 г. във Варна, но от дълги години живее в Бургас. Завършва автоматизация в Техническия университет – Варна, през 1997 г. През следващата година навлиза в морския бизнес и транспорт като корабен агент и брокер. През 2001 г. основава собствена корабна компания, с която оперира и до днес. В свободното си време се отдава на музиката, рисуване, плаване с лодка и писане на стихове. Той е първият, който издава книгата „Ефирни строфи“ с поеми на кирилица и глаголица, която подарява.

Виктория СТОЯНОВА

- Бизнесът ви и основната ви дейност са свързани с кораби. Защо решихте да издадете стихосбирка?
- Може ли моряк да не е поет? Едното не пречи на другото.
- Книгата е по-различна от останалите, написана на кирилица и глаголица. Откъде ви дойде тази идея и защо я направихте по този начин?
- Глаголицата има много силен мистичен заряд. Това е оригиналната българска азбука. Тя носи послание и придава по-силен смисъл на текста. Кощунство е да имаме две древни азбуки и да забравяме едната от тях. Повечето народи нямат и една азбука. Това е богатство и светлина, което не бива да стои под скрина. Много неща, написани на глаголица, могат да се сбъдват. Неслучайно книгите на глаголица са били главен обект на тези, които са искали да ни унищожат културата.
- Каква е символиката на "Ефирни строфи"? С какво е свързана?
- Тайният подтекст на стихосбирката е: Къде си, любов? Наречена е +Ефирни строфи“, защото в нея има ефирен момент. Ефирният момент отразява божественото, любовта и плодовете на любовта, а „Ефирни строфи“ загатват за това.
- Книгата ви не се продава, вие я подарявате. Нямате никаква печалба от нея. Защо стигнахте до това решение?
- Да, не може изкуство да се продава, дори едно синапово зрънце изкуство да има в тези стихове. Аз имам от какво да печеля. Нямам нужда да смесвам света на духовното със света на числата. Подарявам ги, защото не мога да сложа касов апарат на културата. Тя трябва да се разпространява, а не да се крие под миндера.
- Интересуват ли се хората от книгата, колко книжки сте раздали?
- Едни се интересуват много, други малко, трети никак, като притчата за зърната, паднали на добра почва, на пясък и на камък.
- В днешно време успехът в културата се измерва в пари и колко си продал. Смятате ли за успешна идеята за книгата и реализацията й?
- Аз не търся успех и не карам никой да чете, това е избор на всеки. Слънцето, като грее, не търси успех. Който иска, ходи на плаж, който иска, си седи на сянка.
- Халтура ли е днешната култура?
- Културата не може да бъде халтура и обратното. Проблем е, че днес културата е все по-малко и по-малко и това е основен проблем на човечеството, поставен на последно място в торбата с проблеми, откъдето идва и могъществото на този проблем.
- Опростачва ли се българинът?
- Жестоко. Но по-скоро той бива опростачван от околната среда, срещу която се бори ежедневно, а по-голямата част от хората не се борят, откъдето идват аномалиите в манталитета на младите хора и корозията в обществото.

- Има ли съвременни български автори, които допринасят за високата ни култура?
- Разбира се, че има. Мария Лалева е чудесен пример.
- Искате да предприемете кампания за проблема с показното убийство във филми. Защо?
- Не, не против показните убийства, но против убийствата и внушението да убиваш. Ние сме бомбардирани с филми с тематика убийства, това е духовен тероризъм. Кому е нужно това? Постоянна агресия и смърт. Хроники на катастрофи. Ужас до ужас! Това ли е моралната и възпитателна роля на медиите. Ако по закон е забранено разпространението на порнография, колко повече трябва да е забранено разпространението на убийства, престъпления и ужаси. От това ли има нужда измореният човек след работа, когато седне пред екрана? Това са извращения, които нямат място в ефира. Никой няма право да стресира други хора. Нарочните паразитни ругатни и изрази като „по дяволите“ също нямат място. На английски такъв израз не се употребява, но тази мантра се вмъква умишлено поне по 20 пъти на филм умишлено, което е зловредна цензура. Като прибавим и рекламите за диария, без които явно не може, картината е пълна и човек изключва телевизора и си пуска музика или взима хапче за спокойствие. Рекламите стресират допълнително. Това определено не е култура.
- Имате ли идеи за още предстоящи книги, които да издадете?
- Да. Ако срещна любовта, може да има друга книжка с таен подтекст: „Любовта е тук“. Аз пиша от време на време, а като събера още стихчета, ще ги публикувам. Обичам също да рисувам, да пея и да композирам, да плавам с лодката и да играя на билички. Играта на билички е стара бургаска забравена традиция, която искам да възродя.