Актрисата София Бобчева: Открих свои нови таланти в изолацията

Разбрах, че имам заложби в рисуването, научих се да готвя 

Коя е тя

София Бобчева е родена на 14 юни 1985 г. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2012 г. в класа на проф. Стефан Данаилов. Бобчева е носителка на "Икар" за ролите си в "Танцът Делхи" и "Чаровно лято с неизбежните му там неприятности".
София е една от най-талантливите млади актриси в Народния театър. Тя жъне успехи и в телевизията, и в киното. Бобчева направи истински фурор в сериала на Би Ти Ви "Скъпи наследници" с ролята си на Диана.

- София, как прекарахте близо двумесечната изолация?
- Бях вкъщи като всички. Но и самичка. Не беше кой знае колко интересно. Нямаше какво да правя. В крайна сметка издържах, което е много важно за мен. Не съм свикнала да седя сама. Обичам да има хора около мен. Да съм затворена бе едно огромно предизвикателство. В първите дни се реших да свърша всичко, за което съм нямала време. Малко преди да обявят епидемията, бях адски заета. Всеки ден имах изяви в различни краища на страната. Бях изтощена. Така че почивката ми се отрази добре. Най-накрая имах време да прочета някоя интересна книга. Да изгледам филм, който съм искала, ала съм нямала възможност. Почистих дома си основно - нещо, което не се бе случвало отдавна. Това не ми е любимото нещо, но от няма какво да се прави и дотам стигнах. Научих се и да готвя. Все пак трябва да се яде нещо. Гозбите ми се получиха, въпреки че нямам никакъв опит.
- Открихте ли и друг талант, докато бяхме под карантина?
- Осъзнах, че имам заложби в рисуването. Никога в живота си не съм го правила. Опитах и ми се получи. Половината ми рода от страна на майка ми са добри художници. Явно от тях идва талантът ми в изобразителното изкуство.
- Кое ви липсваше най-много в тези два месеца?
- Да се разхождам по улиците. Обожавам да ходя пеш. Липсваха ми и пътуванията. Да играя пред публика също.
- Кое беше първото нещо, което направихте, след като мерките бяха отхлабени?
- Да се видя с майка ми. Тя живее етаж над мен. Докато бяхме в извънредно положение, се виждахме, но от разстояние. Не се прегръщахме и целувахме. След като паднаха мерките, седнахме като майка и дъщеря. Изпихме по едно кафе. А след това хукнах да пътувам.
- Като ви слушам, явно сте била много притеснена от коронавируса?
- Разбира се. Много е наивно да се вярва, че това нещо не съществува. Или е конспирация. Коронавирусът е много сериозно нещо. В мен вече има малко повече надежда. Оптимизмът надделява. Вярвам, че всичко скоро ще приключи и ще се върнем към нормалния си начин на живот. Мерките бяха правилни. Радващо е, че повечето хора ги спазват и продължават да го правят. Искам да похваля колеги ми - всички артисти. Те бяха хората, които спазваха стриктно мерките, наложени от щаба и правителството.
- Редно ли беше театрите да бъдат отворени последни, а молове и ресторанти да работят?
- Не съм аз човекът, който да коментира това. Факт е, че нас първи ни затвориха и последни ще ни отворят. Не знам как е по моловете - работят ли им климатиците или не. Няма да стъпя скоро в тях така или иначе. Хората имат нужда от култура. Особено в такова тежко време. Според мен всички ще си повдигнат повече духа с театър, а не с това да си купуват неща от моловете.
- Много ваши колеги се оплакаха, че ги е застигнало безпаричието след затварянето на театрите. Вие как усетихте тази криза?
- Не мога да се оплача. На държавна работа съм, получавам заплата. Без работа са актьорите на свободна практика. Те имаха възможността да избират къде да играят и къде не. Нормално е тях да ги удари кризата.
- Няколко седмици преди да дойде коронавирусът, вие представихте моноспектакъла си "Бонбон". Как се роди идеята?
- Не дойде от мен, както обикновено се случва в моноспектаклите. Идеята е на Емил Бонев, който е режисьор. Даде ми да прочета нещо. Мислех, че е някаква пиеса, ала когато се зачетох, разбрах какво е. Текстът на Здравка Каменова много ми хареса. Първоначално нямах идея да правя моноспектакъл, след това реших да пробвам. В началото ме беше много страх. Емил Бонев ме убеди да го направя. Каза ми: "Сега ти е времето за това". И се съгласих. След всичко, което се случи, моят моноспектакъл ще тръгне първи в театрите. Още в средата на този месец се завръщам на открита сцена.
- В "Бонбон" играете попфолк певица. Колко трудно ви бе да влезете в образ, далеч от вашия?
- Изключително. Не слушам чалга. Не знам как се държат певиците. Имах предложение от познати да ме запознаят с изпълнителки от този жанр. Реших да откажа. Не гледах клипове и интервюта на чалга фурии. Реших да направя мой вариант на попфолк певица, без да копирам никого. Трябваше да запиша и три парчета към моноспектакъла. Текстът на песните е на Стефан Димитров. Убеждавах го, че нямам заложби в пеенето. Но той ме увери, че мога. Което много ме изненада.
- Кога разбрахте, че искате да се занимавате с актьорство?
- Като се замисля, беше доста късно. Към края на гимназията една приятелка ме заведе в театрална школа. Там се запалих. Бях доста срамежлива. Осъзнах, че като съм на сцената, тези задръжки падат. И реших с това да се занимавам.
- В НАТФИЗ попадате в класа на Стефан Данаилов. С какво ще го запомните?
- Стефан Данаилов научи не само мен, но и всичките си студенти да се обичаме един с друг. От него съм запомнила, че артистът винаги трябва да бъде свободен. С класа ми се събираме всяка години, дори и след като Ламбо вече го няма. Научи ни никога да не се взимаме на сериозно. Аз успях да взема малко от неговото несравнимо чувство за хумор.
- Има ли роля, с която да се гордеете най-много?
- Всички си ги обичам много. Те са ми като деца. Но има една, която ми е най на сърце - "Красива птичка с цвят зелен". С нея завърших дипломния ми спектакъл. Там играех 100-годишна старица. Бях зла и лоша. Никога професионалният театър не ми е давал възможността да играя толкова възрастна жена. С тази роля постигнах неща, които ме карат да се гордея.
- С кои от вашите колеги сте най-близка?
- С почти всички от моя клас - Илиана Коджабашева, Сава Драгунчев и други. С тях сме заедно от първия ден в НАТФИЗ. С Васко Драганов съм много близка. Те са ми най-добрите приятели в сферата на театъра.
- След "Скъпи наследници" нямате роля в телевизията. Да не сте си взели почивка от малкия екран?
- О, не. Искам да се занимавам с телевизия, но трябва тя да те избере (смее се). Телевизията те прави известен, разпознаваем и популярен. Хората идват да те гледат в театъра, защото са те виждали на малкия екран.