Невена Коканова изпепелява мъжете около себе си

20 години от кончината на първата дама на българското кино

Куп известни актьори и режисьори, сред които и Стефан Данаилов, се влюбват безумно в актрисата

"Изпепелявам мъжете, каква е тая съдба! Влюбват се в мен, а аз си обичам най-много маймунката, прасенцето, лисичката и бухала у нас. И, разбира се, детенцето ми, то ми е най-важно".
Тези думи на голямата Невена Коканова сподели покойната вече Стоянка Мутафова в едно от интервютата си за "България Днес". На днешния ден се навършват 20 години от кончината на най-красивата българска актриса.
Ако се бе родила във Франция или Италия, Коканова безспорно щеше да има световната слава на Роми Шнайдер или Клаудия Кардинале от най-силните им години. И ако беше послушала съвета на популярната италианска кинорежисьорка Лили Кавани да остане на Запад, след като през 60-те се снима в нейния филм "Животът на Галилей" и стана звезда.

Красива, чувствена и безкрайно талантлива, Коканова излъчва особен магнетизъм и божествена харизма, които не изчезват с физическата й смърт. Не можете да си представите обаче колко много й е пречено в живота и колко болка е трябвало да преглътне, за да запази достойнството си и да остане голямата Невена.
"Най-много в живота ми са ми помагали мъжете. Но най-тъжно ми е било, когато не ме приеха във ВИТИЗ, защото баща ми бе обявен за "враг на народа". Две години той бе политически затворник в Белене, защото е царски офицер. Преживяхме голям ужас - изселиха ни от София, след като той се завърна, добре че негов приятел ни приюти в Ямбол и тогава на 18 години станах стажант-актриса в местния театър. Тогава реших да стана актриса", признава по-късно Невена.
Именно там тя се снима във филма "Години любов" на Янко Янков и се запознава с първата си голяма любов - Любомир Шарланджиев. Двамата по-късно се женят в Соколовския манастир в Габрово. От този момент нататък режисьорът я поставя в центъра на своето творчество и живот. За съжаление години наред двамата не могат да имат деца. От това Коканова се депресира и затваря в себе си. Тогава Стоянка Мутафова й дава съвет да си осиновят дете и двете отиват в дом за сираци в провинцията, където виждат красивата Теодора. Коканова без колебание грабва детето и се грижи с цялото си сърце за него години наред.
Малко преди Шарлето да си отиде от този свят, само на 48 години, Коканова изживява изпепеляваща любов, която я поставя пред съдбовен избор. На снимачната площадка на "Крадецът на праскови" режисьорът Въло Радев я среща с втората й голяма любов - сръбския актьор Раде Маркович - млад, красив, чаровен и също женен като нея. Двамата изживяват седем години крадена любов в тайнственост. Актьорът дори се развежда заради Невена, но тя се отказва от това.
"Ако ме напуснеш, ще умра", казал й Шарлето, след като разбрал за любовта им. Отчаяният Раде се жени отново за бившата си съпруга Оливера Маркович, която му ражда син - Горан. Съвсем си изгубва ума по Коканова и румънският актьор Виктор Ребенчув, макар и прясно женен. През 1966 г. той е поканен от Въло Радев за ролята на пленен английски летец, а Коканова изпълнява ролята на Докторката.
Пет години след смъртта на Шарлето Невена среща последната си любов, за която малко хора са знаели. Мъжът е моряк, казва се Лъчезар и е с десет години по-млад от нея. По това време звездата от "Тютюн" си купува селска къща в Габровския Балкан и нейни комшии често го виждат да зида дувара на имота. За съжаление и той вече не е между живите. Почива край бреговете на Ню Орлиънс, а колегите му смятат, че се е самоубил в каютата си. Поредната трагедия в живота на Коканова.
В списъка на сърдечните й увлечения фигурира и култовият комик Нейчо Попов, съпруг на Стоянка Мутафова. Любовта им пламва, докато репетират в дома на Радой Ралин неговата пиеса "Конферанс". Междувременно и самият Радой безумно се влюбва в Коканова "извън пиесата". Именно той я открива и като художничка, когато я вижда да скицира някаква своя бъдеща роля, и я моли да илюстрира книгата му "Есенни листа". Образува се странен любовен триъгълник. Но Коканова не отговаря на чувствата на Радой, а двамата с Нейчо не намират сили да кажат истината на законните си половинки и с това слагат край на своята история.
"Знаех, че Невена е била с Нейчо. Но й прощавах, обичах я като сестра", призна Стоянка Мутафова пред "България Днес" години след като Коканова кръшка с любимия й мъж.
Луд по грандамата на българското кино е бил и актьорът Климент Денчев - Бате Климбо, който през 70-те години всяка вечер разказва весели случки в тв предаването "Лека нощ, деца", като през това време рисува върху стъкло. Из театралните среди се говори, че Стефан Данаилов също се влюбва безпаметно в Коканова по време на снимките на култовата комедия "Дами канят".

До интимност обаче не се стига. Последните 15 години от живота си голямата актриса намира щастливо убежище в габровското село Иглика, по-точно в една колибарска махала, наречена Чомаци. Всички в селото й стават близки. Там Невена купува стадо от 30 кози с два козела, пасе ги и прави козе сирене. В спомените си за онова време Павел Павлов разказва как едно прасенце на име Добродушко по цял ден я следва по петите й и даже не грухти, а дудне нещо на своя си свински език. Коканова му купувала детски биберон и му го давала вечер, преди да заспи в скута й.
Освен тези животни актрисата отглежда и бухал, подарен от покойния й съпруг Шарлето, и малка лисица. А от едно пътуване до Индия си донася маймунка и я държи в къщата си. Веднъж актрисата без малко да купи на птичия пазар в Москва и малко крокодилче. Само фактът, че няма достатъчно пари, я принуждава да се откаже от ексцентричната покупка.
"Обичам животните, дори повече от хората, които се влюбваха в мен", споделяла с близките си Невена Коканова. През 1991 г. тя е пенсионирана по личното нареждане на тогавашния драматург на театъра Станислав Стратиев. До края на живота си получава мизерна пенсия, но никога не се оплаква. Коканова си отива от този свят бедна като църковна мишка. Нещо повече - разделя се с материалния свят на червено, защото столичният й апартамент е ипотекиран. В присъщия си стил да дарява всичко от себе си тя топи неусетно спестяванията си в почти никому неизвестната нейна фондация за подпомагане на бедни артисти. Така последните й пари отиват за болни и престарели колеги.