Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/8682180 www.bgdnes.bg

Марина Георгиева, певица, актриса, инструктор и Мис Кисело мляко: COVID-19 е интересна пиеса

С приятеля ми си правехме театър вкъщи

КОЯ Е ТЯ

Марина Георгиева е носителка на няколко корони за красота – „Мис Родопи 2016“, „Мис София 2018“, „Мис Лято 2019“. Заедно с това е дипломирана актриса и музикантка, а отскоро е част от групата на Ловешкия драматичен театър. Инструктор е по канго джъмпс, а любовта е открила в лицето на Михаил Рядков - сина на актьора Стефан Рядков.

- Марина, да започнем от първата ви титла. Спечелихте конкурса „Мис Родопи 2016“ и станахте Кралица на киселото мляко. Защо на млякото и какви спомени пазите от надпреварата?
- За пръв път през 2008 г. представители на китайската компания Bright Dairy посещават село Момчиловци и според специалистите на компанията факторите, на които се дължат доброто здраве и дълголетието на родопчани, са полезните свойства на киселото мляко и природните дадености на Родопа планина. Затова създават собствен продукт с името "Момчиловци".
Спомените ми са свързани предимно с тежки репетиции, вкусни родопски ястия и земните и добродушни родопчани. Конкуренцията беше голяма, имаше опитни моделки, с много конкурси зад гърба си, а аз бях едно момиче, което обича Родопите и е дошло да си пробва късмета. Не очаквах, че от един такъв конкурс ще имам шанса да отида два пъти до Китай и да снимам реклама там.
- След това спечелихте и титлата „Мис София 2018“. Как се постига завладяването и на Родопите, и на столицата?
- Не ми е било мечта да бъда мис. Следвах интуицията си за участието и в двата конкурса и не съжалявам. Беше интересен и различен опит. На самите конкурси бях естествена, усмихната, леко обрана и затворена спрямо другите участнички и не исках да печеля на всяка цена. Визията далеч не е най-важното качество, с което се определям или по което съдя за хората.
- Дипломирана актриса сте. Разкажете ни за работата си за Драматичния театър в Ловеч. В какви роли обичате да се превъплъщавате, в какви постановки участвате?
- Актьорското майсторство беше втората ми любов след музиката. Когато се дипломирах, се страхувах да отида в театър, но сцената много ми липсваше и така преди 6 месеца станах част от трупата на Драматичен театър - Ловеч. Оказа се, че не е толкова страшно да излезеш от зоната си на комфорт. Това е голяма част от този занаят. Попаднах в красив град сред прекрасен екип, който ме прие с отворени обятия. След завършването си нямам театрален опит, само пред камера, и на този етап всяка роля ме учи на нещо и ми е ценен опит. Привличат ме дълбоките и сложни образи с много слоеве под повърхността. Харесвам психологически театър с герои и сюжети, които те хващат право за душичката и не те пускат до края на спектакъла, а и след това.
Дебютната ми роля е Дона в спектакъла "Илинден" по текстове на Димитър Талев и Пейо Яворов. Режисьор е директорът на театъра Биляна Петрова. Преди да обявят извънредното положение, бяхме на седмица от премиерата на детски спектакъл с маски "Кучето с цвят на небе" с реж. Дарко Ковачовски.
- Липсва ли ви театърът? Трябва ли залите и салоните за изкуство вече да се пълнят на максимален капацитет?
- Разбира се, че ми липсва. Няма как нещо, което ти носи радост и правиш с любов, да не ти липсва. Иска ми се след тази дълга пауза залите отново да са пълни, но кога ще се случи и кое е най-правилно в тази ситуация, можем само да гадаем. Знам, че искам да можем да работим, без да се притесняваме от контакт и без публиката да се страхува. Интересна пиеса е този COVID-19, с нетърпение чакам да видя последното действие.
- Как прекарахте времето на домашна самоизолация? Репетирахте ли роли? Направихте ли нещо иновативно?
- По време на изолацията съумях спокойно да приема обстоятелствата, без да се ядосвам или да изпадам в паника, и се съсредоточих върху времето, което имам за себе си и близките си. Не репетирах роли, но минавах текстове от време на време. Поръчах и няколко книги с пиеси и заедно с приятеля ми си разпределяхме ролите и четяхме. Тренирах вкъщи. Основно почистих дома си, което с постоянните пътувания София - Ловеч и турнетата с театъра не успявах. Прочетох книги, които съм отлагала. Гледах филми, за които не съм имала време. Започнах да готвя, което беше нещо ново и странно за мен, но мисля, че започна да ми се получава. За разлика от повечето хора, не ми беше скучно, нито тежко.
- Завършили сте Националното музикално училище. Освен носителка на титли за красота и актриса сте и с музикален талант. Три в едно! Разкажете ни за музиката и увлечението към нея.
- Пея от 7-годишна и това беше първото нещо, върху което интересът ми трайно се задържа като дете. Започнах във вокална формация, след което ме приеха с китара в музикалното училище във Варна. На 15 години посетих 5-седмичен курс по R&B пеене в колежа "Бъркли" в Бостън. Там открих, че мога и да пиша песни. Имам няколко мои парчета с клипове под псевдонима Mayrah. Смених специалността на поп и джаз пеене и завърших в София.
- Има и четвърто. То се казва спорт и по-точно канго джъмпс. Как започна всичко и ще възобновите ли тренировки?
- Както споменах, когато се дипломирах, реших, че ще бъда артист на свободна практика, ще остана в София и ще ходя по кастинги. Естествено, не те избират на всеки кастинг и трябваше да си намеря и работа с редовни приходи. Исках да работя нещо, което ми харесва, дава ми свободно време да правя другите неща, което обичам. Канго джъмпс е високоинтензивен аеробен спорт със специални обувки с пружини. Опитах го, много ми хареса как подскоците вдигат ендорфина и реших да взема лиценз за инструктор. Обичах тази работа, усещах я като хоби и начин да се разтоварвам и поддържам. Неусетно минаха 3 години и се запитах познатия въпрос: "Какво правя с живота си?".
- Защо Одри Хепбърн е вашето вдъхновение?
- Одри Хепбърн е любимата ми актриса, защото съчетава всичко, което мечтая да бъда. Тя е една от иконите в световното кино, има стил, класа, чар, пее, играе, танцува и не на последно място, носи красива и скромна душа. Освен че е една от малкото актриси, които са носителки и на 4-те престижни награди „Оскар“, „Грами“, „Еми“ и „Тони“, тя е посветила последните си години като доброволец на УНИЦЕФ и счита това за делото на живота си.
- Разкажете повече за себе си - къде живеете, какъв характер сте, какво е вашето семейство.
- Живея в София през повечето време. Когато имам репетиции или представления, съм в Ловеч или в който град гостуваме. Скорпион съм и имам силен характер. Сбор от противоречия. Амбициозна съм, прекалено чувствителна, отдадена, откровена, позитивна или пък емоционална и драматична, винаги в крайностите. Семейството ми е нещото, което ми дава опора и носи "вина" да следвам мечтите си и да се занимавам с всичко, което пожелая. От дете разговарят с мен като с възрастен и са ме научили да имам мнение, да съм отговорна и да взимам решения сама. Винаги ме подкрепят за всичко и вярват в мен повече от мен самата.
- Открихте любовта в лицето на Михаил - сина на големия актьор Стефан Рядков. Театърът ли е свързващото звено?
- Свързващо и в същото време разделящо. И двамата много обичаме работата си, обичаме и да прекарваме време заедно, но работим в театри в различни градове - аз в Ловеч, той в Пазарджик, и има моменти, в които трудно се нацелваме в София. Но пък се разбираме много добре за това и се подкрепяме по пътя. Пожелавам си за в бъдеще да сме заедно по-често и без извънредно положение и да имаме възможността да си партнираме на една сцена.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама