Надпис в църква разкрива клане като в Батак
Случайна находка променя историята
Изследователи от пловдивското село Свежен откриват данни от местен свещеник
Надпис в църква, открит от изследователи в пловдивското село Свежен, разкрива клане, съизмеримо с това в Батак! Това споделя пред "България Днес" един от откривателите - археологът Иво Тавитян.
Случайната находка дава основания на него и други учени да заключат, че селцето в Средна гора е дало стотици жертви в края на турското владичество. Допреди това се знае, че половината село е опожарено, имало е кланета. Едно от местата, където са се случвали кръвопролитията, е т.нар. "Касапнята". Само там са съсечени около 100 души, но оцелелите помнят, че кланета са се случвали на няколко места.
За неподозираните мащаби на погрома се разбира от писанията на неизвестния до момента сакеларий (ковчежник в църквата - б.а.) Петър поп Стоянов. Свещенослужителят е автор на текст, забелязан при посещение в храма "Св. св. Петър и Павел" в селцето, сгушено в Сърнена Средна гора. Надписът е открит близо до олтара.
Преди важната находка в селото се смята, че са избити около 700 българи, отказали да приемат турската вяра. Надписът на никому неизвестния поп разкрива, че по време на националните борби са опожарени 800 къщи и са убити поне 900 човека. Надписът е с мастило директно върху дървена рамка. Състои се от четири реда и съдържа много важна информация, придружена от дати и подробности. Ето какво се разбира от писанията на сакеларий Петър поп Стоянов:
"Тоя храмъ на Св. Апостоли Петра и Павла ся въздигна от основите на 1866 година а въ въстанието 1877 год. като изгориха въ селото ни 700 до 800 къщи и избиха 850 до 900 души человеци упостошиха и храма и обновява ся пакъ въ 1880 год. и ся извършва Богослужение. Въ това время е свещенникъ сакеларий попъ Петър попъ Стояновъ.
Градецъ Аджаръ (старото име на Свежен - б. а.) 1880 г юний 24 Ц ий денъ."
Според данните на свещеника броят на жертвите в селото се доближава до този на мъчениците в Батак. Според историческите данни там са загинали между 1200 и 7000 души. "Много са подробностите, върху които можем да разсъждаваме. Докосваме конкретика, която досега ни е убягвала. Подробности за клането, дадени ни от пряк свидетел, и то само три години след него. Посочени са броят на изгорените къщи и броят на избитите хора. И за двете разполагахме само с приблизителни числа, посочени в отделни вестници или преразказвани много години след трагедията, сполетяла селото през 1877 г.", отбелязва Иво Тавитян.
Археологът разказва за биографията на Божия служител, благодарение на когото стават ясни размерите на трагедията. Сакеларий Петър поп Стоянов е роден в далечната 1798 г., ръкоположен е за свещеник в Аджар през 1847 г. Той е един от организаторите на строителния комитет през 1860 г., който осъществява построяването на храма "Св. Петър и Павел". Надписът потвърждава, че издигането на тази черква става през 1866 г.
"Единадесет години по късно, през август 1877 г., в Аджар навлизат турските пълчища, в това число башибозук, редовна армия и всякаква сган, събрана от села и махали. Турците колят, грабят, бият и изнасилват до декември на същата година. Накрая запалват селото. Това тяхно варварство и жестокост са сравними с кланетата в Батак, Перущица, Клисура и други селища, станали само година по-рано. Но докато за тях знае всеки българин, за клането в Аджар знаят малко хора, а това не е редно. Турското клане в Аджар спира пулса на едно важно религиозно и просветно селище, каквито в страната са били едва няколко. След това Аджар никога не успява да възстанови своята слава и блясък", коментира Тавитян.
По думите му сакеларий поп Стоянов полага надписа в момент, когато църквата е възстановена и са се извършвали богослужения. "Поп Стоянов живее дълго, познал е той, що е да си роб в една пропаднала империя, свидетел станал на избиването на своите приятели и близки, доживял е и освобождението на България. Запазил вяра и отново съградил храма след частичното му разрушаване. Почнал на 23 януари 1896 г. и е погребан в двора на същия този храм", разказва изследователят. Той изтъква, че трябва да бъде почитана паметта на стотиците загинали българи - старци, деца жени и мъже. Те трябва да се знаят, подобно на мъчениците от Батак, категорични са и местните.
Историята на Свежен датира от XIV век. Селото възниква, след като българските войски на цар Иван Шишман са разбити от турската армия. Според историческите данни малцинството оцелели търновски боляри напускат Търново след разгрома и се заселват в околностите на село Свежен. Те избират мястото, защото е труднодостъпно и турската конница не би могла да достигне бързо до планинския район. Болярските родове запазват "синята кръв" и селището се разраства в сърцето на Османската империя до големината на малък градец.
До 1934 г. се нарича Аджар, което в превод от турски значи здрав или каменен. По време на османската власт през XVIII – XIX в. е било център на Караджадагска нахия. Като административен център Аджар е многолюдно, икономически добре развито, с будно българско население, с ярки културни прояви селище. Населението му има гарантирани привилегии от султана, включително правото да носи оръжие.
По това време там се развива и Аджарската книжовна школа, достоен наследник на Търновската. Преписват се, илюстрират и подвързват ръкописи главно с църковно съдържание - требници, минеи, евангелия, дамаскини, преписва се Паисиевата история. В будното селце през 1850 е създадено килийно училище, а от 1868 г. функционира първото българско селско читалище.
В наши дни управата на Свежен успява да открие, възстанови отчасти и консервира някогашната църква "Св. Георги", където са се изявявали аджарските книжовници. За проекта Министерският съвет отпуска близо 1 млн. лв. Освен с богатата си история селцето впечатлява и с модерните си проекти. В последните години Свежен става известен като селото на бабите с таблетите. Това става благодарение на дейния кмет Христо Енков, който решава да научи местните баби да боравят с компютри, за да се свързват с роднините.
Историята стига и до основателя на фейсбук Марк Зукърбърг. Предприемчив младеж води в селото негов колега, който разказва как интернет влияе на малките населени места. "Благодаря ти, че сподели това", пише Зукърбърг.
Васил Левски и Хаджи Димитър свързани с Аджар
Национални герои като Васил Левски и Хаджи Димитър фигурират в историята на Свежен. Според преданията Дякона се е крил в селото, като спретва фиктивен годеж с местна мома, за да прикрие революционната си дейност. Според оцелели потомци свързан с Аджар е и Хаджи Димитър. Официално се води, че той е загинал при сражение на Бузлуджа, но все повече се прокрадва версията, че това се е случило на връх Кадрафил над Свежен. Смята се, че местни пастири са му помагали, като са носили вода и храна на ранения боец. За това свидетелства и дядо Христо Свинаров, който още пази менчето, с което дядо му е поил Хаджи Димитър.
