Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/8782736 www.bgdnes.bg

Писателката Здравка Евтимова: Без памет за миналото сме изгубени

 Искам да има светлина във филма "Кръв от къртица"

 

Коя е тя
Здравка Евтимова e писателка и преводачка. Нейни разкази са публикувани в литературни списания и антологии по целия свят. Носителка е на множество литературни награди, призната за един от най-успешните съвременни български автори. През 2019 г. нейният разказ "Кръв от къртица" бе поместен в американски учебник по литература за 8-и клас. Само преди дни стана ясно, че ще бъде заснет филм по историята в разказа с режисьор Милена Андонова. Пред "България Днес" писателката разказва за вълненията около новината за късометражната лента, за бъдещите си проекти, както и за тревогите и надеждите, които вълнуват мислите й в тези трудни за народа ни времена.

- Госпожо Евтимова, как приемате новината, че ще бъде заснет филм по разказа ви "Кръв от къртица"?
- Първоначално много се зарадвах, но след това се замислих колко трудно ще бъде и на режисьора, и на сценариста да се справят с тази задача. Това е един много тъжен разказ. Зная, че екипът подхожда с голяма любов към него. Зная, че желанието им е да постигнат нещо наистина силно. Пожелавам им успех. Вярвам в техните умения и знания. Страхувам се, че това е много тежък разказ. Надявам се авторите на филма да успеят да намерят светлото в него, за да носи светлина.
- Ще участвате ли по някакъв начин в писането на сценария на филма?
- Все още не сме говорили на тази тема. Очаквам режисьорката да ми се обади. Би било интересно да участвам в сценария, тъй като не съм се сблъсквала с тази дейност до този момент.
- С какви очаквания сте за крайна резултат?
- Изпитвам страх от резултата, но това е щастлив страх. Вярвам в режисьора. Акуратна, излъчваща топлина и дружелюбие. Създава атмосфера на доверие. Обикновено вярвам в хората. Не си спомням човек да е изменил на доверието ми към него. Когато започвам общ проект с някого, не оставям някакви скрити карти, помисли за печалба, финансов интерес, а ме обхваща радост, че пред мен има пътека и ще вървя по нея с личност, в която съм повярвала. Не си спомням да съм преживявала крах, работейки в екип. Радостта да имаш обща идея с някого е много окриляща. Затова съм благодарна на своята издателка Божана Апостолова - човекът, който е редом с мен от самото начало и винаги ми е подавал ръка с широко сърце. Самата тя е поетеса, автор на художествена проза и подкрепя щедро много други български автори. Нека да е здрава и да продължи смело дейността си.
- Коя е книгата, която първа ще прочетете, когато имате време за почивка?
- "Времеубежище" на Георги Господинов. Вече предвкусвам радостта, която ще ми донесе допирът с тази книга. Предстои ми да отдъхна със семейството, с нас ще бъдат двете ни малки внучки. Надявам се да е една хубава седмица. Стремя се да отворя светлите души на децата към нещо наистина красиво.
- Как премина времето, през което коронавирусът ви разделяше от най-близките?
- Непрекъсната телефонна връзка и с дъщеря ми, и със синовете ми в Германия, с децата им ни спасяваше. Това, че имаме близки хора, е светлина и утеха. Вирусът изправи всички пред тежък кръстопът и необходимостта от човек, на когото можеш да разкриеш страховете си и когото обичаш въпреки всичко, има решаващо значение. За мене най-красивото и най-заслужаващо обич присъствие на този свят са децата. Длъжни сме да съхраним всяка молекула живот в името на бъдещето на света.
- През последните седмици се наблюдава едно безстрашие по отношение на тази болест. Обърнахме ли свободата на слободия?
- Страхувам се да не изгубим чувството си за самодисциплина и вътрешното усещане, че сме отговорни не само за своето здраве, но и това на околните. Става дума за вирус с маска, който засяга различни системи в човешкия организъм, непредсказуем е. Имах възможност да преведа дълга научна статия за този вирус. Големият ми син, който е лекар, ми помогна да разбера цялостния смисъл, да вникна в дълбочина колко опасен, коварен и изменчив е вирусът. Разбирам желанието за живот на младостта, но за да може то да разцъфти след време с пълна сила, да бъдем свободни, трябва днес и сега да проявяваме дисциплина навсякъде. Бог помага на този, който сам си помага.
- Спасява ли вярата човека във времена като днешните?
- Вярата е изключително важна в моменти като този. Приех християнството, когато големият ми син започна да се възстановява след тежко боледуване. Беше Димитровден, кръсти ме отец Димитър в българската църква в Брюксел. Вярата се превърна в съществена част от живота ми. Надявам се тя да е жива във всички сърца, във всички хора по света.
- Синът ви е лекар в Германия, където също върлува вирусът. Страхувате ли се за него?
- Притеснявам се, да. Преди години той преживя много тежка 18-часова операция, имаше доброкачествен мозъчен тумор. Сега казва, че Вселената го е спасила, за да спасява хора. Нищо не може да го спре. Вярва, че това е неговата мисия. Надявам се внуците ми в Германия да бъдат здрави и го пожелавам на всички хора под слънцето. Очакваме да се роди и нов внук, още една светлина и надежда в семейството.
- Оказа се, че за 47 % от седмокласниците думите в Ботевото "На прощаване" не значат нищо. Как се стигна дотам?
- Може би ние в домовете си не сме достатъчно отзивчиви към своите деца, към младостта. Не отделяме достатъчно време да събудим в тях онази обич, която заслужава нашата национална мощна и красива поезия. Забързани да спечелим за хляба, някак много встрани изтласкваме възможността да седнем и да поговорим с децата си за литература. Спомням си как моят баща ми разказваше "По-малката сестра" на Йовков, разказ, който знаеше наизуст, рецитираше стихотворенията на Димчо Дебелянов със сълзи в очите. Задавала съм си въпроса - правила ли съм това за моите деца? Правя ли го за внучетата си? Убедена съм - младостта трябва да познава в дълбочина красотата на създаденото преди нас. Дължим това на децата си - да им вдъхнем любов към литературата, музиката, изобразителното изкуство. Тази любов е най-значимото присъствие в човешкия живот, тя изгражда личността, създава уважение, щедрост, доброта, обич към рода, към българската история, към България и света. Човек дори да има сто замъка, не може да бъде във всички тях едновременно, цялото богатство на света да е негово, ако не притежава памет за миналото, е безкрайно беден.
- Имате ли написани произведения, които не бихте издали у нас?
- Такива неща превеждам на английски, четящата аудитория, ползваща този език, е наистина голяма. Когато работя на английски, съм една сред десетките хиляди пишещи и когато прочета откровени отзиви, се осмелявам и тук да пусна нещо. Много високо ценя негативните оценки. Искреността е безценно лекарство, от което боли. Но когато раната е отворена, с хвалебствия няма да се излекува. Трябва да се почисти с остър нож. Високо ценя болезнените критични отзиви. Те са моето истинско и действащо средство за движение напред.
- Стремежът да избягате от така желаната за повечето хора слава и липсата на суета ли са вашият път към успеха?
- Славата е коварно и ненадеждно убежище за всеки под слънцето. Скелетът му се сгромолясва за миг и това е правилно. Когато човек се чувства незабележим, живее истински. Ако се навеждам, нагаждам, огъвам, за да се харесам на някого - съм изгубена. Раболепието убива не само радостта от успеха, то съсипва жаждата да напишеш нещо ново, да останеш изправен в окото на бурята. Когато изпитам тъга или с мен са постъпили зле, когато виждам слаб човек, на когото не мога да помогна по друг начин освен с думи, когато съм изправена пред несправедливост и не мога да се справя, тогава пиша. Не мога да обясня какво се случва, но на другия ден успявам да продължа. Чувствам се чиста.
- Върху какво работите в момента?
- Ще се опитам през лятото, ако имам повече свободно време, да редактирам един роман. Казва се "Теб". Изпратих го в суров вид на Красимир Лозанов, на когото имам доверие. Благодарна съм му за точните критически бележки, той е верен литературен приятел. Литературното сътрудничество е повече от обикновена дружба. Приятелят винаги ще бъде мек с вас, а щадящият отзив, когато искаш да постигнеш някаква цел, вреди. Истината помага.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама