Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/8810535 www.bgdnes.bg

Легенда разказва: "Света София" пази Свещения граал

Храмът оцелява след две разрушения, близо 1000 години е християнска църква 

Почти хилядолетие "Света София" в Истанбул е християнска църква, но с падането на Константинопол под османско владение през 1453 г. е превърната в джамия. Векове по-късно храма го очаква същата съдба.
Трансформирането на "Света София" отново в джамия ужаси християнския свят. Турският президент Реджеп Ердоган не послуша световните призиви за запазването й като музей и скоро в храма ще се носят ислямски молитви.
Легенда разказва, че Свещеният граал е бил скрит именно в църквата "Света София". Според мита при влизането на османците в Константинопол тече литургия в храма. Когато един от духовниците вижда какво се случва, взема Граала в ръце и изчезва, преминавайки през една от стените. Повече никой никога не го вижда. Затова и се вярва, че някъде в основите на черквата е скрит един от символите на християнството. Счита се, че Свещеният граал е чиния, купа, чаша или друг съд, от който пие Иисус Христос по време на Тайната вечеря.
Въпреки че е наричана "Света София", църквата не е посветена на римската мъченица София, а на светата Премъдрост Божия. Това е Божествената страна на Иисус Христос. По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос.
На мястото на светата обител през вековете има общо три църкви, като последната е тази, която е съхранена в наши дни.
Първият храм е известен като Голямата църква, тъй като е по-голяма от всички дотогавашни църкви в Константинопол. Осветена е на 15 февруари 360 година при управлението на император Констанций II. Светата обител е построена в близост до изграждания по това време императорски дворец и става патриаршеска катедрала на Константинопол. Опожарена е по време на бунтовете в Константинопол, които започват, след като императрица Елия Евдоксия прогонва от града патриарх Йоан Златоуст на 20 юни 404 година.
Втората църква е построена по заповед на император Теодосий II, който я освещава на 10 октомври 415 година. Сградата е разрушена изцяло от пожар по време на потушеното от Юстиниан I въстание Ника на 13-14 февруари 532 година. Няколко мраморни блока от втората църква са оцелели до наши дни, включително релефи на 12 агнета, символизиращи дванадесетте апостоли.

Реклама


На 23 февруари 532 година император Юстиниан I решава да построи трета и напълно различна сграда, по-голяма и величествена от своите предшественици. Това е и сградата, която познаваме в наши дни.
Императорът си поставя много амбициозна задача - да се създаде най-големият и велик храм в историята. За целта не са пестени средства и църквата е завършена в изключително краткия период от 5 години под зоркия контрол на самия Юстиниан. На строежа работят над 10 хиляди души. Цялата вътрешност на църквата е облицована със златни мозайки и скъпи видове мрамор. Строежът й изпразва имперската хазна. При осветяването на църквата на 27 декември 537 година, извършено от императора и патриарх Мина, според преданието Юстиниан изрича думите: "Соломоне, аз те надминах!", имайки предвид Храма на Соломон в Йерусалим. В продължение на почти хиляда години "Света София" е най-голямата църква в света и все още е четвъртата по площ в света.


Константинопол е превзет от османците на 29 май 1453 година. Спазвайки обичая, султан Мехмед II оставя града на разположение на войската си в продължение на три дни. "Света София" е тежко засегната от разграбването на Константинопол, тъй като завоевателите смятат, че там се съхраняват най-големите съкровища. Малко след пробива в защитата на града нападатели стигат до църквата и разбиват нейните врати. По време на обсадата сградата служи за убежище на много хора, които не могат да участват в битката и които са избити или превърнати в роби при ограбването на църквата. Когато султан Мехмед влиза в сградата, той решава тя незабавно да бъде превърната в джамия. По време на Османската империя са поставени и минаретата. Едно от тях пада след земетресението през 1509 г., но след това е възстановено.
През 1934 г. Мустафа Кемал Ататюрк обявява сградата за музей. Доста от съществуващите мозайки са разкрити наново, но са запазени и ислямските промени.


Храмът е първият типичен пример за византийска архитектура и се счита от много хора за архитектурно чудо. Таваните са украсени от декоративни мозайки, като - особено в южната част - има множество запазени ценни мозайки икони. В централната част на балкона над притвора се е намирала ложата на императрицата.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама