Вдъхновяващата Таня Лолова: Искам да поживея напук на вируса!

Мъча се да съм силна, хората ме вдъхновяват, казва още актрисата

"Мъча се да съм силна! Не мога да кажа, че съм уверена, но ако хората казват, че съм такава, това е едно от най-хубавите неща, които получавам от тях даром. Знаете, преодолях много лични скърби след декември 2018 г., когато си отиде Славето (съпругът й - б.а.), но въпреки това искам да продължа да живея и заради него, и заради всички, които ме обичат напук на този коронавирус. Не може един вирус да те унищожи дотам, че да изгубиш желание да присъстваш на тази земя."
Това споделя голямата ни актриса Таня Лолова, която преди дни се върна от морето, където представи биографичната си книга пред приятели и гости.
"Непредпазливо се върнах към културата и с голяма радост се срещам с приятели. Но аз излизах и по време на карантината, ходих до мола. Толкова е хубаво, като те спират хората, усмихват се, махат ми", въодушевява се актрисата, която познават и малки, и големи. "Като гледаха "Домашен арест", и децата в блока ни вече ме познават. Викат: "Вижте, мама Еми!", и тичат да ме гушнат. Много хубав сериал се оказа, с Фицата поиграхме прекрасно. Едно време публиката много се вживяваше в ролите, които играем, и дори ни подсказваше, но сега е различно", сподели Лолова.
86-годишната актриса често си спомня случки с колегите, а най се радва, когато сънува Калоянчев.
"Много спомени имам с него. Той казваше, че имам един такъв "украински поглед", свиреп поглед, но го "пускам" само когато аз искам", смее се Лолова и дава пример: "С Калата играхме заедно в една пиеса и веднъж той отиде на гастрол в друг град с друга актриса. Върна се, но решил да промени трактовката на образа. А ние бяхме в страхотен контакт на сцената. Гледам го изведнъж, че намига на тия от първия ред, и му викам: "Когато разговаряте с мен, трябва да ме гледате в очите". И тогава съм го погледнала с този украински поглед. Той повече не посмя да ме "остави" и да флиртува с публиката", спомня си Лолова.
В момента срещите с хората, пред които представя книгата си, й напомнят период, в който с Любо Пеевски всеки ден правела срещи с публиката след представление.
"По време на тези разговори ми беше достатъчен един хладен човек, за да убие всичко. Но рядко ми се случваше. Като попадна на такъв, си казвам: "Ще му се усмихна, човекът може да има грижи, ще му изпратя любов. И до края на събитието той вече се смее. Ей това е животът - да даваме положителни емоции на хората, затова сме актьорите", смята Таня Лолова.