Археологът и зам.-председател на БАН Васил Николов: Първата европейска цивилизация е била в Слатина

Намерихме три индивида и череп в обреден комплекс 

КОЙ Е ТОЙ

Васил Николов e роден на 31 декември 1951 г. в Бяла Слатина. През 1976 г. завършва история с профил "Археология" в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". През 1982 г. става кандидат на историческите науки, през 1998 г. - доктор на науките. Избран е за член-кореспондент на БАН през 2014 г.
Научните интереси на член-кореспондент Николов обхващат новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VI - III хил. пр. Хр.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа. Учен с богат теренен археологически опит, той изследва нов тип праисторически обекти на Балканите - неолитните и халколитните ямни светилища. Открива и проучва най-ранния в Европа праисторически солодобивен център Провадия-Солницата. Автор е на 11 самостоятелни и колективни монографии и на над 220 статии и студии в български и чужди научни издания. От 9 януари 2017 г. е зам.-председател на БАН.

Иво АНГЕЛОВ

- Г-н Николов, открихте гробове на 8000 години в столичния квартал "Слатина". С какво мястото е специално?
- Слатинското неолитно селище е едно от най-големите и най-ранното земеделско селище не само на Балканите, но и в Европа. Много известно в праисторическата книжнина. Отдавна се изследва и от него излизат много интересни резултати.
- От колко време работите на този терен?
- От три години проучваме отделни строителни петна. Преди това правихме задължителните археологически проучвания, тъй като селището е с обявени граници и режим на ползване. В случая на мястото на жилищна кооперация започнахме разкопки на площ по-малко от 600 квадратни метра. Резултатите в "Слатина" са нещо, на което никога преди това не сме попадали. Мястото, което проучваме, е в периферията на селището. Оказва се, че това е обреден комплекс - представлява оградено като кръг място. И в него са извършвани обредите на жителите. Става дума за обредни ями, в които са правени жертвоприношения. В комплекса има много обредни ями, които са изкопани така, че някои от тях се пресичат. Говорим за лента с дължина от 20 метра, която е тясна в началото, започва да се разширява и накрая отново се стеснява. Част от нея е унищожена от близка жилищна кооперация.

- Какво намерихте в тези обреди ями?
- Установихме погребани три индивида в два гроба и един череп със 7 шийни прешлена. Не мога да кажа защо тези хора са положени там. Във всички случаи това е било в рамките на някаква обредност. Скелетите са в свито положение. Единият е женски, вероятно по-ранният, и е положен по корем. Това се среща сравнително рядко. Ръцете са покрай тялото, а краката са свити и вързани. Другият скелет, който е от двойния и по-късен гроб, лежи по гръб, като краката отново са свити и вързани. Едната ръка е свита към лицето, а другата е опъната край тялото. Има останки и от дете - предполагаемата възраст е между една и две годинки. Всички тези останки ще бъдат изследвани в нашия институт по експериментална морфология, патология и антропология към БАН. Има още един гроб, който е мъжки. Останките са положени на една страна, отново със свити крака. Там, където е извършено погребението, преди това е имало погребение на малко дете. Това е довело да частично нарушаване на мястото. Попаднахме и на още един череп в друга яма, така че става въпрос за комплекс, в който са запазени керамични съдове и животински кости. Всичко това се датира някъде около 5800 години преди Христа, което означава, че спрямо сега е преди 7800 години. Дори не изключваме възможността да е малко по-рано.
- Можем ли да кажем, че това са първите хора, които са живели по тези земи?
- В Слатинското селище са живеели първите земеделци в Европа. То принадлежи към първата европейска цивилизация. Тя започва именно в края на седмото и началото на шестото хилядолетие. Това са хора, които са дошли от Средна Азия и днешна Мала Азия, през морето и са стигнали до Софийското поле. Това е много важно селище, защото то по някакъв начин е разпределител. На това място пътищата се разклоняват към Тракия, нагоре по Искър към долния Дунав и по Нишава към Средна Европа. В това отношение Софийското поле е изключително важно, а Слатина е била единственото голямо селище в района и явно е играло много сериозна роля. Това, което постепенно научаваме за живота тук, е много важно не само за нас, но и за европейската праистория.
- Споменахте за обредност и различно полагане в гробовете на телата. Можем ли да говорим за жертвоприношения на хора в комплекса?
- Жертвоприношения са правени, но не на хора, а на животни. Това е било мястото, на което живите са се срещали с душите на техните предци. Но не може да говорим за човешки жертвоприношения, а по-скоро за даряване на животни и растителна храна.
- Знае ли се каква е причината Слатинското селище да престане да съществува?
- Не мога точно да кажа, но може би са климатични изменения. И хората е трябвало да се преместят малко по-далеч от водните басейни. Върху пласта, на който работихме, има много дебел наносен пласт и там открихме останки от четири къщи. Те са в много лошо състояние - били са измазани с глина, а покривите са били от слама. Предполагам, че хората са се изтеглили по-далеч от брега на река Слатинска и са потърсили по-високо място. Вероятно това е причината. Няма данни за някакви страшни събития и катаклизми.
- Приключихте ли с разкопките в тази част на селището?
- Да, в сряда работихме за последно там.
- Какво ви предстои?
- През октомври започваме работа на ново място - от другата страна на столичния булевард "Шипченски проход". Това бяха спасителни разкопки, а през есента стартираме редовните. Те ще бъдат финансирани от Столичната община.
- Какво очаквате да откриете?
- Там ще проучваме останки от двуетажна къща от шестото хилядолетие преди Христа, може и да е от малко по-рано.

Открито е преди 70 години

Слатинското неолитно селище е открито през 1950 г. от строителни работници, провеждащи изкопни работи. През 1958 г. се появяват съобщения и датировки на неолитно селище. В селището са разкрити 9 къщи в успоредни редици, десетки каменни брадви и тесли, точила, стотици кремъчни ножове, стъргалки за кожа, сърпове за жътва и косене, тежести за тъкачни станове и лъжички. През последните месеци са открити и човешки останки.