Актьорът Иван Бърнев: 10 ноември беше фалш

Преходът ще продължи още 30 години, ако не се махнат всички от миналия строй

Кой е той

Иван Бърнев е роден на 15 юли 1973 г. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. Актьор на свободна практика. През 2002 г. печели "Аскеер" за изгряваща звезда за ролята си във "Вечеря за тъпаци" в Сатиричния театър. През 2011 г. взема "Аскеер" и "Икар". Има и множество филми с награди по света и у нас. През 2006 г. е номиниран за най-добра главна роля на Берлинале за ролята му във филма на Иржи Менцел "Обслужвах английския крал". Филмът, за който получи награда съвсем скоро, е "Бащата" на режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Лентата разказва историята на мъж, който губи жена си и се опитва да се свърже с нея посредством медиум въпреки несъгласието на сина (Иван Бърнев).

- Г-н Бърнев, само преди дни мина излъчването на лентата "Бащата" и по кината. Как възприеха зрителите филма?
- Трудно ми е да кажа как е минало, защото не съм бил там и въобще откакто е стартирал филмът по кината, все още нямам представа как върви. Знам само, че, меко казано, не улучи най-добрата година, в която да излезе по екраните. Ще ви кажа обаче как ми се ще да бъде видян. Първо бих искал на зрителите да им отпадне притеснението, че това е тежък артхаус филм и за да го гледаш, трябва да си голям познавач на киното. Напротив, филмът е гледаем и надявам се разпознаваем от голяма част от хората, които ги вълнуват отношенията родители - деца, тоест може да се гледа и от родители, и от деца, освен ако не предпочитат отношенията човека-паяк срещу някакво друго човек-нещо си...
- С режисьорите работите в тандем и в други филми. Какво ви провокира да се съгласите да направите ролята?
- Да, с тези режисьори имаме поредна среща. С тях сме приятели, както в живота, така и на снимачната площадка. Те знаят, че могат да поискат всичко от мен пред камерата и ако аз мога, ще го изпълня или поне ще опитам. Разбира се, като видя накрая, че са го отрязали, после разбирам, че не съм успял (смее се). Чувството за хумор ни е доста еднакво, а техният принцип на работа позволява доста импровизиране. Това е и един от основните им похвати - импровизацията на актьора. Разбира се, за това са нужни доверие, чувство за мярка, спонтанност, добър вкус за трагикомичното и много други неща, така че относно съавторството за дадена моя роля, да, аз съм съавтор, но вдъхновен и воден от режисьора.
- Имаше ли действителен случай в "Бащата"?
- Да, основата на филма почива на действителни компоненти, защото самата история и основни герои на "Бащата" са взети от живота на режисьора Петър Вълчанов. Баща му наистина е художник, и то много добър - Вълчан Вълчанов, майка му наистина е била актриса - Иванка Братоева. Най-важното е историята, която създаваш и развиваш с тези герои, и е нормално често те да стъпват на реални, защото ти ги познаваш доста добре и знаеш как биха могли да реагират на различните ситуации, които налага сюжетът.
- Вярвате ли на хора с паранормални способности?
- Честно казано, не много и тук се припокривам доста с героя ми Павел...
- Във филма сте в конфликт с баща си. В живота имали ли сте подобни случаи - да се конфронтирате с родителите си?
- Не, слава Богу, ситуацията ми с баща ми и майка ми е доста различна и те са ми близките, от които много съм се учил и се уча.
- Защо "Бащата" спечели отличие в Карлови Вари?
- Преди всичко, защото се е получил човешки, топъл, с голяма доза чувство за хумор, с една дума вълнуващ филм. И като прибавим, че акцентът тази година беше върху семейните отношенията, се получи чудесно. Признанието "Кристален глобус" за нас е много ценно.
- Харесвате ли бг сериали, които напоследък много се нароиха?
- Както на киното му е нужно многотиражно производство, същото важи и за сериалите, с тая разлика, че киното зависи от държавата, а сериалите от съответните телевизии. Така че, ако те имат желание, биха могли да увеличат производството и съответно качеството на сценариите, режисура и актьорско изпълнение. Да кажем, че изчаквам този период на правене на сериали и засега съм пас и не ги гледам.
- Разделението на свободни и щатни актьори създава ли проблем в гилдията?
- Винаги е имало щатни служители, актьори и директори, на които свободните актьори са били проблем. Но винаги е имало и ще има и свободни актьори, какъвто съм аз. Правенето на добър, стойностен театър никога няма да се определя дали даден актьор или режисьор е щатен или на свободна практика. Всички трябва да минат на свободна практика и така естествено ще се намести, кой иска да прави задълбочен, смислен театър, кой експериментален, кой пък в по-лекия жанр (развлекателен) и съответно заплащането ще се коригира - колкото играеш, толкова получаваш. В момента така се получава, че актьори на щат от даден театър поради неудовлетвореност от роли и ниски заплати отиват да играят на хонорар в други театри или сдружения и т.н. При всички случаи, когато говорим за актьорската професия, трябва да имаме предвид, че тя е призвание. То се изразява в себеотдаване. Всяко вкарване в пазарни принципи ще ощастливи едни, а други ще ощети. Така или иначе, аз съм си избрал този път и ако мога да го сравня с рицарството, Дон Кихот казва: "За истинския рицар има само един път - пътят на добродетелта. Аз вървя по него и ще вървя напук на целия свят."
- Какво е отношението ви към протестите?
- Макар и да подкрепям общото недоволство и съм абсолютно "за" измитането на всички тези познати до болка муцуни от парламента и властта, не искам да изляза на протест. И това е така, защото не искам да ме причислят към групичка, очакваща да дойде нейният ред да управлява и да поотръска още клетата ни държава, каквото е останало за лично облагодетелстване. Страшно се надявам, когато дойде време за гласуване, да се запази тази обща енергия и да даде някаква нова по-добра посока.
- Във филма на Стефан Командарев "В кръг" Зуека има една реплика: "Писна ми, 30 години живея в преход". Вас къде ви завари 10 ноември?
- Бях ученик в 10 клас във Варна, когато рухна тоталитарният строй. За съжаление, както се оказа по-късно, той не е рухнал, а както в театрален спектакъл зрителите могат да бъдат увлечени от драматичните събития, случващи се на сцената, така стана и в живота. Накрая се разбира, че не само събитията на сцената не са истина, а също и мислите, идеите и всичко е фалш. И съответно преходът не може да е истински и няма да трае само 30 години, а още толкова, докато не се махнат всички, които са имали нещо общо с тогавашния режим.
- Как ви се отрази пандемията?
- Не добре, всяко ограничаване и чувство за несвобода го приемам доста зле. Но, разбира се, имаше и положителни неща - позабавихме малко бясното темпо на търчане по репетиции, безкрайни пътувания из страната, представления, снимки. Е, сега започваме да го търсим, но поне знаем какво сме изгубили и кое точно ни е липсвало.
- Имате ли страх от коронавируса?
- И аз както много други веднага бих отговорил, че не ме е страх, но по-скоро като се замисля какво бих причинил на близките около мен, ако ми се случи, предпочитам да не се срещам челно с това изпитание.