Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/8883004 www.bgdnes.bg

Писателят Владимир Зарев: Има задкулисие в оценките за българско кино

 Журито в НФЦ трябва да се избира след жребий

Кой е той

Владимир Зарев е роден на 5 октомври 1947 г. в София. Син е на известния литературен историк и критик акад. Пантелей Зарев. Автор е на романите "Битието", "Изходът", "Законът", "Поп Богомил и съвършенството на страха", "Лето 1850", "Светове", "Разруха", "Орлов мост", "Чудовището" и др., повечето от които са преведени на много европейски езици. Немската литературна критика нарича Владимир Зарев "българския Балзак". Главен редактор е на списание "Съвременник". Носител е на множество награди и отличия. Писателят е автор на сценарий по своя роман "Светове" и кандидатства за финансиране от НФЦ заедно с режисьора Георги Костов. След оценяването Зарев написа открито писмо до министъра на културата Боил Банов, в което говори за "извършена груба машинация и нарушена елементарната професионална етика от две участнички в комисията по оценяване", визирайки Елица Петкова и Мина Минева.

- Господин Зарев, в писмо до министъра на културата Боил Банов съобщавате за нередности в сценарната комисия за игрално кино към Националния филмов център (НФЦ). Какво провокира решението ви?

- Невероятната несправедливост, която беше извършена. Не толкова по отношение на мене, а по отношение на много мои колеги. В състезанието за държавно подпомагане участваха сто сценария. Голяма част от тях бяха грубо подценени и наказани от двете дами - Мина Милева и Елица Петкова, които са с огромно самочувствие, а не присъстват особено активно в процеса на създаване на български игрални филми и нямат някакво сериозно присъствие в националната ни култура. Стратегията им е проста - подбират някои сценарии, които фаворизират. В това няма нищо лошо, но успоредно с това почти всички останали получават от тях между 30 и 40 точки по-малко. Така сценариите стават конкурентно неспособни. Отнема им се възможността да се състезават. Това обезсмисля присъствието на останалите членове на журито. Тези две дами предрешиха изцяло развитието на това журиране.
- Некомпетентост или задкулисни игри прозират в тази история?
- Това е предварително режисирана, измислена, организирана от някого игра. Това е нещото, което ме подразни и е повод за писмото. Ако сега мине това, оттук насетне в тези комисии може да се случи всичко. Не твърдя, че подбраните сценарии са лоши, дори напротив - може би са добри.
- Какви промени трябва да настъпят, за да се предотврати бъдеща подобна несправедливост в оценяването?
- Трябва да се създаде някаква специално подбрана колекция от хора, които са наистина достойни и разбират от кино, безпристрастни са. Една такава селекция от хора ще е много ценна. Тези хора да се избират с жребий, на случаен принцип. Субективизъм винаги има в нашата малка страна, която отделя недостигащи средства за кино, но все пак може да има по-чиста и честна селекция. Субективизмът тогава няма да е така нахален. Гилдиите, които изпращат тези две дами в комисията, се опитват да ни убедят, че те имат сериозно присъствие в културния ни живот, но когато човек има достойнството и вярата във високите постижения на таланта си, той не участва в такава прозрачна до глупост история. Не би въвлякъл името си в такава фалшификация. Това опетнява един човек.
- Какво е бъдещето на вашия сценарий?
- Нямам представа и това не ме занимава много. Ще го оттегля в следващата сесия и ще видя бележките на другите членове от комисията, може би има справедливи. Важното е, че по този начин бяха елиминирани много навярно качествени сценарии от други автори.
- Кризата от пандемията засегна писателите и издателствата. Усеща ли се да отминава?
- Тази криза не отминава и една от причините за това е неразумността на всички нас. Голямото притеснение от кризата дойде по няколко причини. Вирусът донесе насилие, което разделям в няколко части. Първо, това е насилието на страха, постоянния страх, че с всеки може да се случи нещо, и то фатално. Второ, насилието на неизвестността, защото никой от нас нищо не знае кога ще отмине този бич Божий, докога ще трае. Това е като световна война. Третото, това е насилието на свободата. Бяхме затворени вкъщи. Маската променя лицето и сякаш променя изцяло човек. Пандемията сякаш ни приведе в едно принудително равенство. Сравнявам го с романа "1984" на Оруел. Равенство насилствено, форма на посредственост. Имах идеалната възможност да бъда вкъщи и да работя, но не можах да напиша и ред. Защото усещах тази посредственост около мене. Последното и може би най-важно е насилието на прииждащата бедност, на това, че хората не са сигурни в доходите си. Това се отрази много и на пишещите хора. Книжарниците бяха затворени, претърпяха големи загуби. На пазара аз имам девет романа, което е един постоянен доход покрай пенсията, който ми даваше спокойствие и сигурност, усещане за независимост. Сега това усещане изчезна. Това засегна цялата българска национална интелигенция. Както ресторантьорския бранш, така и тази интелигенция трябва да бъде подпомогната, за да може да оцелее и да съществува.
- Взеха ли си хората поука от случващото се през последните месеци?
- Страшно много се надявах това да се случи. Това е едно Божие предупреждение, че човек заслужава да му се даде урок. Съвременният човек е крайно материален, изпълнен с елементарен егоизъм, най-първосигнален егоизъм. Възпитава се качеството само да консумира до безкрай. На човек са му необходими два чифта обувки, а някой има 20, друг 100. Това е излишно изразходване на енергия, на материали, на човешки труд. Планетата изнемогва на този товар. Имам една теория, която съм споделял - според мен разумът, човекът, е ракът в природата. Както ракът в човешкия организъм, той унищожава материята, която го е родила. Убеден съм, че предстоят световни войни за суровини, за вода, за въздух. Ще е жестока война.
- Ограбва ли ни това, че живеем предимно онлайн през последните месеци?
- Интернет е опит реалният свят, изпълнен с толкова философия, да се замени с един виртуален свят. Това отнема възможността да се общува, което е страшно. Младите хора все повече няма да знаят как да общуват. По-лесно е виртуално да изкажеш емоции, особено неприятни, отколкото очи в очи. Но и много по-безсмислено. Това е крайно ограбване на езика и води до неговото обедняване. В България хората вече говорят само с 300 - 400 думи, което е изключително опасно, особено за младите. Човек не само мисли, но и чувства чрез езика. Познанието е емоция и духовна пълнота.
- Работите ли по нов роман?
- Имам идея и ако го напиша, това може би ще е последната ми книга, ако Бог ми даде сили и време. Може би ще е и една от най-важните ми книги. Напоследък много ме интересува исихазмът - духовно учение, много различно от богомилството. Искам да разкажа за т.нар. "Фераро - флорентинска уния" - последен опит да се помирят католическият и православният свят. По това време, 1437 г., Балканите са под турско робство, единствено Цариград устоява. Това е опит на един император да примири двата свята и да измоли кръстоносен поход за освобождаване на Балканите. В тази уния участват 600 високи духовници. За жалост, не се получава, има само един кръстоносен поход - този на Владислав Варненчик и Янош Хуняди. Романът е в главата ми. При нас, пишещите, е така - колкото по-мързелив е един писател, толкова повече работи.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама