Деян Жеков - младият Ботев: Трябват повече филми за българските герои

 Най-трудно ще е да изиграя болката на великия поет

Кой е той:

Деян Жеков е на 25 години, от Бургас. Завършил е НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност "Актьорство за драматичен театър". Участвал е в редица постановки по време на следването си, а после и в театър "Сфумато", където играе и в момента. Има главна роля във филма "Пастир" - лента за живота на Свети Йоан Рилски. Деян ще изиграе ролята на националния герой Христо Ботев във филма на режисьора Максим Генчев. Пред вестника младият актьор разкрива за страховете около образа, за отговорността на изкуството и надеждите за един по-добър свят.

- Деяне, избран сте да изиграете Христо Ботев в игралния филм за живота му. Как дойде поканата и веднага ли приехте ролята?
- Бях поканен от Максим Генчев, след като моят близък приятел Атанас Петков, който е в ролята на Станю Хитров, ме е предложил като подходящ за Ботев. Максим се свърза с мен, направихме две срещи с кастинг, поговорихме си и той ми предложи участие. Имах страхове и съмнения, но приех веднага. Христо Ботев го обичам от дете и е любимият ми български писател, Наско ми е много добър приятел, а Максим ми направи страхотно първо впечатление.

- Кое намирате за най-трудно в образа?
- Човек е трудно да си представи подобна личност като Ботев. Гениален човек, който не е бил способен да замълчи, когато е виждал несправедливост и потъпкване на човешката свобода. Живял е във времена, когато това е ставало непрестанно. Тази непримиримост, невероятният му дух и чувствителност и гениалното му творчество са изключително рядка комбинация. Това не може да се изиграе! Когато един творец е изправен пред подобна личност, е много важно да не придърпа образа към себе си, а да се опита да се изкачи до него. Най-трудното ще е да успея да покажа болката и причината за борбата на този човек и на екрана не да се види паметник и представа за него, а един смел, свободен и огорчен човек, който вярва в нещо по-голямо от самия него и е готов да даде живота си в името на тази вяра.
- Как върви процесът на работа? Успявате ли да напреднете със снимките?
- Процесът върви и напредваме. Бавно, но целеустремено. Екипът е страхотен, има много млади хора и всички са много сериозни. Операторският екип, звукът и гримът са истински професионалисти и въпреки че много от нас не са известни имена в киното, винаги се отнасяме с уважение, разбиране и професионализъм. Всички работят здраво. Щастлив съм, че съдбата ни срещна и че е за добра кауза.
- Филмът се финансира предимно от дарения, а с времето се включват все повече дарители, дори българи, живеещи отдавна в чужбина. Действа ли това мотивиращо за вас - актьорите в лентата?
- Много е мотивиращо и не спирам да мисля за отговорността, която имаме към тези хора. Изключително съм благодарен на всички, които помагат и вярват, че има смисъл да се правят такива филми. Надявам се всички те да са щастливи и здрави и ако някой от тях чете това, искам да му кажа: Благодаря ви!
- Може ли да се каже, че за вас тази роля е повече кауза, отколкото работен ангажимент?
- Разбира се! Приех ролята не защото искам да ме дават по кината, а защото има смисъл да се говори и да се напомня за хора като Христо Ботев. Правим прекалено малко филми за смислените неща и проблеми. В историята ни има толкова невероятни, силни и забележителни личности, за които не казваме и дума. Това наистина не мога да го разбера и всеки ден се моля да се промени.
- Изигравате главната роля във филма "Пастир", посветен на Свети Йоан Рилски. Това ли беше първият ви досег с киното?
- Преди това бях снимал много малко в два късометражни филма, но там беше много по-различно. Във филма "Пастир" за първи път застанах истински пред камера и усетих красотата на киното.
- Къде се чувствате по-сигурен - на театралната сцена или пред камера?
- Никъде не се чувствам сигурно. Театърът и киното са много различни, но и много отговорни изкуства. И двете ги обичам и искам да се занимавам с тях. Но се надявам да не започна да ставам прекалено сигурен нито на сцената, нито пред камера. Чарът на театъра и киното е в това да търсиш. Разбира се, за творците е задължително много от нещата да са ясни и конкретни, но малката част, която остава неразкрита, за мен е най-интересна.
- Кога и как решихте, че актьорската професия е пътят ви? В меркантилен свят като днешния още ли вярвате, че е правилният избор?
- Актьорството беше много спонтанен избор. Не съм се занимавал сериозно преди НАТФИЗ и не съм го обмислял като възможност. Преди да вляза в академията, имах само едно качване на сцена и повече не съм имал интерес, преди да ме приемат. Но от дете знаех, че искам да се занимавам с изкуство. Светът, в който живеем, за съжаление, е лицемерен, мръсен и груб. Изтезаваме природата, свеждаме човека до цифри в личната карта и цифри в банковата сметката, не обичаме ближния, страх ни е от шефа, който краде и лъже, но мълчим. Нямаме идеали, не вярваме в Бог, страх ни е от искреността и се отказваме пред трудностите. Аз в този свят искам да творя и да напомням на човека, че има защо да обича, има защо да вярва и има защо да се изправи пред несправедливостите. Мисля, че изкуството има силата да припомни на човека защо е тук и да му даде силата да продължи нататък.
- Казвате, че сте далеч от суетата, а колегите ви определят за "чиста душа". Как възприема живота човек като вас?
- Суетата не ми е чужда. Тя е нещо много човешко и е трудно да се спасиш от нея. Опитвам се да я изкореня, но има какво още да работя по въпроса. Опитвам се да съм добър и чрез моята доброта поне на още някой да му се прииска да е по-добър човек. Не мисля, че някой е роден с нечиста душа. Хората се раждат добри и чисти, но е важно да полагаме усилия, за да съхраним тези качества, защото те не са вечни и е нужно да се трудим, за да ги запазим.
- Притеснява ли ви славата, която филмът за Ботев ще ви донесе?
- Единственото, за което мисля, е дали филмът ще стане хубав и какво мога да направя, за да бъда полезен.
- В какви други роли и къде може да ви видим в близко бъдеще?
- Представленията, в които може да ме гледате, са в Театрална работилница "Сфумато" и те са: "Раната Филоктет" и "Идиот" по Ф.М. Достоевски.
- Какво обичате да правите, когато не работите?
- Когато съм свободен, пея, свиря и рисувам. Обичам и да прекарвам време с близки и приятели.
- Има ли роля, която мечтаете да изиграете?
- Тази на Христо Ботев е единствената, която съм мечтал да изиграя.