Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/8972161 www.bgdnes.bg

Директорката на Музикалния театър Марияна Арсенова: Ние сме основните носители на жанра оперета и мюзикъл

Коя е тя
Марияна Арсенова е от гр.Пловдив. През 1991 г. започва обучението си в Музикалната академия в класа на доц. Констанца Вачкова. След конкурс е приета за солист на Държавната опера в Стара Загора. От 1997 г. е приета за солист на ДМТ „Стефан Македонски“. От тогава до днес изпълнява всички централни роли от репертоара на класическата оперета и немалко такива от мюзикълния репертоар на театъра. Носител на множество национални награди и отличия от международни участия. От 2010 г. е зам.-директор на Музикалния театър, а от пет години и негов директор.


Лили АНГЕЛОВА

- Г-жо Арсенова, вече повече от три години сте „човекът Музикален театър“. Освен, че играете на сцената, вие сте администратор, отговаряте за всичко и всички. Ще успеете ли да си починете лятото?

Реклама

- Надявам се. Човек, когато има кауза, почивките са по скоро време за творчество и възможност да се посвети в търсене на нови идеи, време в което се обмисля и подрежда новия репертоарен план, нови програмни схеми, предстоящи срещи и премиери, бъдещи изяви.
На 11 септември се навършват пет години, откакто съм директор. Всъщност почивката за мен е когато успееш да се откъснеш от ежедневното напрежение и спокойно да обмислиш репертоара, детайлите в предстоящия нов театрален сезон и административни и творчески. Все пак, директорът няма почивка. Колкото до сцената, вече все по-рядко съм на нея, тъй като нашия жанр включва младостта и красотата. Отстъпвам на младите, а и чисто физически не ми остава време да се подготвям за превъплъщения.

- Изпели сте толкова много оперни роли, влизали сте в кожата на всички мечтани образи на сцената. Има ли връх, който още не сте покорили?
- Когато човек е артист на сцената, винаги мечтае и очаква нови роли. На мен ми беше интересно да изиграя всички принцеси, кралици, царствени особи, циганки и всякакви подобни персонажи. Права сте, че е комплимент, че съм изиграла толкова много роли, но всъщност това е статистика. И все пак, когато виждаш резултатите от труда си като администратор, мога да кажа, че това е с нищо несравнимо удоволствие, когато виждаш бурните емоции на колегите и блесналите очи на публиката
Винаги съм била неспокоен дух, не случайно завърших режисура, защото искам да се развивам, да не спирам на едно място. Има върхове в изкуството, към които се стремя и търся пътища към тях, бих искала да се усъвършенствам все повече и повече.
- С годините преодоляхте ли сценичната треска?
- Да. Мисля, че успях, защото когато прохождах на сцената никой не ми даде формулата, чрез която да съм спокойна на сцената и да преодолея вълнението преди да изляза пред публика. Трябваше ми дълго време да достигна до мисълта, че ако аз не овладея сценичната си треска, не мога да покажа на публиката и една трета от това, което притежавам и като пеене, и като роля, и като излъчване. Тогава един ден си казах: „Или излизаш и овладяваш всякакви страхове, или не си за тази работа“. Това за мен стана формулата. Сега се опитвам да я предам и на младите си колеги. Замислям се, че те сега нямат времето което имахме ние когато прохождахме, всичко им се случва доста по-бързо и никой не ги чака да почувстват комфорта на ролята.Трябва да се изграждат като артисти с много труд, в по-кратни срокове и самоусъвършенстване, чрез различни форми на обучение, които пък за нас не съществуваха. Но когато носят талант и любов към изкуството, всичко си проличава на сцената.
- Как успяхте да запазите добрите отношения в трупата? Във всеки театър има малко или много групички?
- Поех тази длъжност, защото театърът за мен е кауза, съжалявам, че пак се повтарям и ще прозвучи клиширано.Театърът ми е дал толкова много за тези 20 години, изпяла съм почти всички класически централни роли, получила съм аплаузите и удовлетворението като артист и сега вече считам, че дойде момент, в който аз мога да се отблагодаря. Когато започнах като директор, нещата бяха много тежки – имахме огромен дълг, а трябваше да отбележим 100-годишния юбилей на театъра и за първи път се ужасих, че съм мениджъра, който трябва да преодолее такава сложна финансова ситуация и да организира толкова отговорно събитие. Направих всичко по силите си, съвместно с екип от професионалисти, да докажа и на колегите, и на всички, че човек когато обича работата си, непременно ще успее. Работихме без почивен ден от сутрин до вечер и добрите резултати не закъсняха. Колегите оцениха усилията на цялото ръководство и атмосферата се успокои. В драматичния театър една „звезда“ може да гарантира успех на постановката, но при нас всички участващи са тези „звезди“ гаранти и трябва да са във форма и на професионалното ниво за такъв национален театър. Нашето изкуство е колективно, изисква пищност, младост, красота, фойерверки, да го има заряда и разбира се, щастливият край, както е в оперетата. Оперетата и мюзикъла са най-жизнеутвърждаващото изкуство, показва на хората как трябва да се живее с пълни шепи, с усмивка, вяра в доброто и оптимизъм. Когато има добри постижения, това е предпоставка и за добро взаимодействие и нормална работна среда. Щастлива съм, че в трупата на театъра успяхме да запазим добри колегиални отношенията и да решаваме възникнали проблеми с нормален диалог.
- Имали ли сте роля, която не ви е била по сърце? А гафове?
- Оперетата е жанр, който търпи импровизации и винаги може да се направи от дефекта, ефект. Така че, освен да забравиш текста и партньора да не ти подаде репликите, друго трудно може да се случи. Е, и на мен, преди да си направя операцията свързана с късогледството, ми се случваше колеги да търсят лещите ми, но всичко е било в границите на нормалното. Гафът при нас създава комични ситуации, на които хората се забавляват. Колкото до роли, не съм имала такава, която не ми е била по сърце. Преди време ми беше мечта да изиграя циганката от „Българи от старо време“, много малка роля, изключително характерна. Сега се сещам и за една странна случка. Бях на сцената в тази роля когато спря тока, изключително рядко случващо се, по време на спектакъла . Оркестърът обаче продължи в тъмницата, аз пея, балетът танцува, но…токът не идва. Започнах да импровизирам със жаргон характерен за етноса, чийто персонаж пресъздавах в момента: „Кой краднА жицата, кой зе тока, сега ша ви трепа“ и подобни неща, хората се заливат от смях, а аз продължавам: „Извинявай публико, ние понеже всички сме звезди на сцената, но много трудно ще осветим тая цялата зала със собствена светлина, та трудно става“…Излязох извън сцената и разбрах, че всъщност в целия район има голяма авария. Салонът беше пълен и след 20 минути дойде тока, започнахме отново цялата сцена, но токът отново спря. Тогава излязох и споделих, че ще направим антракта преди тази сцена, след което ако има ток, ще продължим, ако не…ще прекъснем. Беше ми много приятно, че проф. Джеров по време на антракта ме изненада с думите: „Готова си за политик. Нямаше протести сред публика, всички мълчаливо изчакваха“. И беше прав, 20 минути хората седяха тихичко в тъмното, после токът дойде и продължихме. Това бе един от най-емоционалните ни спектакли. Благодарих на проф. Джеров за оценката , но за мое щастие, никога не съм била привлечена от политическа кариера.
- Въведохте нови неща - неделните представления, атрактивните заглавия, много ли бяха спънките по пътя ви?
- Лесно никак не ми е било, имаше хора, които създаваха провокативни настроения и конфликти. Естеството и целта на нашата дейност задължава ръководството да е гъвкаво в предложенията си за работното време, съобразено с изискванията на закона и да приложи най- добрия вариант. За радост, по голямата част от състава разбираха необходимостта от направените нововъведения, след като се убедиха, че неделните представления се радват на огромен интерес от публика и дават изключителен резултат – за тях и сега най-бързо свършват билетите. Ние сме репертоарен театър и се стремим програмната схема и заглавията да са съобразени с търсенията и потребностите на зрителите. Стремим се всички спектакли да бъдът реализирани с много талант, интересна визия, висок професионализъм, сценична култура и естетическо ниво. Това всъщност е залога за нашия успех.

- В този смисъл как ви се отрази пандемията?
- Изключително болезнено ни се отрази. С въвеждането на противоепидемичните мерки ние отменихме много спектакли на „Фантомът на операта“, „Цигулар на покрива“, „Царицата на чардаша“, „Прилепът“, които бяха вече разпродадени и публиката остана разочарована. Въпреки това интересът към нашите спектакли не намаля, напротив писмата от зрителите, които получавахме бяха само въпроси кога и как да презаверят билетите. Ситуацията беше непозната, неочаквана, непредвидима. Ние разработвахме непрекъснато нови програми в очакване времето на карантина да премине и имахме готовност във всеки един момент да вдигнем отново завесата. Разработихме нови схеми на зрителната зала съобразени с изискванията за дистанция в два варианта- за 30% и за 50% заетост на залата. Въпреки че се отложиха предвидените премиери и спектакли, не сме спирали нашата работа. Включихме се в програмата на Софийска община за спектакли на открито. В кино „Кабана“ на НДК представихме нашите детски мюзикъли „Златното петле“, „Ян Бибиян“, „Котаракът Шарл“, „Да целунеш принцеса“, участвахме и с концертна програма с участието и на Балет „Арабеск“. Концерт „Отново на оперета“ представихме и в салона на театъра, за съжаление поради ограничените места някои почитатели не успяха да присъстват. Надяваме се, през новия сезон тези проблеми да отпаднат.
На 1-ви юни, при строго спазване изисканията за дистанция и предпазните мерки, успяхме за зарадваме децата на София с безплатно представление на мюзикъла „Да целунеш принцеса“ в салона на театъра. Можем да се похвалим и с 2 озвучени флашмоба, с героите от детските мюзикъли в свободните пространства в парковете сред децата.
- А онлайн защо не излъчвахте?
- Оперетата и мюзикъла, тези атрактивни заглавия, които играем подлежат на изключително тежки авторски права. Направихме специално запитване за това, при което отговора беше, че нямаме никакво право да излъчваме по телевизията и дори на онлайн платформите. Затова, по време на пандемията организирахме една специална онлойн рубрика с откъси, филми, които позволиха на публиката да се доближи до личния живот на нашите големи звезди, така че намерихме тази нова форма на изява и тя се радваше на голям интерес. Клиповете могат и днес да се гледат на профила на Държавен музикален и балетен център- София и на сайта на театъра. Това са кратки 30мин. клипове обединени в една рубрика „Ех, майко майчице щастлив съм .....и по време на карантина“. В тези клипове бяха включени изпълнения на популярни арии и дуети от наши концерти и спектакли от солистите на Музикалния театър- Александър Мутафчийски, Илона Иванова, Денко Проданов, Добрина Икономова. Хорът и балета направиха също свои клипове в тази рубрика с много виц и закачка. Всички се включиха с ентусиазъм в тази нова форма на изява във виртуалното пространство и публиката беше очарована от тези срещи със звездите на оперетата.
Ние бяхме една от гилдиите, на която по време на цялата пандемия, държавата осигури нашите възнаграждения. Но бяхме лишени от приходите, гарантирани от делегираните бюджети, които даваха възможност и свобода на ръководството да се закупят авторски права и да се реализират нови постановки, да се поднови и модернизира техниката на сцената, да се осъвремени работната среда, да се създадат условия за атрактивни постановки съответстващи на нивото на световните сценични постижения. Публиката в София е много капризна и много бързо й омръзват новите заглавия, средата е изключително конкурентна и винаги трябва да представяме спектаклите на световно ниво. Дори класическите произведения търпят вече модерни и съвременни трактовки и сценография. Така че, ние не бива да изоставаме в това отношение от световните тенденции, което за съжаление е доста скъпо за осъществяване, но делегираните бюджети ни помагаха в голяма степен.
Когато въведохме делегираните бюджети имаше строги условия, на които всички културни институти трябва да отговарят относно спазване предмета на своята дейност, да спазват своята жанрова специфика.
Какво искам да кажа?
Ако е опера, да реализира оперни спектакли, балети, концерти, ако е театър – драматични спектакли, а ние сме държавен културен институт с национално значение за оперета, мюзикъл и съвременен балет, каквато е трупата на Балет „Арабеск“, защото и те са част от ДМБЦ- София.
В един момент всички културни институти в цялата страна, включително и операта, започнаха да поставят оперети и мюзикъли, защото това е най-атрактивния жанр. Смятам, че като национална институция, която е обединила съществуващите от сто години частни оперетни трупи, поставили основите на оперетата у нас, ние сме обособени жанрово като носителите на жанра оперетата и мюзикъла в България. Много е важно да се съхрани тази основополагаща идея и жанрова определеност. Държавата в лицето на МК, трябва да има тук своята дума, и да въведе правила и регулаторни механизми, тъй като пазарът у нас е много малък и той не е свободен. Та пандемията ни завари в огромен възход, но след спиране на спектаклите е неясно положението, защото дефакто нямаме приходи.
- Какво е отношението ви към свободните артисти?
- Такова деление не трябва да съществува, те са важна част от културата ни, въпрос на техен личен избор. Много от тях са участвали и в наши спектакли и правилно държавата се погрижи за свободните артисти. Също така, трябва да има нови и ясни правила, как ще се продължи финансирането на държавните институти за нови постановки, при положение, че продължат противоепидемиорогичните ограничения . Убедена съм, че не трябва да се противопоставят свободни срещу несвободни артисти, не бива да се внушават такива ностроения.Това са части от едно голямо цяло наречено българска култура и в такива кризисни моменти, държавата е длъжна да се погрижи и подкрепи всички в тази сфера. Това трябва да бъде приоритет- запазването на хората работещи и допринесли с таланта и труда си за нивото на националната ни култура – музиканти, художници, артисти, писатели, композитори и т.н..

- Затова ли вие не протестирате?
- Аз съм много практична „Дева“ и обикновено когато имам претенции, те са практични. Когато искам нещо, го правят тихо, ясно и конкретно. Не площадно. Винаги има за какво да се претендира.
- С какво ще изненадата публиката следващия сезон?
- Имаме строго наредена програма до края на декември, която включва и нашата отложена от април месец поради пандемията премиера на най-новото Калманово заглавие, оперетата „Принцесата на цирка“, която много ни се иска да се осъществи на 23, 24 и 25 октомври. На 1 октомври ще открием сезона, ако всичко е наред, с един концерт с най-вихрените, оставащи без дъх от темпо и възторг мюзикъли и оперетни номера. След това е „Принцесата на цирка“, в която ще бъдат включени много циркови атракциони, с илюзии, с номера, изпълнявани не само от професионални циркови артисти, но и от наши каскадни изпълнители, след което ноември ще имаме блок от поредица от спектакли на „Фантома на операта“, последни, защото приключват договорните ни права, не знам дали следпандемично ще имаме допълнително решение за нас. Мюзикълът „Цигуларят на покрива“ също е предвиден за ноември месец. След това започваме „Зимните приказки в оперетата”, които стартираха миналата година. Това са всички наши детски спектакли изнесени в блок между 3 и 15 декември. В него посрещаме публиката с артистите, раздаваме на децата лакомства, гримираме ги и ги потапяме в атмосферата на приказността на спектаклите ни. И после предстои Новогодишния оперетен бал, който е на 28 декември, в зала 1 на НДК, а на 31 декември от 17,00 часа е нашият новогодишен „Прилеп” с томбола и изненади като миналата година. Вече имаме идеите и за два мюзикъла за пролетната част от сезона, които са в процес на договаряне.
- Малцина знаят ,че сте от лекарско семейство, защо не посегнахте към дипломата за доктор?
- Винаги съм имала афинитет към лекарската професия, може би е генетично. Дядо ми бе един от първите зъболекари завършили в Цариград, баща ми бе един от най- уважаваните и ценени хирурзи в Карлово, майка ми е пенсиониран лекар.
Но любовта ми към оперетата все пак получих от семейството си и това реши съдбата ми и моята настояща професионална кариера.

- Щастлива ли сте в личния си живот?
- Да. Благодарна съм на човека до себе си, че проявява търпение и разбиране към работата ми. Слава Богу, той не е от нашата професия.

Реклама
Реклама
Реклама