Анет Маринова, детски психолог: Думата изолатор се свързва с наказание

Публикувана: 15.09.2020, 10:00 1637 Автор: Магдалена Миткова

Насаждането на чувство за вина у децата е зловредно

КОЯ Е ТЯ

Анет Маринова е популярно име сред училищните психолози. Има богат над 20-годишен професионален опит, по-голямата част от който е в 23 СОУ "Фредерик Жолио Кюри" в София. Професионалната дейност и интереси на Анет са свързани с подкрепата и екипната работа с ученици с трудности в обучението и адаптирането в училище, включващото обучение, превенция на агресията и др. Анет е работила и със студенти от Магистърската програма по Клинична социална работа и от програмата Психология на развитието в Нов български университет, както и по изследователски проекти в областта на детското развитие, психично здраве, социалната работа с деца и семейства. Търсен специалист лектор на различни форуми и участник в предавания, посветени на актуални въпроси, свързани със света на детето и възрастните.

- Думата изолатор напоследък много често фигурира в едно изречение с деца. Какво всява тази дума в децата, в родителите е ясно - страх и паника?
- Тази дума, изведнъж използвана в контекста на училището, е смущаваща. Свързва се асоциативно с идеята, че се изолират не само заразно болни, но и душевно болни, психично болни хора. Въображението е това, което напряга човек, защото си представя, че ще бъде наблюдаван през цялото време. Много по-малко се свързва с идеята за грижа, когато в училище се разболява дете. Извадено от контекста "изолатор", а и демонстрирано с практиката на едно от училищата, с будка на входа на сградата, е още по-смущаващо. Касае се все пак и за поверителност на възрастен или на дете, а не да бъде място, в което всеки ще може да бъде посочван. От друга гледна точка думата изолатор се свързва със стари практики в международен план, където са имали такива стаи за ученици с проблеми в дисциплината. Те са били много спорни, започнали са да стават обект на дискусии и в крайна сметка са отпаднали, така че това се свързва с наказание. Очевидно е, че тази дума не е подходяща. Акцентът трябва да бъде как училищата създават своите планове за грижа в ситуация на пандемия от Ковид-19.
- Учудва фактът, че на някой дори му минава идеята на главния вход на едно училище да бъде поставен подобен изолатор.
- Да, смущаващо е! Големите ще го обърнат някак на шега, което за някои деца може да бъде много притеснително. Това беше изключително неуместно, но има извинение от страна на директора в резултат на обратната връзка на родителите. Сега циркулира една формулировка, не знам дали от министерството се спуска, стая за отделяне. Това може би също не е най-подходящо, но е с намерение да е по-щадящо.
- Очаква ни учебна година, в която най-вероятно децата ще минат в дистанционна форма на обучение. Това онлайн обучение не създава ли социопати?
- Не мисля. Опитът, който натрупахме, показва, че за много деца това е абсолютно приемливо. Те са много по на ти с онлайн средата от възрастните. За деца, които имат трудности в социализацията, се оказа много подходящо. Те са много спокойни, активни и по-успешни. За други, особено в прогимназиалния етап – 5, 6 клас, за които общуването с децата е на друго ниво, за тях може да бъде не най-подходящо от гледна точка на социалната среда. От обратната връзка, която имам с децата, те говорят за приятелите си, колко им липсват. Особено на момичетата. Момчетата казваха, ние играем игри, така както сме си били и преди. Успяват през електронните игри да поддържат същото присъствие. Но за много момичета това се оказа повод за страдане. Но не мисля, че може да се накърни психиката.
Сега много по-ясно ще изпъкнат различните нужди по отношение на ученето. За много деца ще стане по-явен този риск, да се демотивират, да присъстват формално или изобщо да отпаднат от системата. В тази среда на дистанционно обучение много по-ясно се открояват неравенствата и рисковете, свързани с отпадането от обучение.
- Може ли да се даде някаква кратка дефиниция каква е ролята на родителя и учителя в тази непозната обстановка?
- Родителят и учителят са най-сигурният ресурс за детето. От тяхното сътрудничество зависи успехът и включването на самото дете. Както и климатът в един клас от деца, в който всяко идва от своята семейна среда, така че тук важна е и училищната политика, която да бъде насочена към създаване на възможност за комуникация, добър диалог, участие на родителите за вземането на определени решения. Не просто спускане на някаква информация, но да има обратна връзка, допитване, участие. Има официални форми, например обществените съвети, на които родителите участват. Трябва да има сътрудничество, което ще създаде мрежа от връзки, така че да не пропадне никой. Мрежа от добри ръце между възрастните. Много родители и учители трябва да бъдат подкрепени.
- Можем ли да изкореним чувството за вина, че децата могат да заразят бабите и дядовците вкъщи?
- Насаждането на подобни страхове първо трябва да се знае, че не помага на никой, да не кажа, че е зловредно, особено когато е тенденциозно. Не това е пътят. Дори и да не знаем всички отговори за Ковид-19, със сигурност знаем как да се предпазим и това е нещо, което можем да правим по добър начин.
- Има ли момент, в който тревогата на родителите е прекалена?
- Тревогата е голяма, когато няма къде родителите да я адресират. Когато не си говорят с училището или този разговор е много напрегнат, не минава в диалог, а по-скоро в прехвърляне на отговорности и търсене на вина. Това се случва не само по повод на пандемията, аз работя дълги години с деца със специални образователни потребности и зная как това, че ще има дете примерно с епилепсия в класа, будеше притесненията на родителите, че някои деца могат да се заразят само защото има такова дете в класа, което е абсурдно. Присъствието на училищните психолози, на учителите, които спокойно да могат да разговарят с родителите и учениците, да можем да дадем адекватна информация, помага да не се активизират тези въображаеми страхове.
- Какви са най-големите опасения относно предстоящата учебна година?
- При някои родители е конкретно за заразата, защото има някаква уязвимост, защото те са по-тревожни хора и се притесняват. За други как детето ще стои с маска, защото да седиш, да учиш, да говориш с маска е много голямо усилие, макар че в класната стая е по желание. Как ще се превключва, ако се наложи дистанционното обучение, защото изпитанието за родителите веднага е свързано с работа и финанси. Ето такива са основните страхове. Родителите на деца със СОП в интерес на истината по-малко като че ли споделят тревоги. Може би те успяват много пъти да комуникират своята тревога и да бъдат по-устойчиви в този момент.
- Слагането на маска от учител не губи ли до някаква степен комуникацията между ученика и учителя?
- О, да, разбира се. Това, което в моето училище правим, е да ползваме шлемове, които дават възможност да се вижда лицето, по-спокойно да се комуникира, дори да слага очила. Мисля, че повечето учители по този начин са разрешили въпроса с предпазването и изпълняването на тези мерки.