Мария пребори заразата и стана шампион

39-годишната жена преминава тежко през вируса, който започва като настинка

Грижи се за болната си майка, спортът помага на психиката й

2020 г. донесе тежки травми и последствия за много хора по света заради настъпилата пандемия!
С трудна и объркана съдба е и двукратната републиканска шампионка по силов трибой Мария Чемширова, която дори коронавирусът не може да я спре, за да стигне до титлата.
Въпреки борбеността си тя признава, че годината е изключително трудна за нея, а спортът успява да я държи на повърхността. По-малко от месец след като преборва коронавируса, тя участва на републиканско състезание, провело се в началото на септември и печели 1-во място, като затвърждава титлата си на двукратен републикански шампион по силов трибой.
"Силовият трибой ме изкара от тежка депресия, трябва да се грижа за болната си майка, имах проблеми с брат ми и ми се случиха доста житейски несгоди. Опитвала съм с хапчета, пробвах и с лекар, но спортът ми даде сила, помогна ми. Трибоят натоварва психиката, но и разтоварва много. В рамките на две години, откакто го практикувам, успях да сваля около 25 кг", сподели пред "България Днес" Мария, която, освен че се занимава активно със спорт, й се налага и да работи. Причината е, че спортът не й носи никакви финансови дивиденти.
"Нищо не печеля от спорт. Имаме европейски и национални шампиони, нищо не взимат, няма финансови отражения. Нямаме една стотинка награден фонд. Нито едно състезание по силов трибой няма награден фонд, не съм наясно и не мога да коментирам откъде идва проблемът и дали се дават пари от държавата", допълва Чемширова. За да успее да оцелее, тя работи като масажист. Но преди пандемията от коронавирус. След масовото затваряне на света хората са по-изплашени, а клиентите на Мария намаляват.
"Раздвижва възрастни хора и има доста адреси за посещение, днес заради страх и психоза хората рядко търсят масажисти", казва шампионката, която се принуждава да освободи мястото в салон за масажи заради липса на клиенти. Всички заделени средства отиват за спорта, специалната и скъпа храна, от която се нуждае - основно белтъчини и месо, и треньор.
Шампионката споделя, че много хора й задават въпроса какво прави без пари в спорта. "С това могат да се изкарват добри пари в чужбина, но първо трябва да се надградиш, да имаш основата. Вярвам, че мога да донеса много победи и се надявам да ме купят в чужбина, където се грижат по друг начин за спортистите си", признава жената, която се принуждава да търси спонсори и се надява на късмет.
През ноември миналата година тежка контузия в кръста заплашва състезателката да прекрати кариерата й в трибоя, но амбициите и борбеният дух не я спират и тя не се вслушва в лекарските съвети да не вдига повече от 1 кг и създалата се опасност от дискова херния. Тя успява да се възстанови чрез Су Джок терапия - корейски лечебен метод, според който определени точки на дланите и стъпалата са свързани с различни органи в човешкото тяло.
В началото на пролетта тя започва бавно възстановяване и подготвяне за републиканското насрочено за април, но пандемията блокира всички сфери и затваря целия свят.
"Наложи се да тренирам в мазе, където няма треньор който да ме пази, да следи за правилните движения и упражнения. Въпреки това тя продължава със силовите упражнения, за да се държи във форма.
През юли успява да влезе в добра форма, достига до 160 кг, а на една от тренировките успява да издърпа дори и 180 кг., но вирусът възпрепятства по-нататъшните й планове и я праща за почти цял месец на легло.
"Започна като обикновена настинка, никога не съм имала проблеми с бели дробове, а съм и бивш хипертоник, но трудно изкарах коронавируса. В началото имах леки болки в ставите, леко дразнене в гърлото, 2-3 дни след това започнах да усещам физическа немощ. Премерих температурата, която я поддържах няколко дни, след това стана над 38 градуса. С помощта на една приятелка звънях на РЗИ-та, болници, на няколко места ми казаха изобщо да не отивам при тях", разказва Мария и добавя, че не си спомня как точно се е заразила, но се влошава след среща с приятелка, която също се оказва положителна.
Мария има и съмнения, че 40-дневният пост, който прави през пролетта, когато кара основно на течности, е отслабил имунната й система, което допринесло за по-слабия й организъм и заразяването с вируса.
Тогава започва ходенето по мъките. Състезателката преминава през няколко болници - "Пирогов", МВР болница и Военна болница, като нито една от тях не я приема.
"Два дни ме разкарваха из болници. Успях да направя тест дни по-късно и, разбира се, бях положителна. Вече имах силни болки и въпреки че си пиех антибиотика на 24 часа, продължавах да имам висока температура. Благодарна съм на моята приятелка, която се свърза с Инфекциозна болница, взеха ме за снимка, но впоследствие ме приеха и установиха, че имам двустранна пневмония", разказва премеждията си тя.
Разкрива, че е "била на косъм от по-тежки усложнения" според медиците, ако не е била приета в болница още известно време.
13 дни остава под лекарско наблюдение в КОВИД отделение, където постоянно получава вливания и е на антибиотици.
Признава, че тогава най-големият й страх е да остави болната си майка сама, защото нямало кой да се грижи за нея.
След два положителни теста третият е отрицателен и тя е изписана от болницата, но преминава през 14-дневна карантина у дома, успява и да се изолира от възрастната си майка.
Около 10 август се възстановява напълно, а два дни по-късно е на първата си тренировка. За по-малко от месец тя полага неимоверни усилия, за да се подготви за състезанието. И успява. На 6 септември печели първо място и затвърждава титлата си на републикански шампион.

Разкрива, че оттук нататък иска да продължи да се развива в силовия трибой, но има и много трудности по пътя като грижите за майка й, която няма личен асистент, а Мария е единственият човек, на когото разчита.
"Да се грижиш за болен човек е трудно. В нормална държава дават социални асистенти. Ти си ангажиран с този човек и мисловно, и материално, защото всеки ден с него си на работа, няма на кого да го оставиш. Майка ми имаше проблеми с говора, спря да излиза, лекарите казаха, че има изменения в мозъка. Закъса и със зрението, а финансово не мога да покрия всичко. Живеем под наем. Тя има страх да излиза, напуска дома само с мен. Лавирам между нея и тренировките. Стигам до момент, в който да няма да мога да си позволя и да тренирам", коментира с тъга шампионката, която в момента търси почасова работа, с която да балансира грижите за майка си и тренировките, но търси и спонсор, с чиято помощ да продължи да покорява върхове!