Тв водещата Мариана Векилска: Нямам никакви пластични операции

Обгазиха ме с газ, смачка ме тълпата в Турция, но бях вдъхновена

Коя е тя
Мариана Векилска е родена на 11 април 1974 г. в София. Завършила е столичната Английска гимназия и МИО в УНСС. В САЩ е карала курсове по драма в университета на Централна Флорида. Работила е в правителствената информационна служба в Министерския съвет, както и в Нова телевизия, в Канал 3 и в Би Ти Ви. До 2019 г. бе водеща на съботно-неделния сутрешен блок на Би Ти Ви - "Тази събота и неделя".

- Г-жо Векилска, изненадващо беше съобщението за завръщането ви в ефир, но не в Би Ти Ви, а в БНТ. Защо приехте поканата за водеща на "България в 60 минути"?
- Защото ми харесаха и идеята, и екипът. Хората, с които работя в БНТ, са изключителни журналисти с много опит, умни, будни, енергични, забавни, артистични, емоционални. Такива хора имат какво да дадат на зрителите. А телевизията е даване - това го знаем само ние - тези, които я правим. Действителността ни в България е забързана, напрегната, изпълнена с всякакви проблеми, но животът има и хубави страни - в него има и красота, вдъхновение, приятелства, любов. Има стойностни, работливи и градивни хора, които не губят кураж. За всичко това също си струва да се говори и показва, а пък присъства малко в медийното пространство. Мисля, че сме длъжници на зрителите в това отношение.
- Споделяхте, че вече всичко сте дали на телевизионния екран и имате нужда от ново поприще. Кое наложи отново да се върнете, тъй като клюките в тази посока са, че не сте успели в частното си начинание като коучинг тренер?
- Продължавам да провеждам обучения по публично говорене, средства за комуникация, умения за презентиране, бизнес етикет на живо и онлайн. Признавам - идеята да се занимавам с това не беше моя, а на пловдивска фирма, която ме покани да разработя такава програма. Това е моето ноу-хау, моят практически опит. Любопитното е, че с думите си въздействаме на другите в процеса на общуване. Много по-силно си влияем един на друг с гласа, жестовете и изобщо - с езика на тялото. Така че обученията са едно от професионалните ми вдъхновения и имам трайни намерения да се занимавам с тях. Това не пречи на телевизията, а помага.
- Какво различно ще покажете в "България в 60 минути"?
- Няма друго такова предаване в телевизионния ефир. БНТ разполага с най-богатата мрежа от журналисти по места в цяла България. Можем да стигнем навсякъде, защото имаме хора навсякъде. Медийните сюжети у нас са предимно от столицата, но душата на България е на другите места - с всички проблеми, тегоби, радости, красоти и мъдрост на народа. В тези 60 минути всеки ден екипът ни събира ценните парченца и ги пръсва обратно към цялата страна, за да направим всеки човек съпричастен към онова, което се случва извън погледа му - извън новините, анализите, коментарите, сензациите, шоуто.
- Помните ли най-неприятния си гаф в ефир и най-големия си успех?
- За 20 години съм натрупала и гафове, и успехи. И ние сме хора, и ние правим грешки. Излизала съм без грим, с мокра коса в ефир, обърквала съм факти, разсейвала съм се по време на интервю на живо, но винаги съм проявявала самоирония. Едно от най-ценните ми качества. Най-яркото ми професионално и човешко преживяване е отразяването на антиправителствените протести на площад "Таксим" в Истанбул. Беше животозастрашаваща ситуация - обгазиха ни много сериозно със сълзотворен газ, смачкаха ни в тълпата, загубихме се един друг (има предвид оператора), но видяхме другото лице на Турция - не тази на Ердоган, а на младите, умни, будни, образовани хора, които копнеят да живеят в свободна и демократична страна. Това ме вдъхнови както никога.
- Имате ли политическа позиция, гласувате ли?
- Гласувам, защото негласуването води в нищото. Не симпатизирам на конкретна политическа партия, но не гледам на близкото ни минало с носталгия. Няма как да съществуваме изолирани в измислен политически строй. Преходът източи жизнената ни енергия може би защото не бяхме прагматични от самото начало през 89-а, а се отдадохме на емоциите. Опитахме всичко - протестирахме, бунтувахме се, сваляхме правителства, вярвахме почти безрезервно, съмнявахме се и после се разочаровахме. И днес - десетилетия по-късно - все още продължава да има нужда от генерална промяна. Нека да изровим и да изхвърлим всичко гнило до основи!
- Докато почивахте след връщането си в страната, изкарахте капитанско разрешително за управление на яхти.
- Запалих се по плаването миналото лято, когато прекарах целия си отпуск на един катамаран в обикаляне на гръцките острови и морета. Нищо не може да се сравни със свободата, волността и радостта от това да си в природата - да усещаш силата на стихиите. И пожелах да науча повече за плаването. Имам три лиценза - за управление на кораб до 40 брутотона по море, което означава малки кораби и големи яхти; за плаване по Дунав и по европейските реки. Дори имах намерение да се занимавам професионално с това. Но ето че Вселената има други планове за мен. Засега.
- Кога в живота си най-много сте рискували?
- Винаги съм предпочитала бързеите пред спокойните води - и в личен, и в професионален план. Само така човек се учи, прави грешки и израства. Не се страхувам да греша, обичам си грешките. Изненадвам се само от хората, чието основно занимание е да съдят другите, вместо да насочат поглед към себе си.
- Понеже постоянно в мрежата се дъвче външният ви вид, влияят ли ви коментарите в тази посока?
- Външният ми вид е само моя работа. На Запад никой не те преценява според килограмите, а според качествата и способностите ти. Телевизията не е моден подиум и няма правило, според което, за да си журналист, не трябва да надвишаваш 45 килограма. Наложи ми се да се върна на работа 4 месеца след като родих второто си дете - ставах в 4,30 сутринта в продължение на години с малко бебе и тийнейджър вкъщи. Нямах време да се наспя, нямах сили за спорт и почивка. Но има хора, които не могат да живеят, без да бълват омраза срещу другите. Съветвам ги да се пренастроят, защото ще се отровят сами себе си.
- Коя от диетите, които сте правили, ненавиждате? Защо?
- Не съм спазвала диети и не съм се самоизмъчвала. Когато съм била в перфектна форма е било, защото съм си наложила режим на спорт и правилно хранене. Започна ли да водя заседнал начин на живот, се закръглям. Избягвам бързите въглехидрати - картофи, бял ориз, хляб и сладкиши. Макар че ако човек тренира редовно, има нужда и от тях. А думите "ненавиждам" и "мразя" не присъстват в речника ми.
- Правили ли сте си пластични операции на лицето и трябва ли жените да крият годините си?
- Пластични операции?! Толкова променена ли изглеждам?! Нямам. Нямам филъри, конци, скули, устни и други видоизменения. Съжалявам младите момичета, които променят себе си до неузнаваемост и влизат в калъп, наложен от блогъри, влогъри и инфлуенсъри. Красотата е в многообразието - в това да си различен - в малките несъвършенства е чарът ни. Както казах, имам самочувствие на стойностен човек, а това е най-важно - не красотата. Няма грозни хора. Злобата ни загрозява.
- За личния ви живот се знае, че сте разделени със Симеон Колев. Той твърди с болка, че сте го зарязали първа. Кое според вас крепи един добър брак?
- Когато двама души се разделят, винаги има болка и за двамата, но смятам, че да се изкарваш жертва е недостойно, затова никога не съм го правила. Партньорството между мъж и жена се гради на тривиалните неща - любов, доверие, споделяне. Проблеми винаги има и постепенно забавленията отиват на заден план, но тогава трябва да си ги създаваме и да ги изживяваме заедно.
- За първия ви брак с футболиста Георги Донков малко се говори. Него също напускате, тъй като не сте щастливи заедно. Винаги ли сърцето ви води в една връзка?
- Това беше преди цяла вечност - в друг живот - в толкова крехка и невинна възраст. Но пък имам приказна дъщеря, така че съм благодарна. Жената остава във връзка, която не я удовлетворява, на първо място заради децата. Остава и заради материална зависимост, заради общественото мнение, от страх. Уважавам всички тези причини. А и всеки има право да прецени как да постъпи, без някой да го съди. Безспорно раздялата се отразява зле на децата, но нима е по-добре да гледат родителите си нещастни заедно? Всеки има право да търси щастието си в краткия миг, който наричаме живот.