Наум Шопов уволнен след премиерата на "Хамлет"

Военният театър става на 70 години, готви грандиозен спектакъл

Стефан Данаилов и Йосиф Сърчаджиев играят на тъмно пред 600 зрители

Театър "Българска армия" подготвя мощен юбилей - известната столична трупа скоро ще празнува 70 години, през които е имала 400 премиери на всичките си сцени.
Грандиозният спектакъл ще бъде изпълнен през ноември, но датата му все още не е уточнена. В зрелището ще се включат звездите, които отдавна са слезли от сцената, както и новите попълнения. "Преди това имаме идея ветераните ни да направят вечер с разкази и спомени от миналото. Ще се включат Васил Михайлов, Меглена Караламбова, Пламена Гетова, Иван Налбантов, Елена Райнова", обясниха от военната трупа.

През годините Театър "Българска армия" е сменил само едно място - бил е във Военния клуб на бул. "Руски" през 1950 г., като в него са се играли само три постановки от руски автори - "Флорида 30", "Двамата другари" и "Лятна буря". Режисьорите са Веселина Стефанова, Николай Масалитинов и Петко Атанасов.
Четири години по-късно актьорите влизат в сградата на "Раковски", в която трупата играе и до днес. Златните години настъпват през 60-те с идването на режисьора Леон Даниел. Той поставя "Хамлет" - пиесата за вечната опозиция на всяка власт. Наум Шопов и жена му Невена Симеонова са уволнени веднага след премиерата. През март 1967 г. излиза "Да се провреш под дъгата" на Георги Марков.

Постановката е спряна след 13-ото представление заради това, че за "ранената партизанка се говори през цялото време, а е показана на сцената само за две минути". Висши офицери докладват на Добри Джуров, че под прожекторите звучи антипартийна пропаганда, а в образите има "капиталистически разпад". Сценаристът на "На всеки километър" има още едно стопирано заглавие - "Комунисти". "Поетът и планината" на Леон Даниел изобщо пък не вижда бял свят.

През 70-те и 80-те години театърът започва да трупа невероятно много зрители. Те аплодират най-желаните мъже на съсловието - Васил Михайлов, Наум Шопов, Любомир Димитров, Стефан Данаилов, Йосиф Сърчаджиев, Илия Добрев, Петър Гюров, Иван Налбантов. Билети няма с месеци напред.
Един от най-големите успехи на Военния театър из Европа пък е гастролът на Шилеровия фестивал в Западна Германия. Трупата пътува с влак, защото Стефан Данаилов, Йосиф Сърчаджиев и Елена Райнова се страхуват от самолетите. Посрещат ги като истински звезди - играят в зала от 600 зрители, всички официално облечени. В постановката красивият Стефан Данаилов крещи от сцената: "Ние ще покажем на света", и изведнъж става късо съединение, от което всички изпищяват, спомня си по-късно Мастера. "Огромните полилеи с по 400 свещи в тях изгаснаха. Но ние си продължихме да играем и без ток. А след финала на първата част се случи нещо извън протокола - публиката започва бясно да ни аплодира. И преводачите, които ни придружаваха, обясниха: "Трябва да се поклоните и преди антракта, и след него. Така искат да ви вдъхнат сили хората", разказва приживе Ламбо за случката. Следват 15 минути възторжени аплаузи, а на другия ден пресата не спира да хвали българите - как е възможно тези актьори да представят толкова прекрасно най-доброто от Шилер, изумени са. И други световноизвестни театрали се възхищавали на таланта на нашенци - режисьора Анджей Вайда например, когато идва в София, за да подготви постановката си "Делото Дантон", го завеждат в клуба на театъра "Максим", за да гледа "Сизве Банзи е мъртъв". Васил Михайлов, Стефан Данаилов и Асен Кисимов са негри, но без да се гримират, само с огромни къдрави перуки. Вайда е изумен от представянето на нашенците, дори без да са гримирани като за сцена.

По-късно в Щатите Ламбо се запознава с автора на пиесата - Атол Фюгард. Той не спира да ги разпитва какви трикове от пластиката в поведението на цветнокожите използват, за да убедят зрителите, че са черни. И успява да дойде с най-новите пудриери, червила и мазила, които да направят и от "най-белия черен", по спомените на самия Стефан Данаилов.

Приключения на театъра в СССР също има, и не малко. Когато в Москва отказват да пуснат постановката на Крикор Азарян - "Вишнева градина", екипът се събира в хотелския апартамент на Стефан Данаилов, за да обмисля реакцията срещу цензурата на братушките. Но актьорите така се напиват, че почват да плачат с крокодилски сълзи. Никой не отваря на чукащите отвън по вратата, защото нашенци спят алкохолен сън. На другия ден обаче вече са росни, росни и всичко е забравено.
"Много спомени имам във Военния театър, тук срещнах и любови, и разлъки", сподели приживе и сестрата на Ламбо - Росица Данаилова.
"Този сезон ще премине под знака на нашия юбилей. Подготвили сме пет нови заглавия, както и спектакъл по случай 70-годишнината на театъра, върху които работят Владимир Люцканов и Антоанета Бачурова. Режисьори са Иван Урумов, Диана Добрева, Красимир Спасов. Само да е живот и здраве, и всичко това ще се случи", радва се шефът на театъра Мирослав Пашов. "Работим много по разнообразяване на репертоара. Нарочно се заинтересувах от репертоара на театрите в Лондон. Същото е, както при нас - всяка вечер мюзикъл и два-три пъти в седмицата сериозна драматургия: Шекспир, Ибсен, Чехов. Не казвам, че сме предпазени от грешки. За тези години се разделих с много хора от театъра. Това беше най-тежкият момент. Но в името на това да върви напред театърът бях длъжен да го направя. Или отиваш в гората, като знаеш, че в нея има и мечки, или не припарваш там. Аз избрах да вляза в гората и това е моят избор", категоричен е директорът.