Чужда изневяра отнема Нобела на Антон Дончев

Жената на член на шведския комитет се залюбва с нашенец

Информацията е конфиденциална още 7 години, нямам право да говоря, казва великият писател

Големият ни писател Антон Дончев се разминава с Нобеловата награда за трети път през миналия век заради чуждестранна изневяра на човек от екипа на шведската организация, която раздава наградите, научи "България Днес".
Това се случва в средата на XX век в София с член на Нобеловия комитет. Задачата му е да се срещне с Антон Дончев и да прецени и придвижи кандидатурата му в областта "Литература".

Гостът дни наред се радва на прочутото българско гостоприемство. Водят го на морето, показват му красива България. С него е и младата му и красива съпруга. За зла беда, тя започва да флиртува с човека от службите, който охранява видните гости. Докъде сточно стигат любовните трепети на чужденката, не става ясно, но авантюрата се оказва фатална за родните нобелистки стремежи. Излъганият съпруг и авторитетен член на Нобеловия комитет ядосано отсича, че "българите са диваци, които не заслужават нищо". Огорчен, той си тръгва веднага, за да не се върне никога повече. Цялата тази кал достига до Шведската кралска академия и тя оттегля номинацията си за Антон Дончев.
Случката разказва с днешна дата Иван Гранитски. Самият Дончев не отрича твърдението, но и не го потвърждава.
"Какво да ви кажа, историята не заслужава да бъде разгласявана. Всичко това, за което ме питате, е във всички документи на Нобеловия комитет и на тях пише: "Конфиденциалност". Аз никога не трябва да говоря на тази тема, да не се разсъждава или пише, каквото стане, стане. Истината е, че наистина дойде председателят на Нобеловия комитет и се срещна с мен, след това ме поканиха в Швеция, срещнах се там с комитета, но щом е конфиденциално, може и това да не трябва да се пише. Не е минала давността, 50 години трябва да минат, значи още 7 години ще чакаме и тогава ще се отворят архивите на Нобеловия комитет. Аз ги видях архивите, това е невероятна история, не е за приказване", сподели пред "България Днес" авторът на "Време разделно".

Антон Дончев е предлаган 3 пъти за Нобелова награда. Той е вторият българин, предложен за високото отличие от шведите. Това става през шестдесетте години на XX век. Тогава, за 12 месеца след излизането си, романът "Време разделно" е преведен на основните европейски езици. В САЩ са написани повече от сто положителни рецензии. Три от големите вестника в Стокхолм също хвалят книгата. Критиците сравняват автора с Иво Андрич, Никос Казандзакис и дори Шекспир. Тези удивителни съпоставки правят чест не само на Антон Дончев, но и на българската литература. Логично, авторът на "Време разделно" се очертава като една от най-силните номинации за периода. И тогава, в помощ на конкурентите му, идва завистта. От София започват да пречат и с други предложения, интриги, клевети.
"Не искам да коментирам тези писания, по-добре е да замълча", обясни още Дончев, който така и не продума нито веднъж срещу колеги, въпреки че според близките му много пъти му е било мъчно и дори се чувствал разочарован от някои от тях.
Що се отнася до романа "Време разделно", преведен на 33 езика, той е прочетен от милиони читатели по целия свят. Има почти 1000 страници рецензии, от които 200 са български и осемстотин на чужди автори. Всички те са положителни, някои - възторжени. Аргументите "против" романа да бъде предложен за Нобелова награда се свеждат до "тяснонационалното" му съдържание. Сякаш творбите на много от досегашните носители на наградата са били непременно "широко космополитни"...
"Време разделно" стои в библиотеките на поне десет чуждестранни президенти и двама папи.
"Какво да ми е мъчно, като много време е минало от тогава. След седем години, ако съм жив и здрав, ще кажа доста неща, ще се отворят и архивите. Сега няма какво повече да споделям", обясни лаконично Дончев, който продължава да пише, макар скоро да навърши 90 години.
"На юбилея си започнах да пиша роман за легендарния Вълчан войвода, за когото вече съм уверен, че е изключителна личност в нашата история", обясни още писателят.
"България Днес" вчера намери Дончев на път с голямата му любов Райна Василева към вила извън София, където той ще се усамоти и довърши започнатата книга.
Райна е жената, която от 15 години е до писателя. Двамата се запознават през 1974 г., когато във Военния театър Асен Шопов поставя "Време разделно" по едноименния роман на Дончев, донесъл му световна слава. Постановката пълни салона, но поради политически причини е свалена от сцената. В ролята на Севда е младата Райна Василева, която впечатлява писателя с чар и талант. Следват приятелство, харесване, чувства, съжителство.
"И на 90 години, Антон е гадже и половина. И така ще бъде, той се чувства супер и на тази възраст", сподели пред "24 часа" жената до писателя на неговия юбилей в средата на септември. Цяла България тогава честити на великия писател празника.