Лекари гладуват по 12 часа
Участници в кампанията "#хапка надежда" носят храна в COVID отделенията
Остават безмълвни от жеста, виждаме сълзи в очите им, казва доброволката Кремена Кунева
Дванадесет и повече часове понякога гладуват лекари в COVID отделенията
Това разказа пред "България Днес" доброволката Кремена Кунева. Тя е част от набиращата популярност кампания "#хапка надежда". Целта на инициативата е ресторанти да осигуряват храна за българските лекари, които се борят срещу коронавируса, а хора с добри сърца да ги занесат до болниците. Много често и самите заведения осигуряват доставката, за да са в още по-голяма подкрепа. От началото на кампанията близо 400 обяда и вечери са дарени на медици в COVID отделения в София, Габрово, Велико Търново и Стара Загора.
"Искаме да дадем лъч надежда в мрачния живот на лекарите ни, които вече са прекалено уморени, на края на силите си и все по-намаляващи като персонал. Желанието ни е храната да е енергия - не само за телата им, но и да се почувстват добре. Че не са забравени и сме им благодарни", заяви пред вестника Кремена. Тя е изключително щастлива, че "#хапка надежда" се развива самостоятелно - понякога дори не е нужно да търсят ресторанти, защото те сами проявяват желание да помогнат. И всичко това във времена, в които заведенията също изпитват затруднения, изтъква Кунева.
"Задължително условие е храната да е качествена и хубава. Както и да е топла. Идеята ни е не просто да нахраним лекарите, а да им бъде вкусно. Не просто да им вземем една баничка и с това да приключим. Когато им дадем храната, те остават безмълвни. Виждаме и сълзи очите им, защото е имало дежурства, в които са нямали възможност да се хранят и са ги изкарвали гладни.
Осъзнават, че няма как да напуснат COVID отделението, да си съблекат специалната екипировка и да излязат навън, за да си вземат нещо за ядене", обяснява Кунева.
Доброволците понякога се сблъскват с проблем при доставките - не могат да влязат в опасните зони, и тогава на помощ идват лекари от други отделения или охранители, които съдействат обедите и вечерите да стигнат да воините за човешко здраве.
"Колежката ми обясняваше по телефона как тя и дежурният лекар са на ръба на изтощението, нямат време да хапнат, направо им е прималяло. И двамата са диабетици. Разказваше ми как по-хубава, по-вкусна супа не са яли. Разказваше ми как са си разквасили устата с портокалите. Разказваше ми колко много значи този жест за тях...", разказва доброволка за помощта към медиците в столичната болница "Света София".
"Габровската общественост постави едно прекрасно начало на начинание, за което многопрофилната болница не се е обръщала за помощ. Това е предоставянето на храна за екипите от медици, които работят в отделенията, лекуващи COVID-19. Първи топъл обяд за 36 медици, а после и вечеря осигури ресторант. Благодарности към неговия управител, който генерира идеята, а тя беше подкрепена и от други.
Дежурствата на медиците са тежки и продължителни. Те нямат възможност да напускат отделенията и затова осигуряването на качествена и топла храна е изключителна подкрепа за труда им", заявиха прочувствено от болница "Д-р Тота Венкова" в Габрово.
През този месец осигурена храна има и за екипа на фургона за диагностика пред "Пирогов".
"Кампанията ни няма краен срок. Ще помагаме, докато има нужда, защото не бива да изоставяме лекарите в този труден момент! Колкото повече ресторанти се включат, толкова по-добре. Надяваме се и в други градове да внесем надежда. И тя да живее още дълго, както и хората с коронавирус", завършва Кремена, която вярва, че доброто не може да бъде победено от заразата.
Дъщеря на починал дарява
Дъщеря на починал от COVID-19 пациент също дарява храна.
Заедно с други доброволци всеки ден тя носи топъл обяд на лекарите в столичната болница "Света Анна".
Наскоро Светла Паркър губи баща си - проф. Кирил Карагьозов. Той умира в болницата след влошаване на състоянието му. Споделя, че никога не е виждала такава безнадежност - и сред лекари, и сред пациенти. И самата тя решава да даде надежда, намира сили да помага, като носи храна на медиците.
"Той беше доста активен човек. Играеше футбол и плуваше всяка седмица. Влоши се за часове и почина. Хората се грижеха добре за него, имаше и подобрение, но не успя да се пребори. Лекуваше се една седмица вкъщи, после го приеха в болницата, където започна да се подобрява. След това рязко се влоши. Вирусът е такъв. Няма яснота кога си добре и кога се влошаваш. Става дума за война. Има много хора, които губят битката, а възрастта няма значение", сподели жената с добро сърце,в което злобата няма място.
