Танзаниецът с нашенско сърце Кили Малиса: Воювам за България срещу вируса убиец!
Готов съм да се бия и на фронта с оръжие в ръка, казва родолюбецът от Африка
"Воювам за България срещу вируса убиец!"
Това казва танзаниецът с нашенско сърце Кили Малиса, който от години членува в национално дружество "Традиция" и участва във възстановки на паметни събития от историята на страната ни.
"Работата, с която се занимавам, е моята битка срещу пандемията в България - казва Кили. - Много деца днес трябва да учат от домовете си и аз им помагам да го правят. Занимавам се с доставка на телекомуникационни услуги. Също като много други и аз съм на първа линия срещу коронавируса. Викат ме, аз слагам маската и отивам по домовете. Налага ми се да се срещам с много хора, но няма начин. Правя всичко възможно да пазя себе си и другите около мен. Помагам на тези, които трябва да учат или работят от вкъщи. Зает съм почти непрекъснато."
Но на война като на война. България води тежки битки с пандемията. И всеки един, който участва, е част от армията, която рано или късно ще донесе жадуваната победа. Кили Малиса дава своя принос във Велики Преслав, първата столица на Велика България.
"Пристигнах през 1987 г. във Варна, за да уча в местния Технически университет - разказва Кили. - Там се запознах с бъдещата си съпруга Ивелина. Станахме семейство и имаме две пораснали момчета. Големият е Кевин, той завърши университет в Англия. Сега работи там. Джеси е ученик в 11 клас и набляга на чуждите езици. Аз съм роден през 1962 г. и се чувствам млад. В Танзания казват, че е стар, за този, който вече е преминал в отвъдното. Останалите са млади. Годините и възрастта са нещо измислено от човека. Важното е как се чувстваш и душата ти да е млада."
Кили пристига в новата си родина малко преди падането от власт на Тодор Живков.
"В онзи период от историята на България е изградена солидна инфраструктура. Хората живееха добре - признава Малиса. - Тодор Живков е намерил начин да направи така, че държавата да се развива икономически. Остави една солидна основа, върху която да може да се гради. Не бива да се руши с лека ръка направеното и непрекъснато да се започва отначало. За това си има хубава българска поговорка: "Заради една бълха не се гори юрганът!". Трябва да се учим от историята."
Това вероятно е и една от причините Кили да участва в ентусиазъм в проявите на родолюбивото дружество "Традиция".
"Започнах с възстановка на битка от времето на Владислав Варненчик - спомня си Кили Малиса. - Мястото на действието беше крепостта в Шумен. Играех знаменосец в една от армиите. Беше много вълнуващо. В дружество "Традиция" ме въведе мой приятел, казва се Найден, за съжаление вече покойник. Първото ми участие е незабравимо и заради това, че там беше големият ни актьор Джоко Росич. Той се изявяваше като диктор с неподражаемия си дълбок глас. От тогава се запалих много по българската история и възстановките. Нямам голям избор за своите роли. Най-често съм част от тези, които играят от страната на противниците на българите. Но и това някой трябва да го прави. Нали сме нещо като артисти? Свикнал съм и да ме "убиват", това си е част от играта. Много обичам да участвам във възстановката на битката при Дойран."
Кили Малиса, африканецът с българско сърце, познава добре и родната литература. С удоволствие чете разказите на Чудомир, защото разкриват народопсихологията ни.
"Много може да се научи от творчеството на Чудомир - категоричен е Кили. - Най-вече това, че не бива да се делим и да си завиждаме. Това е порок, който много пречи на хората. Девизът на България е "Съединението прави силата". Но дали осъзнаваме какво означават тези думи? Не съм много сигурен. Въпреки това вярвам, че заедно може да преминем през всички трудности, които излизат на пътя ни като народ. През вековете всеки българин е дал своя принос, за да я има и днес тази държава. Както големите държавници като Симеон Велики, както радетелите за свобода като Васил Левски, така и всички обикновени хора, които са дали своя макар и по-мъничък принос."
Кили Малиса е категоричен, че се чувства българин и не би се поколебал да воюва и с оръжие в ръка за страната ни. "Готов съм да се бия и на фронта - твърдо заявява той. - Живял съм повече в България, отколкото в Танзания. Ял съм повече българска сол, отколкото танзанийска. Ще дам всичко, което мога, за моята нова родина!."
