Преводачът и учител по английски език Ангелина Василева: Във филм открих запленяващия писател Одън

Първият тираж на книгата му "Скиталецът" се разграби, готвим допечатка

Коя е тя

Ангелина Василева е родена във Варна. Живее и работи в София. Завършила е английска филология с втора специалност "Български език и литература" в СУ "Св. Климент Охридски". Преподавала е английски език в 33 езикова гимназия "Св. София" и Нов български университет. Автор е на пет стихосбирки. Превела е от английски много книги - мемоари на Уинстън Чърчил, на Агата Кристи, Емили Брадшоу, Нан Райън и т.н.

Тази година превежда "Скиталецът" от У. Х. Одън, книга, която става хит на пазара и в момента предстои ново нейно издание.

- Вие сте преводач с дългогодишна практика, а тази година издадохте със съучениците си от Английската гимназия книгата за гениалния Уинстън Хю Одън. Как се спряхте на нея?

- Нашият випуск, завършил през 1970 г., решихме да отбележим 50-ата годишнина от завършването си именно с тази книга на този бележит писател. В нея има поезия и две знакови есета на този мислител на XX век, когото мнозина считат за един от най-големите писатели, на когото аз колекционирам творчеството му повече от 25 години. Всъщност той не е популярен в България, тъй като не е превеждана негова книга. Има две-три стихотворения, излизали само в антологии на американска поезия преди много време. Заглавието на творбата - "Скиталецът", ми бе предложено от издателя - г-н Игор Шемтов, собственик на издателство "Фама". И в момента предстои втора допечатка, което много ме радва, че е харесвана книга.

- Кое е любимото ви стихотворение от Одън?

- Той има едно прекрасно стихотворение, което е написал на 23 години в канона на староанглийската поезия. В тази поезия представите за нещата се формират по един по-старинен начин, например "морето е къща за риби". Мислил е в една много интересна образност. Този вид стихове са много богати на алитерация, съдържат в края молитва, и понеже Одън е бил голям изследовател, е правил опити да пише във всички известни стихосложения. В тяхна форма вече не се пише. Това ме впечатли в него. Но от конкретното стихче, си спомням как се случи да бъда запленена. Преди години работих в един институт, бях анализатор на американския печат за разпространение в чужбина. Тогава се появи филмът "Четири сватби и едно погребение" и в него се появи стих от Одън в един американски вестник. Прочетох го и се влюбих.

- И след това започвате да изследвате творчеството му?

- Да. Семейството му е имало далечни исландски корени, а фамилията Одън идва от върховния бог Один в скандинавската митология. И той пише едно стихотворение "Скиталецът", което е много хубаво. Моят издател го хареса и то даде заглавие на книгата ми. Иначе Одън е роден в Англия и пътува много не само до Исландия. На 33 годни емигрира в Щатите, но преди това живее в Германия, посещава Полша, Чехия, Унгария и много други страни в Централна Европа. Също така заминава с един свой приятел за Китай, където отразяват китайско-японската война, участва и в испанската война. Представяте ли си колко творби е родило това негово движение в различни точки на света.

- Вие сте преподавали английски в училище, както и в НБУ. Как ви се вижда онлайн обучението, особено когато е свързано с изучаване на чужд език?

- В момента съм пенсионер, но давам уроци на млади хора и работя в Нов български университет, където вече едно-две десетилетия работим онлайн и за нас това не е проблем. Имаме си система, качват се материали, хората си контактуват. В много страни, например в Австралия, този тип обучение е обичайно.

- На вас как ви се отрази пандемията и сегашното второ затваряне?

- Не се страхувам точно от коронавируса, защото той е толкова опасен, колкото всеки вирус, но пък е разбираемо, че всеки човек се бои от смъртта. Аз се пазих и се пазя, но пък смятам, че трябва да се адаптираме към него, нямаме избор. Правя си разходки, писах през първата част от затварянето и една поредица, която се казва: "Лято с литературни икони в Девън и Корнуол". Те са графства в Англия и са много бедни, но имат много добре развит туризъм и до голяма степен популярността се базира на известни места, свързани с литературни произведения и тяхното претворяване на широк екран.

- Вие сте автор на пет стихосбирки. От кога се зароди у вас този тип изразяване?

- Аз съм от хората, които винаги са писали, още от детството си. От дете се изразявам с определен ритъм, с образ в главата си. Има, разбира се, и друг вид поети, които определени обстоятелства в живота ги провокират, примерно имам приятели, които започват да пишат след някакво събитие в живота си или някакво пътуване. При мен не е така. Аз съм от тези, които просто са си родени такива, съзерцаващи и претворяващи по този начин. Но това е нещо, което може и да се публикува, и да не се публикува, да си остане за теб самия. Аз доста късно издадох първата си книга, през 90-те.

- Кога и как идва при вас музата?

- По различно време идва музиката. Не си спомням да съм писала стихове, когато съм била нещастна. По-скоро съм писала, защото съм била щастлива и съм искала да покажа колко е красив светът около мен. Позитивен тип съм, такава ми е нагласата. Бях учудена, след като ми направиха първия хороскоп, бях на 40 години и случайно на улицата ми казаха, че съм непоправим оптимист. Може би е такава и поезията ми.

- Критиката нарича поезията ви "светлина, която струи в картини, посветени на върховното чувство - любовта, представена като бяла магия, като дъга след дъжд". Откъде ви идват тези прекрасни думи, повлияна ли сте от Одън например?

- Не бих казала, че съм повлияна точно от него. Може би просто картинно пиша. Всеки поет има особена активност и тя в различни моменти от живота му е различна. Затова има и такива направления, например "изповедална поезия", която е много характерна за XX век - хора, които си казват всичко, което им е на душата. Други пък рисуват. А моят свят е цветен. Обичам менящите се картини, обичам да пътувам с влак или автобус, за да мога да гледам пейзажа. Дори когато отивах до училището на работа преди време, го правех по различен път, за да мога да гледам цветята, дърветата, зеленината. Това е важно за моята душевност.

- Сега липсва ли ви това пътуване?

- Много ми липсва и може би заради това по време на пандемията написах моите разкази за тези две графства в Англия, които съм посетила преди 10 години, два пъти съм била там.

- Любовта е там, където е поезията с нейните рицари - поетите, казвате. А къде е любовта във вашия живот?

- Любовта е навсякъде, без нея не можем. Аз съм възпитаничка на онова поколение, обожавало "Малкият принц" на Екзюпери. Още когато за пръв път тя излезе на български език, толкова ме впечатли неговата любов към цветето, че две книги бях разпарчетосала и висяха навсякъде в стаята ми. Да, любовта е в ежедневието ни, в музиката ни, в очите на децата, във всичко.

- Семейството ви подкрепя ли писателските ви изяви?

- Разбира се. Аз живях 18 години в приказка с най-голямата любов на света, само че тя свърши, разделихме се. Имам двама пораснали синове, две пораснали внучки и един петгодишен внук. Говоря си с децата за поезия, а те са деца на новото време. Дали би ме наследил някой в писането, не бих казала, но малкият ми син също се занимава с изкуство - той е бижутер.