Кравите ни дават ваксината

Александър Флеминг спасява милиони с пеницилина

Откривателят Едуард Дженър умишлено заразява сина си, Луи Пастьор измисля името 

Човечеството навлиза в нов етап от развитието си - започва ваксинирането срещу COVID-19. У нас то ще стартира след Нова година и ще бъде доброволно.

Ваксинацията от години разделя хората на "за" и "против", като някои изтъкват ползите й да не умираме от болести от миналото, а други смятат, че именно тя ни разболява. Съществува дори конспиративна теория, че с ваксината вкарват чип в тялото, за да могат правителствата да ни следят. Независимо от различните версии ваксините са част от живота ни от векове.

Думата "ваксина" произлиза от названието на латински vacca, което означава "крава". Терминът е предложен през 1881 г. от френския микробиолог Луи Пастьор. Но откритията настъпват много по-рано.

В началото на XVIII век периодично в някои части на света са избухвали епидемии от едра шарка. Предполага се, че само в Европа от вариола годишно са умирали около 400 000 души. През април 1716 г. английският крал изпраща като посланик в Османската империя сър Едуард Монтагю. Той заминава за Цариград със съпругата си Мери и тригодишния им син. Именно Мери първа разбира, че местното население прави ритуал, за да се предпази от едра шарка. Описала всичко в писмата си, а когато се върнала в Лондон, с помощта на доктор Майнтланд разгласила вариолизацията - подкожното заразяване с едра шарка с цел хората да се предпазят от болестта.

И така стигаме до заветната дата 14 май 1796 г., когато английският лекар Едуард Дженър умишлено заразява осемгодишния Джеймс Фипс с шарка по кравите, от пустули (пъпки с възпалителен излив) на ръката на доячката Сара Нелмс. След това момчето не се разболява от човешката едра шарка. През 1798 г. Дженър публикува своето откритие в статията "Разследване за причините и последиците от вариолната ваксина или кравешката шарка", в която описва защитния ефект от кравешката шарка срещу инфектиране от човешка едра шарка. Оказва се, че ако вирусът на едрата шарка премине през неспецифичен носител, каквито са кравите, той се омаломощава и впоследствие хората боледуват много по-леко от това заболяване, без да умират.

Именно в чест на Дженър Луи Пастьор предлага името vacca, т.е. крава. Масовият имунитет в резултат на ваксинациите е основната причина за премахването в световен мащаб на едрата шарка и за силното ограничаване на болести като полиомиелит (наричан също детски паралич), дребна шарка и тетанус. По данни на Световната здравна организация към 2012 година са налични лицензирани ваксини за двадесет и пет различни предотвратими инфекции.

През XX век е направена следващата голяма стъпка в битката срещу болестите - откриването на пеницилина. Сър Александър Флеминг е шотландски биолог, който постига големия успех през 1928 г. Изложена на въздух, една от лабораторните му стафилококови култури хваща плесен. Флеминг забелязва, че там, където е плесенясало, бактериите са изчезнали. Той правилно стига до извода, че плесента произвежда някаква субстанция, която унищожава стафилококовите бактерии. Не след дълго ученият успява да докаже, че това вещество спира развитието и на много други вредни бактерии. Субстанцията, наречена от него пеницилин (пеницилинум нотатум), която я произвежда, се оказва напълно безвредна както за хората, така и за животните.

Получените от Флеминг резултати са публикувани през 1929 г., но първоначално не предизвикват интерес в академичната общност. Той е отбелязал, че пеницилинът би могъл да намери голямо приложение в медицината. Обаче не бил в състояние да разработи метод за пречистването му и повече от 10 години това чудодейно лечебно средство остава незабелязано.

В края на 30-те години на миналия век английските лекари Хауърд Флори и Ернст Борис Чейн попадат на Флеминговата публикация. Те повтарят опита му и достигат до същите резултати. После пречистват пеницилина и го използват върху лабораторни животни. През 1941 г. експериментират и върху болни хора. Опитите им показват недвусмислено, че новото лекарство има изумителен ефект. С подкрепата на английските и американските власти на сцената излизат фармацевтичните компании и сравнително скоро разработват технология за производството на пеницилина в големи количества. Отначало той се използва само за военни, пострадали при сражения, но през 1944 г. с него се лекуват и цивилни както във Великобритания, така и в Америка. Когато през 1945 г. войната завършва, пеницилинът намира широко приложение в цивилния свят.

Откриването на пеницилина дава голям тласък на изследователските търсения за други антибиотици, които скоро довеждат до изнамирането на много "чудотворни лекарства". Въпреки това пеницилинът остава най-широко употребяваният антибиотик. Една от причините за продължаващото му господство е, че действа ефикасно срещу най-различни вредни микроорганизми. Той лекува сифилис, гонорея, червена треска и дифтерия, някои форми на артрит, бронхит, менингит, отравяне на кръвта, костни инфекции и най-различни други заболявания.

През 1945 г. Флеминг, заедно с Ернст Борис Чейн и Хауърд Флори, получава Нобелова награда за медицина.