Кучета надушват Злати Крадеца и Пенчо Тариката

Човешки миризми, уловени от кучета, са в основата на процеса срещу касоразбивачите Злати Илиев-Крадеца и Пенчо Манов-Тариката.

Подобно на разследвания в култовия сериал "От местопрестъплението", именно обонянието на четириногите, иззета ДНК и стъпкова следа насочват криминалистите към Илиев и Манов.
Апелативният съд в Бургас увеличи наказанията, наложени от окръжните магистрати на двамата. Илиев ще лежи 4 години зад решетките вместо 2 години и 8 месеца. Аверът му отива за 9 години в затвора вместо пет. Решението може да бъде обжалвано и пред Върховния касационен съд, което вероятно ще стане, тъй като защитниците на двамата подсъдими сочат, че доказателствата срещу клиентите им са само косвени и дори манипулирани. Самите те твърдят, че са невинни.
Злати Илиев е признат за виновен за обири, извършени в Бургас и Айтос, като стойността на кражбите е 27 452 лева. Тариката е оправдан по случая за кражба от служебни помещения на фирма "Деметра Ритейл" и за сумата от 106 066,85 лева. За това престъпление виновен се явява само Злати. Той пък е невинен за откраднато злато на стойност 250 бона от заложна къща "Штедрия" в Айтос през 2018 година, но Манов е виновен. Плячката на последния според магистратите е за около 420 бона.
От присъдата с обем 51 страници се разкриват интересни детайли около работата на криминалистите при разкриването на престъпленията.

Обирите са много подобни. Пробивани са дупки в тухлени стени с размери от порядъка на 40-50 сантиметра. Заглушаван е СОТ-ът с т.нар. "тапа", спирани са камерите. Когато в помещенията на фирмите липсвал ключът от касите, те са взломявани с газов резач, в един случай вратата е изкривена. Записът от камера в "Спиди", която бандитите не откриват, показва, че са действали с маски и ръкавици.
На някои места са открити миризми от крадците, които по-късно са сравнени с тези на задържаните. Манов обаче оспорва одорологично изследване от офис на "Спиди", че там е намерена негова миризма и това доказва, че един от двамата маскирани е именно той. Мотивът му е, че същото куче души в заложната къща, не открива негова миризма и по същата логика това трябва да означава, че не е бил там.
Вещо лице обяснява, че са ползвани две кучета за потвърждение и когато е открита миризма, това е 100-процентово сигурно, че съответният човек е бил на място. Той разяснява, че миризмата на човешкото тяло е строго индивидуална и се откроява и при "букет от миризми", когато има наслояване с такива от други хора. Следовото куче е така обучено, че може да подуши "неограничен брой миризми".
На едно от местопрестъпленията е намерена следа, която по-късно също се оказва важна в съда. Върху кожен фотьойл е открита стъпка, която е прехвърлена върху желатиново фолио. На фотьойла неизвестният по онова време апаш се качил, за да стигне пано от окачения таван и през него да пропълзи в следващото помещение. След задържането на двамата заподозрени се оказва, че тя съвпада с маратонката на Илиев. Не само с размера, но и с индивидуалните белези, свързани с походката на всеки индивид, която експерт обяснява пред съда като строго специфична. Защитата му опитва да обори това доказателство с мотив, че не е иззето правилно и дори има съмнения за манипулиране. На същото местопрестъпление е намерено и фенерче, по което е открита ДНК на Илиев. На две местопрестъпления са открити ДНК от Манов, макар защитата му да пледира, че те по странен начин се появяват и това става чак след задържането му. Той твърди, че при обиска в дома му "полицейските служители са го понабили, сложили са му една торба на главата и са имали чудесната възможност да вземат достатъчно ДНК материал от него".
От делото става ясно, че и трети човек е бил заподозрян за ударите, като той е посочен от двама анонимни свидетели. Процесът дори е щял да бъде воден от Специализираната прокуратура срещу организирана престъпна група, но в крайна сметка участието на трети съучастник не е доказано.