Оцелялата Мария Ваклинова: Ангел хранител ме спаси от асансьора убиец
Изтича давността по делото!
"Слава богу, имам ангел, който ме е запазил за нещо важно занапред. Той ме пази и сега. Чувствам се много добре! Това е неочаквано, защото бях смазана и приличах на парцалена кукла - разглобена, зашита, накована с пирони и железа. Сега живея втори живот и съм много благодарна за цялото добро, което видях по пътя на дългото ми възстановяване."
С тези думи пред "България Днес" започва своята тежка история на изпитание и оцеляване една щастлива и позитивна жена днес - Мария Ваклинова. На 19 август 2014 г. пропадна асансьорът в блок на столичния булевард "Цариградско шосе". В този момент в него се возят Мария и 46-годишната Цветелина Радунчева. Ваклинова оцеля с много тежки травми, а Радунчева издъхна от раните си.
Шест години и четири месеца след инцидента, преобърнал живота на майката на двама синове, Мария успява да се пребори както за излекуването на физическите си травми, така и на психическото натоварване през годините досега благодарение на верни приятели, дарители и лекари, които творят чудеса.
"Когато се събудих в болницата, брат ми и една приятелка бяха при мен. Отворих очи и ги видях. Тя ми казва, че няколко дни съм била в кома, малко съм натрошена и трябва да остана няколко дни под лекарско наблюдение. Предполагам два-три, казвам аз. Не точно, отговаря ми тя. Не може, не съм приготвила синовете ми за училище. Трябва да ме пуснат, отвръщам й аз. Тъкмо те са нещото, което ми е давало абсолютната сила и воля да се справя както тогава, така и сега", разкрива Мария.
Големият й син тогава е на 14 години. Когато влиза в болничната стая на майка си, веднага й казва: "Ще се справиш".
"Притеснявах се много за малкия ми син, защото нямаше да можем да си играем по същия начин. А той много обича да се гушка. Тогава му казах, че сега ще бъда най-силната майка на света, защото имам в себе си много титан, който прави всички хора много силни. И че ще бъда по-силна от всички татковци на приятелите му в училище, които се фукаха на кой баща му е по-силен. Това беше спасението, което намерих за него и за себе си", разкрива още Ваклинова.
Линейката идва много бързо пред блока, а в болница "Св.Анна" Мария попада на изключително съвестни медици.
"Металните пластини в гръбнака ми бяха сложени от тогава доцент, сега професор Станчев, за което колегите му казваха, че съм негово произведение на изкуството. Оказа се, че моята операция е заснета и сега се преподава на студентите по медицина. Била е много дълга и сложна, но успешна", споделя пострадалата жена.
Следва нова операция през лятото на 2020-а във Виена. Там изтъкнатият проф. Рудолф Шабус дава нов живот за крака и гръбнака й, който почти изцяло е придържан през годините от пластините. Съдействие за интервенцията при австрийския медик дава Емануела Фролошка - една от жените, която пострада при друго падане на асансьор -този в болница "Майчин дом" през 2010 година.
"Парите за операцията във Виена бяха събрани от дарители и близки приятели. Кракът ми беше с надробена на малки парченца пета и след сглобяването ми не ходех добре. Имах непрекъснати болки в крака при движение, но проф. Шабус намери начин да ме възстанови. А след това от гърба ми извади цялата чанта железа, която ми държеше гръбнака", връща лентата към изминалото лято Мария и благодари с цялото си сърце на близките си и дарителите, които успели да съберат заедно необходимата сума от над 40 000 лв. за интервенцията.
След операцията в Австрия състоянието на крака и гръбнака й значително се подобрява. Не са планирани повече интервенции. Мария оставя зад себе си преживяваното. Но цялото добро по пътя на възстановяването й не кореспондира с отношението на отговорните за инцидента.
"Никой от тях през тези близо шест и половина години не ме е потърсил да ме попита как съм и имам ли нужда от нещо. Това е обратното на другото - доброто, което съм видяла. Макар че не съм и очаквала подобно нещо. Откровено казано, моята благодарност, че живея втори живот, е много по-силна и не ми позволява да мразя някого. Толкова съм щастлива, че живея, и си искам живота, че си казвам, че Господ ще накаже когото трябва. Макар че с моя адвокат Александър Кашъмов и близки си говорим, че не може да има безотговорност. Тоест, ако няма справедливост по делото, което се премята от инстанция на инстанция и още не може да влезе в зала, означава, че негласно се толерира една абсолютна безотговорност за живота на хората", размишлява Мария.
Проверката показа, че на съоръжението е направен некачествен ремонт. Председателят на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор Стефан Цанков оповести експертизи, които показаха куп неизправности в машината. Установи се, че последният ремонт на съоръжението е бил извършен некачествено. Въжетата са се въртели и са се търкали в двата края на ролката и това е довело до износване им. Фрикционната шайба на асансьора е била за четири въжета, а те са били само две. Клиновете, които са предвидени да спрат кабината в случай на скъсване, не са сработили. Заради инцидента бе разпоредена спешна проверка на съоръженията в страната.
Обвиняеми първоначално бяха шефът и двама техници от фирмата, извършила ремонта на асансьора и техникът на фирмата за техническа поддръжкса, който е отговарял за изправността на съоръжението. Следва връщане на обвинителния акт за прецизиране, а повече от шест години след инцидента дело в съда още няма.
"В началото досъдебното производство тръгна много бързо. След това влязохме два пъти в зала. Адвокатите на подсъдимите пледираха, че не става ясно в какво са обвинени клиентите им, и съдията върна обвинителния акт на прокуратурата за прецизиране с много конкретни указания. След дълго събиране на още доказателства беше привлечен още един обвиняем - от фирмата по надзор, която има ангажимент да съхранява документите на този асансьор и да се съгласява или не с извършените му ремонти. И това добре, но през тази година прокурорът по делото излезе с постановление, с което обвиняемите от петима души остава само един. Беше много странно, след като години са се трудили хора и са събирали доказателства. За мен не стана ясно защо се случва, след като техническата експертиза доказва, че ремонтът не е извършен качествено. Той не се е свършил сам и грешни части не са се взели и монтирали сами. За да ги сложи някой, или е некомпетентен, или е безотговорен", споделя Мария Ваклинова.
Тя и адвокатът й внасят жалба срещу постановлението, която се разглежда от съда, и решението е отменено. "След това прокурорът и двама от обвиняемите, срещу които се сваля обвинението, казват, че съдът не е прав. И пак си премятаме топката. Толкова време нищо не се случва", казва Мария.
Жената вече не вярва, че ще дочака справедливост. "Колкото и да съм позитивна, остава много малко време до загубване на давност, която на този вид дела е малко над осем години. А са минали вече почти шест и половина. Според мен се прави така, че да изтече давността. Преди няколко години вярвах в справедливостта и бях убедена, че няма да има безнаказаност. Но сега вече вярата ми се изчерпва", разкрива Мария и добавя, че не е ясно дали през годините асансьорните техници са спрени от работа, или е възможно да работят по асансьора на съседния или някой друг блок.
"Хората, които ремонтират и поддържат асансьори, трябва да имат отговорност. Когато някъде падне асансьор и се скрият отговорните, потулвайки се нещата, това означава, че и утре пак същото може да се случи. Важно е да живеем почтено, да сме добри и всеки да си носи отговорността", казва борбената жена. И допълва, че най-тъжното и страшно е, че има починала жена, без дори да има дело в съда и справедливост за нейното семейство и близки.
