Геройство в подножието на връх Ботев Руди спасява момче, чупи и двата крака

С риск за живота си го хваща, преди да полети в пропаст

Геройство в подножието на връх Ботев извършва младеж.

Радостин Димков, познат сред приятелите си като Руди, успява да хване момче, което се подхлъзва и със страшна скорост лети към пропаст. При сблъсъка спасителят чупи и двата си крака, но благодарение на намесата му човешки живот не е изгубен.

За геройската случка разказа Теодор Кабакчиев, който е близък приятел на Димков.

"Имам малко приятели. Броят се на пръсти. Руди е един от тях. На 2 януари 2021 тръгва с още едно момче на поход към връх Ботев. Бият върха от северната страна на Стара планина. В по-високите части снегът се е превърнал в лед. Изкачват се успешно и започват да слизат. Билната част е изключително заледена. Руди води надолу, обул е своите котки за лед и се спуска стабилно по хребета. Вървейки надолу, чува викове, обръща се и вижда другото момче как се пързаля със страшна скорост към него. Забива котките си здраво в леда и се опитва да го спре. Неуспешно. В резултат вече и двамата се хлъзгат, падат от високи скали и продължават да се хлъзгат. Наближават пропаст, виждайки я, Руди забива котките си в леда, което го спира рязко на място. Всичката тази кинетична енергия, която тялото му носи, спускайки се надолу с голяма скорост, се превръща в потенциална за миг, когато забива котките си. Това му носи два натрошени крака и множество други по-малки травми. Другото момче се спира на сантиметри от пропастта", споделя подробности от драматичната сцена Кабакчиев.

На мястото на инцидента се отзовава екип от спасители, които на ръце свалят момчетата от планината. Руди е настанен в болница и ще отнеме известно време, докато се възстанови.

"Руди винаги е много добре подготвен с нужната екипировка. Знам го, защото неведнъж сме ходили на походи заедно. Преди да тръгнем, вади раница, тежаща приблизително 20 кг, и я нарамва. В началото на деня му се смеем, че взема нещата прекалено на сериозно. Впоследствие по пътеките се усещаме, че я ни е свършила храната или водата, я са ни мокри чорапите или нямаме горнище и ни е студено. Каквото и да е, той го има в раницата. Сигурен съм, че ще се оправи бързо. Болката е временна, достойнството вечно!", завърши Кабакчиев.