Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/9396841 www.bgdnes.bg

Сеизмологът проф. Емил Ботев: Не ни чака втора Вранча

Хората днес се плашат от всичко, не идва опасност от Хърватия или Румъния

КОЙ Е ТОЙ
Проф. Емил Ботев е сред най-добрите сеизмолози у нас. През 1979 г. завършва СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Физика". Специализирал е в Москва. От самото начало на кариерата си работи в БАН. Ръководител е на секция "Сеизмология" на Геофизичния институт към БАН.

Надя Панкова

- Проф. Ботев, трябва ли да се страхуваме от трусовете в Хърватия и Румъния, затяга ли се земетръсният обръч около България, така да се каже?
- Не, категорично не. Няма и не може и да има никаква сеизмична връзка за нас, особено относно труса в Хърватия. Установено е, че може да се предава напрежението от една сеизмична зона на съседна, но само ако е разположена на няколко десетки километра. А не на стотици, какъвто е случаят с Хърватия, разстоянието от там до нас е 700 километра. И това предаване на напрежението става за няколко месеца най-малко. Ако помните през март миналата година имаше земетресения в Хърватия, които обаче бяха слаби. Случилото се през декември е вследствие на тези малки трусове тогава там. На нашата територия имаме най-малко 6 опасни сеизмични зони с възможности за много силни земетресения с магнитуд, по-голям от 7, около Дунав например. По отношение на самите сеизмогенни процеси в нашите сеизмични зони можем да кажем, че вероятността за много силно земетресение с магнитуд, по-голям от 6 по Рихтер, засега е много малка. Ние сме една вътрешноконтинентална зона, при нас структурата е блокова за разлика от изброените примерно в Южна Гърция, Западна Турция, в адриатическата част на Западните Балкани, там контактите са между отделни микроплочи, като една спрямо друга имат много по-сериозни движения, на порядък по-големи от тези, които се осъществяват при нас. Поради което при нас натрупването на напрежение става изключително бавно. Но реално трусът в Хърватия не носи никаква сеизмична заплаха за България, тъй като не е съседна зона на нашата.
- Но преди броени дни именно в съседна Румъния трус разлюля и Плевенско. Дори кметове от селата описаха случилото се като "пневматичен чук, който удряше по къщите".
- Земетресението, което е усетено в селата в Плевенско на нашата територия, е с магнитуд 3,8 максимум, което го оставя в категорията на така наречените много слаби земетресения. То е едно изключение, това е чиста фонова сеизмичност и даже можем да кажем, че за този район за десетилетия назад, доколкото имаме тогава инсталирани повече прибори за инструментално наблюдение, със сигурност нямаме земетресения, които са с магнитуд, по-голям от 3. Усетено е в България, да, но от чувствителни хора, които са единици, предимно те усещат по-силно така наречените от нас слаби трусове. Защото земетресения с магнитуд от нула до 3 се наричат микроземетресения, след това тези между 3 и 4 се наричат много слаби, а дори трусове от 4 до 5 по Рихтер все още се считат от науката за слаби. Както разбирате, от тях не могат да се очакват сериозни въздействия върху инфраструктурата. Да, през 2012 година земетресението в Перник бе 5,8 и е класифицирано като умерен трус и само заради някои инфраструктурни нередности предизвика разрушения, но ако помните, нямаше жертви. Земетресенията се класифицират според магнитудната скала или по скалата за оценка на излъчената енергия, която води до разрушения на повърхността. Вече над 8 са разрушителните, които разрушават тотално всичко, не само създаденото от хората, а с 9 скала по Рихтер са земетресения, които се случват на около сто години. Спомняте си, през 2011 година във Фукушима, Япония, трусът бе 9,1 по Рихтер, а индонезийското земетресение от декември 2004 г. в Суматра - с магнитуд от 9,3. Това са вече свръхземетресения, те променят облика на земната кора. При нас земетресенията са най-много до 8, както и в съседна Гърция. Затова този трус в Румъния от 3,8, който дори не е в сеизмична зона, не бива да плаши хората. Няма никаква опасност от труса в Румъния, никаква. Хората сега се плашат от всичко.
- Асоциацията на българите за трус в Румъния винаги е Вранча обаче.
- Нищо общо няма! Няма да доведе до втора Вранча, още повече че Вранча е в Централна дунавска равнина, там стават по-високи трусове, те са под земната кора, която е и по-твърда, тя наистина е с много разрушения. Вранча е в центъра на Карпатите, там на ъгъла, където се свързват веригите, е най-силно напрежението.
Тогава, през 1977 година, в тази част от черноморската плоча, която е много по-твърда, се е спуснало едно парче голямо, никой не знае колко, все пак това са 150 километра дълбочина, един блок се е придвижил и с това движение и само там създава такива трусове. И то в нашата посока за съжаление. Точно в нашето направление върви максимумът на излъчване на енергията. Но сегашното няма нищо, нищо общо с вранчанското. И е в равнината, в центъра на континентална плоча, а не в сеизмичен район. Пак казвам, земетресението в Румъния преди дни не е опасно и няма нищо общо със случилото се във Вранча.
- Масово навлизат в употреба приложенията за телефон, които да ни предупреждават за трусове. Какво е мнението ви за тях?
- Не мога да препоръчам такива приложения. Самите смартфони може да усетят вибрации и подобни неща като дори неравност на пътя, като част от сензорна мрежа. В Япония специално го има това - приложение за предстоящи трусове, където няма датчици, но има хора със смартфони. Но това е официално. Ако са полезни на науката да, нека ги има, но за собствена полза на хората - не мисля, с нищо няма да спасят хората от земетресение. Аз не съм мислил толкова по въпроса, но подобни приложения пък могат да засичат трептения и може би дори на пътя ще засекат неравности. Но не да се плащат пари на екипи, които да следят ситуацията на пътя и информират шофьорите за неравности по трасетата, както е в Америка. Много чудесии се правят в Америка, това също е вярно, но простотията на хората и там няма граници.
- Тоест въпреки всички скорошни трусове нямаме повод за безпокойство?
- Няма в момента данни, че се очаква силно земетресение от над 5 по Рихтер, за които се използва думата силни. Например през 1986 година стават две земетресения с подобен на Перник магнитуд - едното бе 5,4, а другото 5,7, в Предбалкана в Горнооряховската зона. Да припомня, стражишките земетресения погребаха над 10 000 къщи, слава Богу, само двама души починаха, две възрастни жени, и то от стреса, а не от разрушения. Но и тогава пак не е имало жертви от разрушения реално, имало е обаче достатъчно ранени. А към 15 000 къщи са сериозно повредени и е нужно да се реконструират. Тогава заради това земетресение се въведе този правилник за строителството от 1987-а, който си върши работата и до днес. Къщите, дори и едноетажна постройка да е, трябва да е с армировка - и ако не си я въвел, ако не си я поставил, си носиш отговорност сам, ако си в сеизмичен район.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама