Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/9400595 www.bgdnes.bg

Той пребори колорадския бръмбар с прахосмукачка

Васко Жеков на 80 г. - за нестандартния нестандартно 

Писателят и бохем предвижда и описва днешната пандемия още преди повече от две десетилетия 

Кой е той

Васко Жеков е роден на 9 януари 1941 година в село Ласкар, Плевенско. Завършил е ВТУ "Св.св. Кирил и Методий". Работил е като артист в кукления театър в Плевен.

Реклама

5 години е бил редактор и завеждащ отдел във вестник "Литературен фронт", секретар на СБП (1990-1994), говорител на СБХ, директор на Националния литературен музей до 2004 година. Автор на повече от 20 книги, романи и сборници разкази, сред които "Нощни телеграми", "Тревожни пари", "Пазачът на планетата", "Сбогом до другата война". Лауреат е на повече от 30 награди за разкази. Играл и в киното, макар само в един филм: "Ти, който си на небето".

За нестандартния Васко може да се пише само нестандартно Той не е за очерк, не е за литературна критика, интервютата с него показаха, че и в тях той е избледняла снимка на фона на колоритната му фигура. Софиянци са го срещали, няма начин да не им е приковавал погледа: един снажен, предизвикателен на вид мъж, с широкопола шапка и впечатляваща лула. По едно време носеше и фенер. Толкова внушителен е и в призванието си. Един артист по душа, мечтал да играе, днес споделя: "СЕГА ИГРАЯ, ПИШЕЙКИ".

Носи в душата си неотразимо чувство за хумор, една самоирония, която подкупва.

Когато бил секретар на съюза на писателите в почивните дни си ходил на село да помага на баща си, който решил да се занимава със стопанска дейност. "През седмицата - казва Васко - пасях писателите, в събота и неделя - кравите." Между другото точно пасейки и гонейки непослушните кравички, той пише и "Приказки - четиво за възрастни". Врели и кипели във фолклора специалисти са смятали написаните в тях послания за народни мъдрости, но всъщност те са си на Васко. Обикнал селото, с месеци си гледал всичко, което давала природата, приготвял си зимнина, даже направил невероятни открития като безпогрешно почистване на картофените растения от най-голямата напаст - ония нахални бръмбарчета: "Много лесно - с помощта на прахосмукачката!" И други стопански открития има,

но Васко първо си е писател. И тук иронизира. Срещнал го познат. Е, депутат човекът. Пита го: "Как си? Пишеш ли?", "Пиша", отвръща Васко. "Пиши, пиши, така трябва", наставленически казва оня. А Васко: "А ти четеш ли?" - "Не. Нямам време" - "Недей, недей, така трябва..." - насърчава го писателят. Бил е бохем, душа на компании, запои по три дни, в които са били Дончо Цончев, Христо Калчев, Янко Станоев, Виктор Пасков, Георги Трифонов и други... За онова соцвреме, в което сега толкова се говори за подслушване и следене, той се шегува: "От ДС идваха при нас да ни подслушват, ние ги напивахме и тях ги уволняваха..." И допълва, че имало и хубави хора сред тях, с истинско мъжко поведение - като един Петко Михов, който спасява не един и двама. Васко Жеков е бил е три месеца в политиката и му дошло до гуша. Политиците са хора, които приказват НИЩО с много думи, заключава Васко, после ги повтарят с много шум, те нямат идеи, те са като папагали, навити на пружини, и никога не стигат и до малките истини на живота... И тъй като за Васко Жеков написаното винаги трябва да е нестандартно, ето няколко негови мисли, плод на познания и опит - тихи мъдрости:

Когато един човек се измъкне от битовото, от актуалното и навлезе във философското, тогава вече има единение с висшите сили.

Един мъж престава да е мъж, когато момичетата от съседната маса не са по-хубави от тези в спомените му.

Реклама

Всеки човек заема уникално място в живота, което не може да бъде запълнено от друг.

Сега сме всеки срещу всеки, а това е "ходом марш на място".

Някога от интелектуалеца се искаше да е талантлив, сега - да е скандален.

Всеки творец, хванал политическа патерица, вече е инвалид.

Писателите имат три основни порока: пият, ходят по жени и пишат. Третият порок е най-страшен и е завинаги. Пък и обичат да се хвалят, лошото е, когато започнат да преиграват.

Да се върнем към онова, което предсказа преди 23 години. Сега е дори по-песимистичен. Защото живеем в свят, в който НАЙ-ОТПРЕД СА НЕМОЖЕЩИТЕ И НЕЗНАЕЩИТЕ.

"Не съм сигурен, споделя Васко, че идват добри времена, генът може би ни се е изтощил."

И още: "Негативната енергия е навсякъде по улиците. Тя не се вижда, но медиите по цял свят я разнасят. Негативната енергия ни кара да се изолираме един от друг, да слагаме преграда помежду си, да се страхуваме от поздрави..."

Из разказа "Апокалипсис"

На вятъра учените правеха догадки. Готвеха се безпомощно да вдигнат ръце и да се предадат, ала ги беше срам да сторят това и им се искаше сами да се откажем от тяхната помощ. Нощите прекарвахме самотно, загледани в набраздената пустош на таваните. Денем се стараехме да не се срещаме по стълбите и в асансьорите. Заобикаляхме се.

Престанахме да се ръкуваме. Забравихме, че мъжът и жената са създадени да се привличат. Влюбените не се целуваха. Определяха си срещи, ала стояха на почтено разстояние един от друг, обясняваха чувствата си със знаци и си пращаха въздушни послания отдалече. После се разделяха и всеки отиваше в самотното си легло. На редките сватби, които ставаха, никой дори не помисляше да вика "Горчиво!".

Гробарите се сдобиха със специални изолационни облекла и идваха сами да приберат мъртвите.

Продавачите от магазините стояха зад бронирани изолационни витрини. Автобусите, тролеите и трамваите пътуваха полупразни...

И колкото по-тежко ставаше, толкова по-злъчни думи намирахме един другиму да изречем...

Реклама
Реклама
Реклама