Рецидивистът, издирван от полицията - Цветан Чарлов, пред "България Днес": Осем пъти бягах от затвора!

Сега съм инспектор по казината в Монте Карло със заплата, по-висока от министерската

"Осем пъти бягах от затворите - не само от българските, а те ми бяха като втори дом. Но никой не съветвам да живее като мен - на ръба. Ето вече съм на 62 години и, да, може да се каже, че ми дойде акълът. 20 години загубих от живота си да бягам за глупости, така да се каже, но съм си платил всичко, сега съм си намерил мястото и съм добре."

Това сподели ексклузивно за "България Днес" избягалият затворник Цветан Чарлов, когото полицията продължава да търси.

"Да, така е. През лятото ми изтича последната присъда и после може да се върна в България, за да взема майка си. Само тя ми остана и само тя ми е близка. Иначе нищо не ме свързва вече с България", споделя Чарлов.

Началото на преживяванията на затворника беглец започват през 1997 г. Тогава Чарлов е осъден на три години и шест месеца за контрабанда на автомобил. През 2004 г. влиза в затвора, но не се връща от домашен отпуск през май 2005 г. Задържан е в Словения с европейска заповед за арест през 2010 г. и е откаран в Софийския централен затвор. Чарлов обаче се оплаква от високо кръвно. Лекуван е в болницата "Св. Екатерина", а в началото на 2011 г. е настанен в ИСУЛ за операция на дискова херния. Охраняван е от полицай в болницата.

"Спечелих доверието му, тъй като тоалетната беше далеч от стаята, а трябваше да ходя често. Вървях бавно по 20 минути и при поредното ми излизане полицаят не дойде с мен. Вместо в тоалетната излязох през вратата, отидох до такситата и си тръгнах. Само че не по джапанки, както пишат вестниците, а с чисто нови мокасини", припомня си бягство от затвора Чарлов. Три месеца се крие в апартамент на 200 метра от сградата на затвора, а след това бяга от страната с чужда лична карта. През Гърция стига до Италия.

Оказва се обаче, че Цветан Чарлов не бяга за първи път от затвора. Първата му присъда е още през 1976 година, когато е на 19 години. Осъден е на година и шест месеца за средна телесна повреда. Излежава присъдата си, но малко след като излиза на свобода, краде служебна волга на милицията. "Бяхме в заведение с компания. Дойдоха едни милиционерски началници - първият влиза, вижда ме и се провиква: Ооо, Цветане, ти кога излезе от затвора? Втори минава, пита ме дали съм си платил гаранцията. Изнервих се и излязох от заведението. Видях милиционерската волга с ключовете на таблото. Казах си: "Ей сега ще се наиграете!", и реших да им я скрия. Пуснах си лампите и тръгнах, взех даже две момчета на стоп. Волгата обаче се счупи. Милиционерите бяха тръгнали да ме гонят с автобус, колко бой изядох тогава", разказва през смях Чарлов одисеята си.

Следва нова присъда в затвора. Първото му бягство е от военния арест, където е затворен по обвинение в отклоняване от военна служба. Реже решетките с ножовка и бяга. Заловен е малко по-късно от военните. Милицията обаче продължава да го търси и за кражбите на автомобили. Отново попада в затвора, където е разпределен на работа и пълни контейнери със стъклена вата. Заедно с друг затворник си правят тайници в контейнерите, които се уплътняват с ватата. Двамата се крият в кухините на контейнера, който е натоварен на камион и излиза от големият железен портал на Централния софийски затвор. Годината е 1986, а началник на затвора е Ангел Топкаров. Организирана е мащабна операция по залавянето на бегълците, откриват ги в кръчма в едно пернишко село.

След падането на тоталитарния режим Цветан Чарлов заминава за Италия. Там също попада зад решетките и успява да избяга от затвор на остров Сардиния.

Започва работа в строителството. Бившият затворник започва да изкарва добри пари. Купува си кола, запознава се и с други българи. По ирония на съдбата именно познанството с наши сънародници става причина отново да попадне в затвора. Този път обаче в Италия.

"Имам по-добър опит с бягства в Италия, отколкото в България", хвали се днес Чарлов. Цветан е категоричен, че на българи не може да разчита. "Така се получава, че после ме предават. Оттогава ги избягвам, защото после съжалявам", казва той. Последният случай е с нашенец, заради който получих четири години затвор. Пратих му заплашителен есемес, че ако не ми върне парите, ще му отрежа главата. Бях му дал 8000 евро, купихме една кола, с която той се прибра в България и я регистрира. Уговорката беше да я ползваме двамата. Взех я за една седмица и той ми звъни да му я връщам. И аз му казах, че щом си иска толкова много колата, да ми върне парите. Трябваше да дойде да си я вземе, само че дойде с две коли карабинери. След това каза, че съм му откраднал колата и го изнудвам за пари. Така го извъртяха, че е изнудване, и ми дадоха 4 години затвор", разкрива Чарлов.

След като попада в затвора в Сардиния, му се ражда син. Там нашенецът брои крави, докато се води затворник. "Имаше крави, свине, кокошки и гледах как колегата арабин колко крави изкарва и колко връща. Заплатите не бяха лоши." Късметът му се усмихва и Чарлов става лавкаджия. С човека, който го охранява, се споразумява да му дава да се обажда по телефона. Обажда се на приятел, който му помага да избяга скрит в камиончето с което карат продукти за лавката.

Без документи Чарлов тръгва за България и минава през Хърватия и Сърбия. След множество перипетии успява да се върне в София. Въпреки че е осъден, не се крие, а си взима апартамент под наем и си прави склад за авточасти, макар че няма никакви документи.

"Никога не съм имал документи", споделя беглецът.

Заради камион, който се оказва краден, праз 2003 г. Цветан отново е задържан. Той се чуди какво да прави - остават му 3 години да лежи. Една пъпка под лявото око му дава нов шанс, когато отива да иска нещо срещу гъбички. Показва пъпката, а лекарят го предупреждава да не я пипа повече. И му дава документ за изследване в онкологията - оказва се рак на кожата. "С тази диагноза не е лесно да се живее. Ходех до болницата на процедури и последния път реших да не се връщам" - разказва Цветан.

След като бяга за пореден път, се насочва към Словения. Стига дотам с чужд паспорт на името на Борис Иванов Вълков. Влиза в Триест, негов приятел в Лече го кара да отиде в Южна Италия. "Много неща работих междувременно, но имах голям късмет, не знам как и защо става така", казва Чарлов.

С днешна дата той е щастлив - работи, плащам му добре, има млада жена до себе си. "Никого не бих посъветвал да живее като мен. Трудно беше, но за нищо не съжалявам", завършва беглецът от правосъдието.

С Гришо си пием кафенцето в Монте Карло

- Г-н Чонов, животът ви е като филмов сценарий. Кой най-добре би могъл да го изиграе?

- Стив Маккуин. Той е като мен - "лошо момче". Образът му на "антигерой", който той развива в контрадвиженията срещу Виетнамската война го правят един от най-прославените и високо платени актьори през 60-те. Иначе и книга мисля да напиша, но след година-две.

- С какво точно се занимавате в Монте Карло в момента?

- 15 дни съм в Швейцария и една седмица в Монте Карло в казината. Гледам камерите, обикалям клиентите, някой да не лъже, плащат ми чудесно.

- Какви пари изкарвате?

- Като инспектор по казината от Сен Тропе до Мендризио, Швейцария, заплатата ми е по-добра от министерската, нищо, че съм рецидивист. Имам парички до 100-та си годишнина да се издържам. После ще видим. Но какво да правим такъв ми бил късметът.

- Връща ли ви се у нас?

- Защо да го правя? През лятото ми изтича и последната давност, ако е живот и здраве, искам майка ми да си взема при мен. Иначе съм отчаян за политическата обстановка. ДС не си е тръгвало изобщо от страната и още си управлява. Бил съм в затвора с т.нар. "дисиденти", дори с хора, които и сега са в правителството, но не виждам голяма оправия в държавата.

- В Монте Карло идват ли богати политици българи?

- Идват постоянно. Избягвам ги, изобщо избягвам да говоря с българи. Дарина Павлова съм виждал често, но не съм я заговарял.

- Мутрите от прехода познавате ли?

- Димата Руснака познавах. Мисля си, че ако беше влязъл в политиката щеше да направи нещо хубаво за държавата

- Сергей Антонов споменахте, че съдбата му е била много тъжна, познавахте ли го?

- Не, но той си е бил човек на ДС. Те са си го оставили да умре тъжен, нещастен и беден в България. Като сега този актьор Филип Трифонов. Не че в Италия хората се чувстват по-добре, и тук има бедни, но някак повече се мисли за бедните.

- Съжалявате ли за нещо с днешна дата?

- Не, но не бих посъветвал никой като мен да живее на ръба. То адреналин, да, но годините си минават, а аз от 1998 г- съм все с фалшиви документи, нередовни. Какъв живот е това?

- Жените в живота ви, има ли ги?

- В момента - живея с момиче от 8 години, 30 години е по-млада от мен. Работи в Милано, там съм й намерил работа и щом ме търпи още, значи не съм за изхвърляне. Жени много познавам и доста българки се въртят около казината. Иначе съм виждал и Джулия Робъртс, не е голяма красавица, Анджелина Джоли, тя е атрактивна, ходи с голяма охрана. С Григор Димитров си пием кафето честичко.

- Той не споделя ли, че ще се жени за руската милионерска щерка?

- Да не е луд да се жени за рускинята! Животът е пред него, той достатъчно пари си има! Не би го направил за пари.

- Когато не сте на работа, какво правите?

- Имам си 10 папагалчета и се занимавам с тях. Спортувам, карам колело, ходя на фитнес, плувам. Отказвам цигарите вече втора година.

- Страх ли ви е коронавируса?

- Тук хората спазват всичко. Веднъж е червен код, утре е жълт, оранжев, и каквото кажат - всички са дисциплинирани. Но и тук много хора умират. Ето вече 80 000 човека станаха в Италия.

- Деца имате ли?

- Имам син - казва се Джулио и е на 21 години. Футболист е, голяма надежда, казват. Играеше в ЦСКА, в "Литекс", роден е в Милано. Но с майка му - първата ми жена сме разделени. Дай Боже, като се върна през лятото да се видя и с него. Това си пожелавам, а на вас - здраве, и хората да си гледат спокойния живот, да не рискуват. Не си струва.