В Мездра бягат от работа, за да гледат Гунди
84-годишният доктор Радоил Попов от Мездра вади стара снимка от албума си. Очите му започват да се пълнят със сълзи от напиращите спомени. Като на филмова лента в мислите му изплуват събития, случили се преди повече от 55 години, които той никога няма да забрави. Обръща черно-бялата реликва и за хиляден път препрочита посвещението, написано от Георги Аспарухов и завършващо с негов автограф.
На 8 декември 1968 г. Гунди и националният отбор на България гостуват в малкия северозападен град за контролна среща с местния "Локомотив". Ако в този ден летяща чиния с извънземни кацне на площада, няма да има кой да посрещне гостите от Космоса. Просто защото всички са на стадиона. Мъже, жени, млади, стари... Народът иска да се докосне до Аспарухов и другите футболни герои на България. С влакове, автобуси и коли прииждат запалянковци от всички краища на областта.
"Запознах се с Гунди, докато той беше в ресторанта и се хранеше - спомня си Радоил Попов. - Представих му се и започнахме да си говорим. Много се зарадва на това, че отидох при него. После дойде и за кратко гостуване у дома. Излъчваше добрина и скромност. Нямаше следа от грандомания. Славата не го беше променила. Левскар съм от малък, ходех много по мачове в София. Когато гостуваше "Бенфика", с големия Еузебио в състава си, заведох малката си дъщеря да гледа. След това още веднъж се видях с Гунди и съпругата му Величка. Това се случи във Велинград, където "Левски" имаше мач. Най-силно впечатление ми направи отношението на Аспарухов към съперниците. Уважаваше всички. Казваше, че има приятели и в отбора на ЦСКА въпреки голямото им съперничество на терена. Бил е близък с Димитър Якимов от "червените", друг магьосник с футболната топка. Трудно ми е да си представя, че сега може да има такива отношения на терена, а и на трибуните. В онези години ние седяхме един до друг на стадиона с привърженици на ЦСКА. Така беше и на онзи мач в Мездра, когато за първи и последен път в града гостува националният отбор на България."
Спомени от тази среща пази и 86-годишният Веселин Анев - Сокола. На единствената снимка, запазена от мача, Гунди дава автограф на неговия невръстен син Валентин.
"Беше незабравим ден - казва Анев. - Мъжете бягаха от работа, за да зърнат Гунди, жените плакнеха очи по него. Аз колекционирам материали, свързани с футбола и конкретно с Аспарухов. С него са свързани някои от най-хубавите моменти в живота ми. Както и един от най-тъжните - денят, когато Гунди и Котков загинаха в автомобилна катастрофа. Бях на погребението... И след това, когато съм имал път към София, отивам на гроба, за да оставя цвете."
Любопитното е, че мачът в Мездра, който завършва 4:1 за националите, е само три дни преди България да се изправи срещу действащия световен шампион Англия. На "Уембли" Гунди бележи рядко красив гол. Попадението до ден днешен може да бъде видяно в залата на славата на легендарната британска арена. Мачът с англичаните завършва 1:1. Местната преса отдава заслуженото на силния български отбор и на голмайстора Аспарухов. Големият Гунди отново е доказал, че владее рядкото умение да създава радост. Както в малката Мездра, така и в родината на футбола - Англия.
