Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/9431700 www.bgdnes.bg

Авиоекспертът Димитър Ставрев: Кугърите не стават за въздушни линейки

Поддръжката им ще излезе двойно повече от стандартен медицински хеликоптер

Виктория Стоянова

Военните "Кугър" (Cougar) не могат да станат въздушни линейки. Има вариант това да се осъществи, но няма да е ефективно и ще е опасно за пострадалите. Има по-голяма вероятност бедстващият да бъде издухан настрани, отколкото да бъде спасен. Това коментира пред "България Днес" авиоекспертът от списание "Криле" Димитър Ставрев по повод обявеното намерение на правителството да бъдат ремонтирани четири военни "Кугъра" за медицински цели и да се закупи един нов медицински хеликоптер. За целта е стартирана процедура на стойност 20 млн. лв.

"Cougar" е тежък военнотранспортен хеликоптер, той има голяма двигателна мощ, тежи 9 тона. За сравнение стандартният HEMS вертолет (Helicopter Emergency Medical Service), който е необходим за спасяване на пострадали в труднодостъпни планински райони, тежи около 3 тона. Плюс това "Cougar" не е оборудван с лебедка, има такава техническа възможност, но всичко това ще струва пари", подчертава още експертът. И допълва: "Cougar" се нуждае от повече екипаж, докато стандартният екипаж на HEMS хеликоптер има 1 пилот, 1 оператор на лебедка и 1 мед. лице, а "Кугърът" - двама пилоти, борден техник, оператор на лебедка, мед. лице. Сами разбирате, че колкото е по-голям екипажът, толкова повече разходи ще са нужни. Поддръжката му е по-трудна.

Реклама

Кацането също е голям проблем, защото военният хеликоптер е по-дълъг, по-широк и по-висок от стандартен HEMS хеликоптер и се изисква по-голяма площадка за кацане. За "Cougar" е необходим стадион за кацане, защото т.нар. вихрово колело, което образува, помита всичко на земята. За сравнение за HEMS хеликоптер му е нужна площадка 25х25 метра.

Освен нуждата от летателно средства за спасяване на пострадали в планината Ставрев е категоричен, че страната ни не разполага с никаква инфраструктура.

"У нас има само няколко болници с площадки за кацане на хеликоптери. А в развитите държави има изградени специални площадки на покривите на заведенията, които могат да поемат хеликоптери и когато болният се свали от тях, директно отива в реанимация.

Друг проблем е, че тези летателни средства изискват хангар, обслужване, ремонт. На летище София има доста хангари, които могат да се използват, дори и под наем. Но Пловдив, Бургас и Варна нямат хангари. В Горна Оряховица има един, който е на фалирала компания", обобщава специалистът.

Според Ставрев отпуснатите 20 млн. лв. ще стигнат за покупка на един хеликоптера или два, но втора ръка.

"Когато правих свое проучване, медицинските хеликоптери струват около 7 милиона евро, грубо 14 млн. лв. Тоест с отпуснатите от правителството пари не можем да купим два хеликоптера, а един. Или два, но втора ръка, което също е опция", казва той.

Реклама

Категоричен е, че поддръжката на военния "Cougar" ще е два пъти по-скъпа от тази на стандартен медицински хеликоптер.

"Cougar" може да превозва 6 хора на носилка и 10 седящи с 2 мед. лица. Тук има един излишен капацитет, който обаче се заплаща. Затова при HEMS е изчислено, че може да транспортират 1-2 пострадали с 1 мед. лице, което е напълно достатъчно до предаването им до линейката или болницата".

По стандарт, за територията на страната ни се изисква да има поне 6 бази, за да може да се реагира в т.нар. златен час - първия час, и да се помогне максимално на пострадалия.

Проучване на Ставрев показва и как останалите европейски държави финансират въздушното спасяване. В Австрия то се обслужва от общините в различни региони, в Германия от публично частно партньорство с Червения кръст, като и държавата отделя допълнително средства, в Швейцария е с дарения, като всеки гражданин дава 20 швейцарски франка към организация за въздушно спасяване и на година разполагат с 20 млн. швейцарски франка, което позволява да разполагат с 16 бази и 18 хеликоптера.

Преди обаче да бъдат купени хеликоптери, според Ставрев е необходимо да се реши въпросът с финансирането.

"Трябва да е ясно кой ще финансира тази дейност, след това трябва да се реши кой ще е оператор, който да осигури екипаж, поддръжка, но и бази. Трябва да има стабилно финансиране. В момента, в който една година не се обслужва и няма финансиране, а тече договор за услугата, спира поддръжката и вертолетът спира работа. Това не е като колата, която, ако не я палиш няколко дни, тя пак ще тръгне. В авиацията се изисква всекидневна грижа и поддръжка, обучение на пилотите, подготовка, получаване на нови умения и т.н", обобщава авиоекспертът.

Единствени в ЕС без спасителни хеликоптери

България продължава да е единствената страна в ЕС без медицински хеликоптер. От 2013 до 2019 година страната ни разполага с 2 спасителни хеликоптера, собственост на частна компания, които заради затруднения в поддръжката и липсата на държавна подкрепа са продадени на Грузия. От 2014 г. до продажбата им са били проведени над 20 спасителни операции, в които е помогнато на повече от 25 души.

Наемат два за обучения

Заради липсата на спасителни хеликоптери у нас организаторите на световната купа по ски в Банско наеха от чужбина два вертолета в края на 2019 г. Бюджетът за това надвишава 4 милиона лева. Летателните средства бяха използвани за обучение в екстремни ситуации и спасяване на пострадали планинари.

Реклама
Реклама
Реклама