Соцшедьовър е най-голямата картина

Дечко Узунов и "бригада" рисуват близо петметрово платно

Цанко Лавренов и Бенчо Обрешков също възхваляват комунизма

Музеят на социалистическото изкуство в София е открит на 19 септември 2011. В него се представят произведения от периода на социалистическото управление в България (1944-1989). В парк с площ от 7500 кв.м са изложени над 70 творби на монументалната скулптура. На специален постамент е експонирана голямата петолъчна звезда, увенчавала бившия Партиен дом в центъра на София. В зала с площ от 550 кв.м временни изложби на сюжетно-тематичен принцип показват идеологическите форми на изкуството

Соцшедьовър на великия Дечко Узунов и негови студенти е вероятно най-голямата картина, рисувана някога в България. Или поне няма сведения за друго маслено платно с толкова внушителни размери. Уникалното произведение може да се види в Музея за социалистическо изкуство в София към Националната галерия. Картината се казва "Национална конференция на първенците от ТКЗС" и е рисувана в началото на 50-те години. Подписана е от "Дечко Узунов и бригада". Платното е с размери 4,76 на 3,50 метра и тежи десетки килограми. То не може да влезе през вратите на изложбените зали, затова се навива на руло и по този начин се транспортира.

"Тази картина е хем интересна, хем показателна за времето и за начина, по който се е създавало изкуство - разказва заместник-директорът на Националната галерия Николай Ущавалийски от музея. - Ако не е най-голямата като формат картина, рисувана в България, то със сигурност е една от най-големите. Става дума за маслено платно. Интересното тук е, че това е дипломна работа на студенти от Художествената академия. Тогава е било модерно да се работи в колектив по съветски пример. Рисуват я завършващи студенти под ръководството на Дечко Узунов, който е художествен ръководител. Всички те по-късно стават едни от най-известните български художници - Калина Тасева, Бойчо Григоров, Лиляна Дичева, Владимир Гоев. На конференцията на ТКЗС са изобразени селските първенци на президиум, които са награждавани от министър-председателя Вълко Червенков. Делегации от цяла страна носят дарове - питки, прасета, кокошки. В духа на най-класическия социалистически реализъм. Всичко е предадено много точно и подробно детайлно. Дрехи, костюми, обстановка, портретите на вождовете Сталин и Георги Димитров."

Картината е откупена с благословията на ЦК на БКП и престоява в депата на Националната галерия цели 55 години, преди отново да бъде показана. Преди това се появява единствено в списание "Изкуство" през 1954 г. Платното е рисувано в продължение на месеци в камерната зала "България", тъй като в Художествената галерия е нямало къде да бъде опънато.

Самият Дечко Узунов през 80-те години говори за картината. "Абе, такива времена бяха - казва великият художник. - И аз бях формалист, и аз бях критикуван. Имаше такива моменти. И Майстора беше критикуван. Можеха да се правят само етюди, а голите женски тела минаваха за формализъм. Като ни викат за критика, аз казвам: "виновни сме", та дано да се оправи работата."

Узунов рисува и още по-мащабен като размери проект.

"С Ненко Балкански сме рисували образа на Сталин за един митинг на сто квадратни метра. Разпрострели сме се на площад "Девети септември" - аз при бръснарницата, а Ненко чак при Народната банка", разказва художникът. Според мнозина Узунов все пак е намерил начин да се подиграе с режима с ТКЗС картината. На въпросната конференция Вълко Червенков е даряван с агънца, докато в творбата един от селяните му носи прасета.

Дечко Узунов далеч не е единственият велик български художник, възхвалявал комунизма чрез изкуство. В музея на социализма могат да се видят творби на автори като Бенчо Обрешков и Цанко Лавренов. Последният рисува веднага след 9 септември картината "Червеният конник". Сюжетът е как свети Георги пробожда змея, но вместо светеца на платното е изобразен съветски войник с петолъчка на кепето. Главите на змея пък оформят нацистка свастика. От своя страна Обрешков се представя с картината си "Въстание на 9 септември".

Големи автори рисуват и политическите пропагандни плакати. Един от тях е прочутият Стоян Сотиров, който е състудент на Дечко Узунов.