ЦСКА разпнат от спасителите си

Менте шейхове, индийци и китайци минаха през "Армията"

Човека с пурите обещаваше Шампионска лига

ЦСКА търси нов бащица след обявеното оттегляне на разсърдения Гриша Ганчев, а спомените за цирковете на "Армията" през последните 30 години се връщат. Дали наистина босът ще хвърли бялата кърпа и ще зареже отбора е доста съмнително, но перспективата с евентуален нов собственик хвърля в ужас мнозинството от "червените" фенове. Особено на фона на индивидите, които управляваха или имаха мерак да са шефове на ЦСКА след демократичните промени. Някои от тях се добраха до шефското място, други се отказаха, а трети предпочетоха да се върнат към бизнеса си с... дюнери на Женския пазар.

Трагикомедията на "Армията" започва още в началото на 90-те години. Тогава вместо емблемата с червената звезда клубът използва такава с две лъвчета. "Червените" вече нямат нищо общо с българската армия и е организирано допитване как занапред ще се чете абревиатурата ЦСКА, като едно от предложенията е "Централен спортен клуб атлантик". Все пак "червените" не стават атлантици, а като президент Валентин Михов успява да изведе отбора до титлата през 1992 г.

Малко по-късно клубът временно се стабилизира финансово под ръководството на Илия Павлов и печели дубъл през 1997 г. Но при "Мултигруп" записва двете най-срамни загуби в историята си - 1:7 от "Левски" и 0:8 от "Литекс". Според дясната ръка на Павлов - Евгени Горанов, няколко играчи са се продали в мача срещу "сините". При разгрома от "Литекс" футболистите на "червените" не са получавали заплати с месеци и не се напрягат особено. След резила в Ловеч бесните фенове отправят зловещо послание към шефове и играчи - нахлуват посред нощ на "Армията" и отрязват гредите на стадиона. Запалянковците на практика гонят Павлов и приветстват с отворени обятия новия спасител - клубната легенда Любослав Пенев. Тогава отново има две дружества ЦСКА, но в крайна сметка босът на "Мултигруп" отстъпва в полза на Любо.

Ел Голеадор зарязва футболната кариера в Испания, става президент на родния си клуб и обещава чуждестранни инвестиции. Малко след това става ясно, че нещата няма да се получат. Организацията в клуба е аматьорска, пари няма, а футболистите са принудени да играят с менте фланелки с пришити на ръка емблеми. Президентстването на Любо приключва след няколко месеца и клубът е взет почти за жълти стотинки от Васил Крумов Божков. Той бързо е разкрит като фен на "Левски" от "червените" запалянковци, но въпреки това оставя две шампионски титли на "Армията" и незабравимите победи над "Леверкузен" и "Ливърпул" в Европа. По-късно обаче неговият отбор губи титлата, след като води със 7 точки пред "Левски", а публиката е убедена, че отборът на Миодраг Йешич умишлено е разбит от Божков. Феновете скачат срещу поредния собственик и на "Армията" се озовава милиардеръг Прамод Митал и неговият представител Александър Томов.

Индиецът се появява няколко пъти на стадиона заедно с родата си, в един от случаите дори двамата с Томов жонглират с топка пред журналистите на пистата. ЦСКА става убедително шампион с 16 точки пред "Левски" през 2008 г., но собствениците забравят да плащат сметките. "Червените" са изхвърлени от Шампионската лига за сметка на вечния си съперник, а Томов обвинява премиера Сергей Станишев, БФС, "синята мафия" и световната конспирация за краха. Бившият вицепремиер е изгонен позорно от "Армията" - по него летят плюнки, чаши и бутилки с бира и други течности. Ултрасите го кълнат до девето коляно, без да подозират, че няколко години по-късно той отново ще "спасява" ЦСКА. По времето на Томов в Борисовата градина се разгаря един от най-големите циркове в историята на клуба. Тогавашният шеф на феновете Димитър Ангелов-Дучето събира от Женския пазар няколко араби и ги закарва на "Армията" с мерцедеси и лъскави джипове. Облича ги като арабски шейхове със златни ланци, които уж трябва да купят клуба и да огледат базата. Легендарният Александър Манов ги приветства с "добре дошли" и ги развежда из клубния музей и им дръпва лекция за величието на ЦСКА, без да подозира за подигравката. Гаврата с Томов, който действително обещава арабски милиони, е жестока.

Шоуто продължава с ерата на "Титан". Според слуховете босовете Димитър Борисов и Иво Иванов често взимат решенията си на маса, почерпени по тъмни доби. Клубът постига известни успехи, но постепенно публиката се настройва срещу босовете. Феновете отново намират злокобен начин да покажат позицията си срещу собствениците. След загуба от "Левски" те нахлуват на "Армията" и изкопават дупка в центъра на терена. Над нея е поставен надгробен камък с кръст, на който пише "Титан". Собствениците напускат, а по неясна схема акциите отново попадат в ръцете на... Сашо Томов.

Вторият период на Лупи също е забележителен. Той представя като нов шеф на ЦСКА възпълничкия английски джентълмен Лорънс Дейвис и го закичва с червени шалчета. От своя страна Дейвис тържествено обещава светло бъдеще за "червените", сътрудничество с европейски грандове и влизане в групите на Шампионската лига. Впоследствие се оказва, че Дейвис е специалист по... пурите. Той има магазинче в Англия и сам рекламира продуктите си чрез клипчета в ютуб. Господинът става известен като Човека с пурите и малко след това изчезва. Другата идея на Томов също си я бива - политикът урежда за нов благодегел хонконгския милиардер Стивън Ло, който се кани да строи "български Лас Вегас" в покрайнините на София. Но и тази идея отива в канала, а в резултат "ПФК ЦСКА" АД тръгва към неизбежен фалит с десетки милиони задължения.

Пристигналият на бял кон Гриша Ганчев уж щеше да оздравява старото дружество, но избра друг път. Той създаде нов клуб след колаборация между "Чавдар" (Етрополе) и "Литекс", което не се прие никак добре от част от "червените" фенове и доведе до подигравки от другите агитки. Все пак Ганчев осигури приемственост със стария клуб, плащайки 8 млн. лева за емблемата, активите и пасивите на фалиралото дружеството. ЦСКА-София бе обявен от УЕФА и ФИФА за спортен правоприемник на ПФК ЦСКА, като съвсем скоро клубът ще махне и тирето.

Въпреки това част от феновете отново са недоволни и скочиха на Ганчев, който пък се разсърди като малко дете. Въпреки че според мнозина истинската причина за намеренията му далеч не се корени във фенската декларация във фейсбук.

Сега запалянковци се молят на червеното килимче пред Ганчев, легендите дори били готови да се хвърлят на амбразурата заради него. И всички тръпнат в очакване на крайното решение на боса. Защото без него на "Армията" може да е далеч по-зле...