Първият треньор на Трифон Иванов - Васил Матев, на 79: Не чакам пенсия за заслуги!

Липсват ми партиите шах с приятели, казва големият откривател на футболни таланти

"Не чакам пенсия за заслуги! Едва ли някой ще се сети за мен. Живея в Златарица с пенсия от 450 лв., но 100 от тях отиват само за лекарства. Жена ми Павлина цял живот работи като учителка. Тя взима по-малко и от мен. Но се справяме. Не се оплакваме. Навърших 79 години на 21 февруари и съм доволен, че мои футболисти ми се обадиха да ми честитят."

С тези думи Васил Матев, първият треньор по футбол на големия Трифон Иванов, коментира шумната сага около решинието да бъдат раздадени индивидуални пенсии на някои културни дейци със заслуги към държавата.

"Правилно е да бъдат подпомогнати хора, които са направили нещо за България - казва Матев. - Те го заслужават. Но едва ли аз ще попадна в подобен списък. Имам принос за израстването на футболисти, които са играли и за националния отбор, като Трифон Иванов, Красимир Балъков. Но едва ли ще има и за мен пенсия. Бих бил благодарен, ако се случи нещо такова, но не вярвам."

Васил Матев е човекът, който създава футболната школа към спортното училище във Велико Търново и приема там Трифон Иванов. Майката на Туньо - Маринка Павлова, признава, че именно Матев е с ключова роля за това синът и да стане футболист. Треньорът е известен с дисциплината, която налага, и прилагането на строги наказания. Всички мерки са съгласувани с родителите, които държат децата им да бъдат възпитавани с твърда ръка. Сред налаганите санкции е и остригване гола глава за слаби оценки в училище. Трифон на няколко пъти попада под ударите на този параграф от правилника на Матев, одобрен с единодушие от майките и бащите на младите футболисти.

Трифката, както го наричат приятелите от детските години, намира начин да се пошегува и с една от любимите фрази на своя учител. Забавната случка се разиграва в столовата по време на обяд, когато дълга опашка се извива пред гишето за обслужване. Невъзмутим, Трифон минава с таблата си най-отпред и това, разбира се, предизвиква мощен рев на недоволство: "Защо се пререждаш?! Застани най-отзад като всички!". Туньо запазва олимпийско спокойствие и отговаря: "Не се пререждам, а изпълнявам инструкциите на Матев. Той ми е казвал да бъда винаги пръв."

Сега треньорът на Трифон очаква с нетърпение да прочете биографията за железния защитник. Тя вече пътува към Златарица, изпратена по пощата от авторите на книгата. Историята на Туньо е на пазара от двайсетина дни и вече оглавява класациите за продажби.

"Много съм щастлив, че тази книга вече е готова - казва Васил Матев. - Гледах нейното представяне по телевизията и четох за нея в пресата. Сега времената са такива, че се налага да си стоя повече вкъщи. С два инсулта съм и се пазя от коронавируса. Преди пандемията редовно ходех да играя шах с приятели в заведението на площада, но вече няма как да се радвам на това занимание. Но с книгата за Трифон със сигурност ще си прекарам добре. Дай Боже повече млади спортисти да я прочетат и от нея да научат как се става голям футболист!"

Желаем му да е жив и здрав!