Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/9565763 www.bgdnes.bg

Как Филов се сложи на Хитлер

ФАТАЛНИЯТ 1 МАРТ 1941 ГОДИНА 

ТАЙНАТА МИСИЯ НА ГЕНЕРАЛ БОЙДЕВ ЗАД ДЕБЕЛИТЕ ЗАВЕСИ НА ПОДПИСВАНЕТО НА ТРИСТРАННИЯ ПАКТ

Години наред, колкото пъти стане въпрос за подписването на Тристранния пакт от наша страна, медиите се изпълват с упражняващи се в дълбокомислие автори от всякоя възраст, пол, занятие. Остава скрита една далече от погледите борба за търсене на изход от задънената улица. Царят, министри, висшият генералитет са против, а в същото време министър-председателят Филов упорито, задкулисно плете интриги, за да увенчае успеха си в тържествена обстановка във Виена, където по негови думи Германия и Италия гледали на България като на велика сила. И на другия ден, както се е разпрострял той на цели девет страници в дневника си, "заседанието на пленума (Народното събрание) се откри в 6,15 при препълнени галерии. Влизането на министрите бе посрещнато с бурни овации и ставане на крака, както и продължителни ръкопляскания... Мушанов, Петко Стайнов и Держански се опитаха да протестират обаче както винаги бяха заглушавани с "ура, ура, ура"..." По този въпрос има мисъл на един от най-големите български авантюристи Анжело Куюмджийски, работил за тайните служби на САЩ - "Бомбардировките над България ги докара 1март 1941". Тази дата е смятана от Богдан Филов за неговия звезден миг, за който той работи най упорито от 1 януари 1941 г., когато решава

Реклама

ЗАД ГЪРБА НА ЦАР, МИНИСТРИ И ГЕНЕРАЛИТЕТ

да прикрепи директно страната ни към Райха, лъжейки, че отива да лекува язва във Виена. Той се среща в специален влак на Залцбургската гара с външния министър на Германия Рибентроп, пред който се изповядва: "Макар да не сме още подписали Тристранният пак, ние фактически сме с цялата душа и сърце в него. Нашата съдба е свързана със съдбата на Германия... Влизането ни в пакта е естествен резултат на нашата политика, а не приспособяване към настоящия момент". И тук има нещо, за което никой освен чужди историци не пише. В неофициален разговор с пълномощния министър на Райха в Турция фон Папен Рибентроп учуден възкликва: "И този, не ми е ясно защо, нищо не поиска насреща!". Наистина е за учудване, защото подписването на пакта от други страни винаги е било свързано с пазарлъци, наричани от деликатни историци "споразумения за значителни териториални придобивки". Френският историк Жорж Кастелан посочва, че Хитлер обещал срещу влизане на Югославия в пакта ,да даде на страната" Солун като естествен завършек на Вардарския път".

На Турция като подарък за влизане в Тристранния пакт фюрерът предлага присъединяването към държавата на цялото долно подбрежие на Марица.

Истинското отношение на Хитлер към българската мечта за осъществяването на националните идеали пак намираме не в наши, а в чуждестранни изследователи. Ричард Крампън пише за така определените от Германия земи в Македония за временно управление от България и решаване на проблема след войната като мъртва хватка, целяща "пълните права на собственост върху окупираните територии да не бъдат давани на България, за да не би страната да дезертира от Оста". Кратко и ясно, а не с удържане по килифарски от нашите историци, при които, докато прочетеш края, вече си забравил началото. Все пак

СПОРАЗУМЕНИЯ НА ЧЕТИРИ ОЧИ

ЦАР - ФЮРЕР Е ИМАЛО

И то не едно. Преди всичко цар Борис поставя условие подписването да стане в последния момент, едновременно с навлизането на Вермахта в страната на път за Гърция, както поради силната русофилска традиция на народа, така и "поради нашия балкански манталитет". При това трябвало да стане със значителни сили, защото българското разузнаване имало данни, че при едно навлизане на германски военни части в България Турция е дала на Атина твърдо обещание да подкрепи Гърция. Хора, работили за разузнаването, дават логичното обяснение за никога не стояли пред Берлин и София въпроси за изпращане на български войски на Източния фронт въпреки огромните спекулации по темата. Цар Борис успява да убеди фюрера в необходимостта България да остане една ничия земя, на която, ако някога се стигне до военен сблъсък между Райха и СССР, тук под абсолютна секретност да се водят евентуални преговори между тайните служби на двете страни. Пак чужди историци смятат, че това наистина е ставало. В своите книги Виктор Суворов (съветският разузнавач Владимир Резун) дори обнародва текстове от преговори между НКВД и Имперското управление за сигурност.

Освен това на всички интересуващи се от този проблем, пред очите им са фактите, че по време на войната в Москва германските интереси са защитавани от посланика ни Иван Стаменов, а съветските в Берлин от пълномощния ни министър Първан Драганов.

Номерата на Филов са ясни в двореца, но за цялата истина трябва да се надникне в кухнята. Царят решава със задачата да се заеме един от най-достойните му офицери - генерал Васил Бойдев (1893-1983), по това време началник на въздушните войски. Един български офицер, не скриващ антигерманските си позиции.

Реклама

На връх Богоявление, тогава на 19 януари, Бойдев е инструктиран от военния министър Теодоси Даскалов и министъра на външните работи Иван Попов, че са налице сведения, че Филов е уверил Хитлер за това, че България ще подпише Тристранния пакт и дал зелена светлина Вермахтът да премине през страната ни. Въпросът е много деликатен, Турция може да реагира, английски войски напират към Гърция, никой в България не иска война... Тъй като генерал Бойдев отдавна добре се познава с фелдмаршал Вилхелм Лист, който в момента се намира в Брашов, Румъния, и той явно е висшият военен, който ще ръководи операция "Марита" (окупиране на Гърция), нека неофициално Бойдев да проучи какви условия и ангажименти е поел Филов при тайната си мисия. Генерал Бойдев пророчески заявява пред фашисткия фелдмаршал, че

СЪРБИЯ НЯМА ДА ВИ БЪДЕ ВЯРНА

което ще се случи само след около десет седмици. Обяснява още, че влизането в пакта "ще доведе до политически усложнения", той моли Лист да уведоми фюрера, че" отлагане на подписването ще даде възможност за изясняване на политическата обстановка". Фелдмаршалът отговаря: "Ще преминем през България и без ваше съгласие". Но обещава да говори с Хитлер, "на когото не е безразлично отношението на българите". След няколко часа Бойдев отново е очи в очи с Лист.

"Към полунощ изложих мнението ви на фюрера. Той го прие за официално. Съгласи се известно време да се отложи подписването (предложена от Филов дата - бел. моя, Борис Ц.). Преминаването на нашите войски ще зависи изцяло от поведението на англичаните... Турция няма да ви нападне, това ние знаем много добре... Хитлер прие, макар да нямате официални пълномощия нашите разговори за официални."

Следва уточняване на съдържанието на договора за присъединяването към пакта, който ще се окаже, че никога не е разгледан в Народното събрание, приет е на бърза ръка само протоколът по подписването.

ФИЛОВ Е БЕСЕН

след мисията на генерал Бойдев и на заседание се нахвърля с ругатни от рода на "кой ви е позволил да говорите с германците за неутралитет", "от чие име сте говорили", "как смеете да превишавате правата си", и други. Отговорът на генерала е със спокоен тон: "Не съм в служебни отношения с вас!".

Намесва се Теодоси Даскалов: "Аз съм го упълномощил. Аз съм му наредил какво да прави!".

Намесва се и Иван Попов: "Аз ръката си ще отрежа, но този пакт няма да подпиша!".

Премиерът рязко напуска, а след малко на Бойдев е съобщено, че трябва да се яви при царя. Той го посреща с ведра усмивка, стиска му по мъжки ръка и казва: "Поздравления! Това, което не можа цилиндърът, направи го фуражката".

Договорът с фашистите

Преминаването на германските войски няма да засегне българския неутралитет.

България няма да взема участие в сражения, водени от германски части.

България ще пази границите към Турция и Югославия.

Германия се задължава да пази от въздушни нападения столицата, големите градове, морските пристанища и мостовете.

Германски войски няма да преминават през София, Пловдив и други големи градове.

Германските войски сами ще си осигуряват прехраната. Могат да получават храни от българска страна само в дължими количества по сключени договори.

Никакви колети не могат да се изпращат от България.

Щабовете на войските не могат да се настаняват в градовете.

Германски самолети могат да кацат само на летища на полето, далече от градовете.

Реклама
Реклама
Реклама