Левски се весели на турска сватба в София

Невероятна история с Апостола на свободата

Есад паша така и не разбира, че ратаят до него е най-търсеният човек в империята

Докато турската власт го издирва под дърво и камък, Васил Левски се весели на празненство с бея на София. Есад паша така и не разбира кой е ратаят, който стои съвсем близо до него.

Версиите за случката са поне две, както и времето когато тя се разиграва - според едни е от 1871, според други от 1872 г. По-ранната история е описана от столичния хроникьор от средата на XX век Петър Мирчев. Левски вече е основал революционен комитет в бъдещата столица и се връща в града по комитски дела. По времето, когато става сватбата на пашовите синове, Дяконът се крие в Драгалевския манастир при игумена дядо Генадий.

Божият човек, като един от градските първенци, получава покана от Есад паша да отиде на тържеството в градината на конака. След като дядо Генадий впряга коня си и заминава, Левски се предрешава на манастирски ратай и също тръгва към гуляя, където са се събрали всички градски първенци. Неканеният гост, който е обявен за издирване из цялата империя, хапва, пийва и танцува, а никой не се и усъмнява в искрената радост на манастирския ратай. Съзира го обаче съветникът в конака Димитър Трайкович, добре запознат с личността и дейността на Левски, и направо пребледнява от страх. Именно той отива при дядо Генадий да го осведоми за надвисналата смъртна опасност. На свой ред игуменът на драгалевската обител потърсва предрешения Левски и като го открива, направо го изгонва с ругатни, подобаващи към нахален слуга. Но Апостола само навежда глава и дал вид, че си отива, но все пак останал до края на "дунанмата".

Че историята е от 1872 г. настоява в спомените си хаджи Боне Петров, сподвижник и укривател на Левски. Хаджи Боне, търговец, земевладелец и собственик на кръчми, също е поканен на бейската веселба. Като отива към конака, служителят от кръчмата му, намираща се някога край Солни пазар, Дамян Богоев остава в нея в компанията на Левски, който онези дни е по работа в града, и на двама други съзаклятници - Тодор Пешов и Димитър Хаджиманов. Те убеждават Дякона да се преоблече на ратай и всички заедно да идат и те да се повеселят.

"А бе, бае Левски, хайде да отидеме с тебе на пашовата сватба. Турците в конака сега всички са заети с пиршеството, няма да те познаят - пише в спомените си Богоев. - Там имаше доста печени агнета и други разни добре наготвени ястия, хубава ракийка с разни мезета, вино от най-хубавото, а всичките чиновници слугуват, принасят яденето и прочие. Други посипват на гостите да се мият, носят кърпи за бърсане. Кючеци, турски свирачи, циганки и цигани, играчи и играчки, в пълния смисъл на думата увеселение по турски обичай.

И нашите милости с бая ти Васил Левски, когото турците по това време търсеха под дърво и камък - ядеме, пиеме и се веселиме на пашовата трапеза!

Като се свърши вечерята, устрои се в двора на конака една машала със запалени огньове, за да е светло, и захванаха да се борят пехливани по турския обичай. Ние, гостите, излязохме да гледаме заедно с пашата и чиновниците, и българи, и аги, колкото имаше там на увеселението. Есад паша седна на балкона да гледа, а наш Левски стои до самия него и гледаме пехливаните как се борят. И това трая близо до съмване, но преди да се свърши всичката тая турска комедия, ние, тримата комити и Левски, си отидохме, догде не е избеляло въжето, демек догде не са ни хванали и избесили", пише още Дамян Богоев.

Още към края на 1870 г. в София има създаден местен революционен комитет, който е централен за околните села и паланки. Две години преди смъртта си Левски, заедно с Димитър Общи, развива трескава организационна дейност в Софийско.

Основна фигура в съзаклятието е хаджи Боне, който освен имоти в с. Герман държи и Германския хан, на чието място днес е застроено караулното помещение срещу главния вход на царското имение "Врана". В тоя някогашен хан редовно се крие Левски, когато има срещи с по-будни селяни от близките села: Герман, Горубляне, Казичене, Горни и Долни Лозен, организирани от хаджи Боне.

В София на Солни пазар, на днешния площад "Позитано", хаджи Боне държи друга кръчма. Зданието, в което се помещава кръчмата, е на налбантина хаджи Бекир, добър приятел на българите. Над кръчмата в хана имало две стаи, едната обитаема - със стълба за изкачване отвън, а другата - необитаема, с едно много малко прозорче. В тая необитаема стаичка се изкачвали по една подвижна стълба, която слагали при тезгяха и влизали комитите през дупка на тавана на кръчмата; дупката покривали с капак, за да не се забелязва.

В тая необитаема стаичка стават съвещанията на местния революционен комитет, в нея се среща и Левски с местните революционни дейци и с тия от околните села и паланки.

Дядо Дамян Богоев по това време е на служба в кръчмата на хаджи Боне. Носи вино и ракия и прави кафе. Вижда се няколко пъти с Дякона. Левски е описан като човек със среден ръст, набит, широкоплещест, възчерен - опрашен от кюмюра и често брадясал. В хана на хаджи Боне дохождал обикновено в пазарен ден (вторник), предрешен като кюмюрджия, в дрехи на "планинец", с кожена шопска капа и тояга в ръка.

"Щом го видеше, хаджи Боне ме пращаше да донеса стълбичката от яхъра и да я възправя под дупката на тавана. Обикновено най-напред се качваше хаджи Боне, като ми поръчваше колко кафета да приготвя. Подир него се качваше Дякона. Спущаха след това връвчицата и затваряха капака. Имаше условни звънения с връвчицата. Когато трябваше да им подам кафето, ако в кръчмата нямаше хора, подръпвах връвчицата, капакът се отваряше и аз се покачвах на 2-3 стъпала по стълбата и им подавах кафето, след което капакът пак се затваряше. Подръпвах връвчицата и тогава, когато в кръчмата влизаха съмнителни хора или заптиета.

Когато пък трябваше да слязат от стаичката, дръпваха връвчицата, аз разбирах за какво е тоя знак, излизах из кръчмата и разглеждах по двора и улицата дали има лоши хора. И ако нямаше такива, дръпвах връвчицата. Най-напред слизаше хаджи Боне, след него другите участници в тайното заседание и най-накрая Дякона, който си вземаше тоягата, подкарваше конете, аз му отварях пътната порта и той си отиваше по живо по здраво. Най-често тия срещи ставаха само между двамата - хаджи Боне и Дякона. Но след такава среща винаги вечерта до късно имаше тайно заседание в кръчмата, на което присъстваха чорбаджиите и поповете", пише дядо Дамян Богоев след Освобождението.

Самият хаджи Боне Петров дословно пише в дневника си: "Бях член и на тайния въстанически комитет - клон от Централния комитет, който се беше съставил в Букурещ под председателството на Любен Каравелов. Пощальонът, който пренасяше писмата от Букурещ в София, беше Тодор Пеев от селото Тетевене, а главните апостоли емигранти бяха Васил Левски (Дякон Игнатий) и Димитър Общи. По-често при нас дохождаше Димитър Общи, който отсядаше в къщата на Христо Петров Ковачев, учител в града ни по турски език и певец в църквата "Св. Крал" ("Св. Неделя").

Яви се един ден в София прочутият главен двигател на въстанието Васил Левски, когото бяхме много чакали и беше слязъл в казиното на Димитър Трайкович - един от по-първите граждани, който беше член в "Идаре мезлиши" при пашата, но знаеше емигрантите и им помагаше от каквото имаха нужда. Също така знаеше и плановете на комитета в София, защото много пъти ставали свижданията ни с апостолите и в неговото казино".