Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/9579208 www.bgdnes.bg

От първо лице със Сунай Ремзи: 3 пъти срещнах генерала, който опита да свали Ердоган

Вели Кючюк ме критикува, че в турски затвор поставих пиеса за Априлското въстание

Името ми е Сунай Ремзи и съм на 42 години. През 2003 г. спечелих първа награда на Балканска фондация "Делта" за най-перспективна млада личност. През 2005 г. спечелих първа награда отново на Балканска фондация "Делта" за най-добър млад политик. На 26 март 2007 г. след неприятен инцидент в моя град Силистра, довел до смъртен случай, бях осъден на 20 години лишаване от свобода. На 4 февруари 2021 г. бях освободен от затвора Белене условно предсрочно с остатък на присъдата ми 2 години, 8 месеца и 12 дни. След като изядох много шамари и удари под кръста, от уроците, които ми поднесе животът, се изградих като мотиватор и иноватор. Именно тези мои познания и опит бих искал да споделя на страниците на "България Днес", разказвайки моите истории от един необикновен живот. Живот като на кино...

Реклама

През нощта на 15 срещу 16 юни 2016 г. в Турция се проведе неуспешен опит за държавен преврат. Беше бомбардиран президентският дворец, атакуван беше турският парламент, имаше тежки сблъсъци между армията и полицейските части, превзети бяха няколко телевизии и болници. Брат се изправяше срещу брата. В крайна сметка превратът не успя.

Метежът беше свързван основно с две имена - на проповедника и бивш наставник на Ердоган Фетхулла Гюлен и генерал Вели Кючюк. Днес ще ви разказа за трите си срещи с него в турския затвор "Картал".

Един ден в края на 2007 г. най-големият директор на затвора - Али бей, ме извика спешно при него с още четирима затворници чужденци - двама иракчани, един китаец и един сириец. Каза ни, че без много шум трябва да ремонтираме килиите Sol b2 и Sol b4 за ВИП персони, които през януари ще бъдат изпратени в затвора "Картал". Сложиха ме за отговорник на групата, защото само аз знаех турски и английски, от строителство нищо не разбирах. Сутрин излизахме, вечер се прибирахме. И на никой нито дума. На 28 декември 2007 г. издадохме обекта. Началникът беше доволен. Даде ни награди - право на допълнителна външна лавка.

На 26 януари 2008 г. по турските телевизионни канали съобщиха, че лидерите на организацията "Дълбоката държава", които стоят в дъното на опита за преврат срещу Ердоган, са задържани. На следващия ден отивах към стационара и по пътя си се сблъсках с група възрастни мъже. Исках да мина пред тях, но надзирателят ме помоли да изчакам да минат първо те. Един от затворниците, възрастен мъж с очила, кафяв балтон и кепе, нисък, с мустаци, на висок тон ми каза на турски: "Младежо, Аллах да те спаси!", докато надзирателят му обясняваше, че съм отговорник на затворниците чужденци. Старецът кимаше одобрително с глава.

След като минах през стационара, отидох на лавката и там от надзирателя разбрах, че възрастният мъж, с когото си бях разменил реплики, е самият генерал Вели Кючюк. Прибрах се в килията и казвам на момчетата: "Тук са ония от "Дълбоката държава". И един мой колега, Исмаил Бекташ, ми разказа за тях.

Генерал Вели Кючюк основал и бил ръководител на тайните военни служби JITEM. Изключителен професионалист. Използвайки безспорния си авторитет както във военните среди, така и сред известните светски личности и фактори в Турция, той става архитект на организацията "Ергенеком", която подбужда към въоръжена борба срещу законно избраното турско правителство. Вели Кючюк и неговите сподвижници са в основата на организацията "Дълбоката държава". С многото терористични акции предизвикват стрес и нестабилност в Турция. Именно с тази противоречива личност имах случайни три срещи в затвора "Картал".

Реклама

Първата ми среща с генерала беше, докато помагах на надзирателя, отговарящ за библиотеката и книгораздаването. Напълнихме количката с книги и по предварителен списък ги раздавахме килия по килия в сектор "В". Дойде ред на килиите, които по-рано бяхме ремонтирали. Показа се само ген. Вели Кючюк. Подадох му три книги. Първата беше "Дълбоката държава" с автор Орхан Памук, втората - "Последен сигнал" на известния в близкото минало германски вратар Тони Шумахер, който през последните години се състезаваше за"Фенербахче", а третата - нещо от Елиф Шафак. Генералът се заговори с надзирателя за политика и се обърна към мен на същата тема. Аз му обясних, че отскоро, но пък с голям интерес следя и изучавам турската политика и религия. И развих моята теория кои са пречките към тогавашна дата - 2009 г., за влизането на Турция в Европейския съюз. Казах му също, че харесвам Тайип Ердоган и че не с оръжие и кръв се бориш срещу властта, а това става по демократичен начин чрез избори. Това естествено не се хареса на генерала и разговорът приключи.

Втората ми среща с Вели Кючюк беше, след като приключи представлението, на което бях сценарист и режисьор. Представих пред ръководството на затвора и колегите, лишени от свобода, театралната постановка "Георги Бенковски и Априлското въстание". Генерал Кючюк беше в публиката и уж ме поздрави, но направо ми се скара - каква наглост било да поставям такава постановка в Турция! Отговорих му, че съм преди всичко българин от турски произход, представих една много малка част от славната българска история и тя се хареса на публиката. С голямо уважение се отнасям и към османската история, която той би трябвало добре да познава и ще е хубаво да направи всичко необходимо, за да видим такава историческа постановка. Той измърмори нещо и си тръгна.

Последната ни среща с генерал Вели Кючюк беше на портала. Тогава ме превеждаха в друг затвор - "Малтепе Л - 3". С генерал Кючюк си разменихме светкавични реплики. Той ми каза, че съм смел и образован мъж и дано да получа по-малка присъда в България. Отговорих му, че турската история ще го запомни, но не знам дали с добро или лошо. Пожелах му да не получава доживотна присъда без замяна. Него го взе специален конвой и никой тогава не знаеше къде ще бъде преместен.

Не знам дали генерал Вели Кючюк е участвал пряко или косвено в организирането на неуспешния преврат, или някой друг от неговото обкръжение, не знам дали е жив. Бях чул, че е получил голяма присъда, която е невъзможно да се изтърпи в един съзнателен живот.

Урокът, който ми остана от срещите ми с него, беше, че силата е в парите, парите са сила. Но какво става, като загубиш и двете?! Затова живей по-бавно, за да ти е сладък и спокоен животът!

Очаквайте следващата седмица разказ за срещата ми с килъра от Давидово - Салят Алиосман.

Реклама
Реклама
Реклама