На шега спечелихме 3 години помилване за беленския Мастършеф

От първо лице със Сунай Ремзи

Запази семейството си, изгради дом у нас и в чужбина

Името ми е Сунай Ремзи и съм на 42 години. През 2003 г. спечелих първа награда на Балканска фондация "Делта" за най-перспективна млада личност. През 2005 г. спечелих първа награда отново на Балканска фондация "Делта" за най-добър млад политик. На 26 март 2007 г. след неприятен инцидент в моя град Силистра, довел до смъртен случай, бях осъден на 20 години лишаване от свобода.

На 4 февруари 2021 г. бях освободен от затвора Белене условно предсрочно с остатък на присъдата ми 2 години, 8 месеца и 12 дни. След като изядох много шамари и удари под кръста, от уроците, които ми поднесе животът, се изградих като мотиватор и иноватор. Именно тези мои познания и опит бих искал да споделя на страниците на "България Днес", разказвайки моите истории от един необикновен живот. Живот като на кино.

Днес ще ви представя историята на Хюсмен Юсменов, беленския Мастършеф. Тя е интересна с това, че като че ли Господ или Аллах си знае работата, когато реши да ти подаде рамо, да те помилва и животът ти да стане като приказка. Има моменти обаче, когато те оставя сам да пропаднеш.

С Хюсмен, който е много общителен, имах удоволствието да работя в качеството ми на дежурен по кухня и като кмет на затвора Белене. Хюсмен първоначално беше помощник главен готвач, след това стана главен готвач в затвора. Докато изтърпявахме наказанието си заедно, нито един път не съм имал проблем при храненето на колегите ми. В затвора храната винаги е била качествена, добре сготвена, винаги е имало допълнително благодарение на Хюсмен. Винаги столовата беше чиста, хигиенична. Винаги кухненският екип, на който той беше ръководител, беше чист, хигиеничен. Избрани момчета, които се отнасяха отговорно към задълженията си.

Когато се запознах с него, съвместната ни работа ни сближи и станахме приятели. Участваше във всички мои програми и ми даде възможност да се запозная с неговия случай. След като го прочетох, се заинтригувах. Реших да направя материал за него. Още докато бях в затвора, го включих в моята книга "Божията присъда". Много често го канех на премиерите на моите книги и той с желание участваше и в курсовете, които провеждах.

На 27 февруари 2008 г. той е обвинен за убийството на своята собствена леля. Като основание за убийство се посочват златните накити на жената. Той е осъден на 12 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Излежава присъдата си само в затвора Белене, после отива в затворническо общежитие от отворен тип (ЗООТ). Ето защо неговата история много ме заинтригува.

Воденото досъдебно производство срещу него е неефективно и пълно с пропуски и нарушения, които в една нормална страна щяха да са разследвани и анализирани. При задържането на Хюсмен за евентуалното извършване на убийството неговата съпруга е бременна. Мярката, която му налага Окръжна прокуратура – Русе, първоначално е домашен арест, а впоследствие е заменена с подписка.

На 2 ноември с.г. се ражда синът му Серкан. В тази връзка Хюсмен провежда разговор с прокурор Валентина Личева, която дава съгласието си той да замине на гурбет в Германия, за да може да издържа семейството си. За съгласието си прокурор Личева е водена от това, че Хюсмен й посочва актуален мобилен телефон в Германия, месторабота и домашен адрес. След съгласието, дадено от прокурор Личева, Хюсмен заминава за Германия. Той се установява на посочения домашен адрес, отговаря на посочените телефони и работи на посоченото работно място.

Година по-късно се връща в Русе, за да отпразнува рождения ден на сина си и отново заминава за Германия. Въпреки че е посочил адреси и телефони, той не е търсен от държавното обвинение за хода и развитието на досъдебното производство. От баща си разбира, че на делото е даден ход. Връща се доброволно в Русе, където през юни 2009 г. е оправдан за деянието, за което е обвинен. Разпитани са 100 свидетели, има хора, които не знаят защо са призовани за свидетели на това дело. Всичко това ясно се вижда от протоколите на делото.

Вземат се показанията на двама бивши служители от системата, които твърдят, че Хюсмен сам е влязъл при тях и е казал, че му тежи на съвестта толкова години наред и си е признал за убийството, без някой да го пита.

Въпреки това магистратите от Русенския съд оправдават Хюсмен. Русенският Окръжен съд изготвя правомерни и законосъобразни мотиви за издадената оправдателна присъда. След обжалване на прокуратурата на Русе делото отива за разглеждане пред Апелативен съд - Велико Търново. Делото трае точно 5 минути (описано в протоколите) и веднага се издава присъда - 12 години лишаване от свобода.

Парадоксално е, че нищо от фактическата обстановка не се е променило, за да може една оправдателна присъда да стане осъдителна. Другият парадокс - такъв сериозен съд като Апелативния много бързо, в рамките на 5 минути, взема такова сериозно решение, без да се ползва от установения едномесечен законов срок за това. Въпреки това мярката на Хюсмен не се променя и не го задържат.

Интересното е, че по делото има друг човек, който признава, че е извършил деянието. Той е и криминално проявен преди това. Делото се обжалва пред Върховен касационен съд - София, като пред него един от апелативните съдии изразява особено мнение. Според него Хюсмен не е виновен по така повдигнатото обвинение.

Между делата Хюсмен заминава за Германия, като упълномощава адвокат да го представлява пред съда. Година и половина по-късно Хюсмен е задържан от немската полиция. След като е изпратен в немски затвор, той разбира, че е издирван от Интерпол с цел екстрадиране, като мотивът е, че има издадена 12-годишна присъда, чийто остатък от 11 години и 3 месеца трябва да се излежи в български затвор.

Интересното е, че през онзи период Хюсмен има регистрирани официални и законни влизания в България, като нито един път не е спиран на границата, за да го уведомят, че го издирват за влязла в сила присъда. И неговият адвокат не го уведомява, че има влязла в сила 12-годишна присъда.

Хюсмен приема съдбата си, настаняват го в IV група на затвора Белене. Работеше като главен готвач в кухнята. Винаги се е отнасял дисциплинирано към работата си. За това е поощряван от администрацията на затвора, като редовно го пускат в 5-дневен домашен отпуск.

Но въпреки това Хюсмен не вярваше в българското правосъдие. "Те несправедливо откраднаха години от моя живот - казваше ми той. - Кой ще ми ги върне, Сунай?", ме питаше.

Тогава аз реших да поговоря с него за бъдещата му успешна ресоциализация. Един ден при неговото посещение в затворническата библиотека аз си пишех молба за помиловка до вицепрезидента г-жа Маргарита Попова. Така на майтап му казах: |"Не искаш ли да ти напиша молба за помиловка и на тебе?", а той каза: "Кой ще ме помилва мене?" Стори му се несериозно.

След няколко месеца обаче аз получих отказ от Маргарита Попова и това доста ме събори. Но продължих да разговарям с Хюсмен, да опита и той да кандидатства до Комисията по помилване, чийто председател беше вицепрезидентът на страната. Тогава той така, на шега, ми каза да напиша една молба. Написах я според моите анализи и виждания, добавих копи-пейст от моята молба към неговата молба. Направих я шаблонно и я изпратихме.

След няколко месеца молбата се върна заради това, че в бързината ми съм объркал адреса на президентството с този на Министерския съвет. Поправихме адреса и го изпратихме наново. Всичко това стана в кухнята. Бяхме забравили, че сме пуснали молба за помиловка. Но един ден, когато аз бях дежурен но кухня, господин Бисер Арабаджиев, отговорникът на социалните работници на Първи обект, дойде, прегърнаха се с Хюсмен и му каза, че е помилван от президента с 3 години! Отначало не можехме да повярваме, защото, първо, бяхме забравили за молбата, второ, ни се струваше като майтап. След като се прегърнахме силно с Хюсмен, той каза: "Брат, стана, макар и на майтап, се получи!"

След като преминаха емоциите, аз исках да разбера какви са мотивите за помилването. Имах възможността, макар и под сурдинка, да се запозная с мотивите и там пишеше: "Неправилно приложен е материалният закон на Република България". Тогава се възхитих от прецизността и точността на г-жа Маргарита Попова. Прегърнах Хюсмен и му казах: "За теб започва нов живот".

И наистина стана така. Веднага след като му се приспаднаха тези 3 години, на Хюсмен му остана малък размер, който трябваше да изтърпи. Беше му сменен режимът от строг на общ, типът му беше променен и беше преведен в ЗООТ. Там стана шофьор на микробус. Беше толкова щастлив, толкова доволен. Чувстваше се на една ръка разстояние от свободата.

Много се радвах за него, защото няма по-хубаво нещо от това да видиш човек как се надъхва да си излезе. Аз също вярвах, че някой ден ще дойде и моят ред. Кое ме прави силен? Че никога не съм завиждал, макар и благородно, на хората, на моите колеги, лишени от свобода, когато им се случват нещата.

Аз го надъхах да си подаде молба за предсрочно освобождаване в рамките на един-два месеца. След като проведе срещи с мен и с адвоката на повечето момчета в затвора Белене - адвокат Жоро Нинов, Хюсмен си пусна молба за предсрочно условно освобождаване и се яви пред Окръжния съд в Плевен. Интересното беше, че от администрацията на затвора наистина изказаха много положителни неща за Хюсмен, но оценката за неговото освобождаване беше отрицателна. Българският съд обаче реши Хюсмен да бъде условно предсрочно освободен с остатък 2 месеца и половина.

Хюсмен си излезе отдавна, преди няколко години, успя да си запази семейството, съпругата, детето. Успя да изгради собствен дом както в чужбина, така и в България и да води един законосъобразен живот.

Скъпи ми приятели, много е трудно да съдиш някого, като не си "в неговите обувки". Правят се грешки, но те винаги могат да бъдат поправени. Този път грешката се поправи от вицепрезидента на Република България с помилването на Хюсмен, както и Окръжен съд - Плевен, който го освободи предсрочно.

Следващия път ще ви разкажа за тройното убийство в Силистра и Малките джуджета, които го извършиха.