Симеон Василев, активист и основател на фондация "Глас": Контрапротестът ни върна в Средновековието

Прайд е политическо събитие, форма на бунт

КОЙ Е ТОЙ

Симеон Василев е активист за правата на ЛГБТИ хората и PR експерт. Роден е през 1983 г. в Луковит. Завършва специалност "Връзки с обществеността" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 2014 г. основава фондация GLAS, чиято цел е да спомогне за повече обществено разбиране и приемане на ЛГБТИ хората. GLAS е част от организационния комитет на "София Прайд", най-голямото шествие в подкрепа на човешките права у нас. От 15 г. е обвързан с приятеля си Димитър, с когото заедно основават и фондацията.

Виктория СТОЯНОВА

- Преди дни станахме свидетели на първия прайд в Бургас, както и контрадемонстрации. Беше ли успешен този прайд и какви поуки можем да си извадим?

- Безспорно е успешен със смелостта да организираш такова събитие. Тези 30-ина човека, които бяхме там, бих казал, че е много важна стъпка. Оттук насетне процесът би трябвало да е много по-лесен. Видяхме го и през 2008 г., когато в София бе организиран първият прайд. Тогава също имаше 50-60 участници, много протестиращи, много задържани коктейли "Молотов", но тази година за пореден път София прайд ще се случи. Очакваме близо 10 000 души да присъстват и може би шепа протестиращи. Този процес трябва да продължава. За мен е страшно радостно, че София прайд вече не е единствен, че се случи и Бургас прайд. Миналата година имаше подобно прайд шествие и в Пловдив, надявам се и тази година да го има.

Разбира се, много грозно и обидно беше поведението от другата страна, на контрадемонстриращите, които ни замеряха с яйца, краставици, димки, подпалиха и знаме с цветовете на дъгата, което беше много грозен жест. Като усещане сякаш се върнахме в Средновековието, в мракобесните времена. Всичко излезе тотално от добрия тон. Имаме право да изразяваме свободно мнението си. Контрадемонстрацията е позволена от властите, но тя прерасна в нещо много грозно и обидно, което прайд не прави.

- На прайда са били около 50 души, на контрапрайда над 300. Сякаш все още не сме достигнали свободния манталитет, неограничен от стигми?

- Не сме. Това е много дълъг процес, който дори в Холандия, където има от десетилетия брачно равенство, не е достигнат. Има промяна в нагласите и стереотипите, има положително развитие на работата ни. За жалост видяхме, че през последните 4 г. насаждането на омраза към малцинства, роми, мигранти и различни идваше от най-високата трибуна - парламента.

- Страх ли е причината да са се събрали толкова малко хора в Бургас?

- Със сигурност е страх! И то страх от двете страни. От едната страна има хора, които се страхуват да излязат с лицето си, защото са от малък град и могат да бъдат нападнати. От другата страна също имаше страх. Страхът от това, че нещата в живота се променят от гледна точка на това, че семейството не винаги е мъж-жена и две деца, а може да са две майки. И тази промяна кара противниците ни да се страхуват какъв ще бъде светът им в утрешния ден. Писаха ни много ЛГБТИ хора от Бургас, които са наблюдавали шествието отстрани и не са посмели да се включат. Сигурен съм, че догодина повече хора ще съберат смелост да участват и постепенно нещата ще се променят.

- Тоест ще има "Бургас Прайд" и през 2022 г.?

- Със сигурност.

- Има ли желание и наченки на организиране на прайдове в други големи градове в страната?

- Не мисля. София, Бургас и Пловдив са засега градовете. Би било страхотно и в другите два града прайдът да е също така добре посрещнат и голям както този в София.

Абсолютно беше немислимо преди години това да се случи и е чудесно, че се появи тази смелост сред гей общността да заявят позицията си.

Прайд за жалост в България продължава да бъде неразбран 14 години по-късно. Твърдението, че това е парадиране на хомосексуалните, въобще не е така. Събитието прайд е политическо, с политически искания. Просто формата на протест на общността е по-различна, с цветовете на дъгата, има концерт. Но в същността си прайд е протест. За това, че нямаме правата, които хетеросексуалните граждани имат.

- Мислите ли, че този протест ще бъде чут и ще промени нещо в България?

- Уверен съм. Дори в този много кратко просъществувал парламент имаше 4 депутати от "Изправи се, Мутри вън" и "Демократична България" и Зелените, които бяха подписали предизборната декларация на София прайд, че ще се ангажират с правата на ЛГБТИ хората, ако са в парламента.

- На 12 юни ще се състои поредното цветно шествие в столицата. След една пропусната година каква ще е тазгодишната организация?

- Пред Паметника на Съветската армия ще започне прайдът. Този път ще отворим още от 14 ч., от 16 ч. започва музикалната програма и концерт, в който отново ще се включват звездите, които ни подкрепят, като Михаела Филева, Рут, Прея, Мила Роберт, Иво Димчев, както и Виктория Георгиева. В 19,30 ч. започва шествието, което ще продължи до 21 ч. Различното е, че цялото събитие ще се предава на живо в социалните мрежи, тъй като през годините много хора не успяват да присъстват.

- Все още COVID-19 не е отшумял, ще има ли предпазни мерки по време на прайда?

- Ако има нови наредби, сме готови да проведем прайд в различен вариант. Следим обстановката. И това, което се надяваме да постигнем, е да осигурим маски поне на половината от участниците.

- Защо според вас има много известни личности в родния шоубизнес, които не излизат на светло и не се заявяват? Страхът ли е водещ?

- Предполагам, за да не загубят феновете си, работата си, възможността да печелят. Както и комбинацията със страха. Някак си живеят удобно в своя свят, в който си мислят, че никой не знае, но всъщност всеки знае. Това е много личен избор, няма как да осъждаме такива хора. От друга страна, това е параграф 22, тъй като ако нямаме известни хора, които се разкриват, ние като общество нямаме тази видимост и промяната се случва много бавно.

- Не смятате ли понякога, че цялата енергия, която впрягате и като активист, няма смисъл по нашите ширини? Че гласът ви е глас в пустиня.

- Съвсем не. Не мисля, че е глас в пустиня. Определено виждам, чувствам и осъзнавам промяната. Дори с книгата, която издадохме, това личи. За седмици се поръчаха над хиляда бройки, имаше заявки от всяко кътче на страната. Глас в пустиня е по отношение на политическата ангажираност.

- Предстоят избори отново, смятате ли, че ЛГБТИ общността е добре представена от народните представители?

- Никак не е представена. Липсват известните мъже хомосексуални, говорим за артисти, музиканти, актьори, политици. Сякаш се страхуват много да излязат навън. В политиката не е по-различно. Тази година имаше само един открит гей депутат - Виктор Лилов. Но вътре в парламента сме свикнали да има обратното говорене по темата, никаква защита, затова има огромно насаждане на омраза и обиди. А същевременно именно политическата ангажираност по темата е много ключов фактор за достигане на успех. Често сравняваме България с Холандия или Австрия, няма нужда. Можем да я сравним със съседите ни. В Сърбия премиер е жена лесбийка, в Черна гора правителството одобри узаконяване на регистрираните партньорства, а гръцкият премиер отиде на прайд. България остава малък остров на агресивно политическо говорене и никаква подкрепа.

- В какви насоки трябва да работят политиците за популяризирането на проблемите на общността?

- Първа стъпка е поне да ни изслушат и да се срещнат с нас. Ние не можем да достигнем до тях. Целите на организацията са многократно обсъждани. По тях е направено много като анализ на законодателството, препоръки от Европейската комисия, Съвета на Европа, ООН. Оттам насетне е въпрос на вкарване на тези препоръки в законодателството и публична подкрепа по темата. Тоест говорене, подкрепа и промяна на законодателството са основните стъпки.