Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/9884609 www.bgdnes.bg

Царица погубва Балдуин от страст

Любов и смърт в двореца

Жената на Цар Калоян - Целгуба, била влюбена в рицаря

Достойни за литературна класика любовни истории съпровождат битието на някои от владетелите на Второто българско царство. Изобразени чрез реалистични фигури в мултимедийния център пред входа на Царевец, любезните домакини разказват подробно за делата и победите на Асеневци. Но често спестяват, я защото няма достатъчно време, я по друга причина, истории като тези на Ромео и Жулиета или на Антоний и Клеопатра.

Една такава, може би е повече легенда, уточняват от РИМ - Велико Търново, е тази, в която са замесени цар Калоян и печално известният рицар Балдуин. В самото начало на XIII век Калоян е зает да се разправя с ромеите, унгарският крал Емерих присвоява западните области Белград и Браничево и дава град Ниш на своя васал - сръбския жупан Вълкан (1202). Българският владетел не оставя ненаказани тези действия. На следващата, 1203 г. изпраща силна войска, която нанася тежко поражение на маджарите в долината на р. Морава и присъединява отново българските земи.

Реклама

Междувременно през 1202 г. започва Четвъртият кръстоносен поход, подкрепян от папа Инокентий III. Калоян вече е в оживена кореспонденция с папата, разменени са пратеничества и многобройни писма. На 15 октомври 1204 г. в Търново пристига римска делегация, водена от кардинал Лъв. На 7 ноември папският пратеник обявява архиепископ Василий за примас на българската църква, на следващия ден, 8 ноември 1204 г., в тържествена церемония кардиналът коронясва Калоян за крал (рекс) и му връчва скиптър и знаме. Сключена е църковна уния. Калоян признава върховенството на Рим, а папата - всички земи на Калоян и владетелската титла като наследство от дедите му - Симеон, Петър и Самуил. До този момент в кореспонденцията си Йоаница, както всъщност е кръщелното име на Калоян, се подписва като "император", а папата му отговаря с обръщението: "До благородния мъж Йоаниций".

Тук идва един елемент, за който официално не се разказва, а именно, че Хубавия Иван, което е значението на името на Калоян от гръцки, не е особено доволен. Той е искал в Търновград да се яви самият папа и да го признае за император, което не се е случило. И българският владетел "леко" се обидил.

На 12.04.1204 г. рицарите превземат Константинопол и създават Латинската империя. Калоян прави опити за сближаване, но бароните се държат враждебно. Жителите на Одрин въстават срещу латинците и българският цар ги подкрепя. На 14.04.1205 г. край Одрин се разгаря най-голямата битка с латинците, в която уж прославените рицари претърпяват катастрофално поражение. Император Балдуин е пленен и откаран в Търново, където умира почти година по-късно. Това са фактите от документите, но има и още, прошепват историците от търновския музей. От една страна, е обидата към папата, за която го отнасят кръстоносците и лично Балдуин.

Но, както се казва: "Търсете жената". Царица Целгуба Куманката има чувства към Балдуин - русокос, светлоок левент. Тя е заинтригувана от него още преди битките с българите и поддържа тайна кореспонденция, в която твърди, че иска да стане негова императрица, но бива отхвърлена. Затова казва на Калоян - типичен българин с брада, че врагът му всъщност е влюбен в нея и я желае, написал й го бил в писма. Такива, разбира се, не са запазени, останали са само легендите. Та това влива допълнително ярост към врага у българския владетел. Историята не стига дотук, следва продължение, както би било изписано, ако се снима филм за историята.

Балдуин е пленен с помощта на куманската армия, но Калоян се отнася към него с достойнството като към император, дори се говори, че латинецът се разхождал свободно из крепостта Царавец. Чувствата на Целгуба се разгарят от близостта на госта и една вечер тя опитва да го целуне в градината, докато са сами. Но той не отвръща на целувката и бяга. Влюбената царица не погребва чувствата си, а решава да спаси любимия и да избягат заедно. Една нощ тя влиза в килията му, предрешена като монах, и разкрива заговора си пред Балдуин. Всъщност католически монах наистина бил дошъл да посети затворника, но самият той се появява пред него на следващия ден и му носи новини от дома. Посещението и кроежите на съпругата му стигат до ушите на самия Калоян, но тя отрича, дори се кълне в паметта на майка си и баща си, че не тя, а той е влюбен в нея и иска да избягат, а тя да стане негова императрица в Константинопол. Владетелят е оскърбен и, меко казано, ядосан. Заповедта му е проста - Балдуин да изчезне и никой да не разбере какво е станало и къде е.

Скоро и самият монах бива заловен, а у него откриват писмо от Балдуин до брат му. В документа са описани любовните обяснения на българската царица, посещението й преоблечена в дрехите на монаха и плановете й за бягство. И дори как била подкупила стражи и войници да ги пуснат тайно. "Царицата ме обича. С такава дива, безумна любов, която ме плаши и от която не очаквам нищо добро. Беше дошла да ми предложи да избягаме двамата в Константинопол. Но предложението й ме отврати. Бога ми! Не бих искал никога да се каже, че рицарят Бодуен се е спасил от плен, като е подмамил жената на благородния си домакин. Защото наистина Жехан се отнесе много великодушно към мене. Той е бил по-голям рицар от нас самите", се казва в депешата.

Реклама

Самият Калоян изпада в дива ярост, но вече е късно - Бодуен лежи убит в килията си. На царя не му остава нищо друго, освен да прокълне Целгуба, да я нарече изчадие адово и да я прогони завинаги.

Тази сцена тактично е пропусната в експозицията в мултимедийния център на РИМ - Велико Търново, но много други са представени изключително реалистично. Сред посетителите битува мнението, че това е музей на восъчните фигури като онези на Мадам Тюсо, но това не е вярно, уточняват служители. Там любителите на историята могат да видят сцени както от ежедневието, бита и обредите на българите, така и на самите най-видни владетели от Второто ни царство. Включително коронацията на Калоян и пленяването на Балдуин. За сведение, прелюбодейката Целгуба не е уважена с фигура, изработена от гипс и метален скелет, облечена с латексово лице. Уникалното за търновските фигури е, че косите им са от истински човешки косми, очите са анатомични, а зъбите са медицински протези, което им придава съвсем реалистичен вид.

Реклама
Реклама
Реклама