180 кг вдига Иво въпреки ампутирания крак

Бори се за влизане в топ 8 в света, гони олимпийска квота за Токио

180 кг от лежанка вдига параолимпиецът Ивайло Добрев. Ако за заклетите привърженици на фитнеса летвата е преодолима, то 27-годишният варненец го прави с ампутиран ляв крак след катастрофа с мотор на магистрала "Хемус". Това го изстрелва в топ 15 в света на хора в неговото положение, а битката на Иво е да влезе сред най-добрите 8 на планетата тази седмица в Дубай, за да си осигури квота за параолимпийските игри в Токио в края на август.

Историята на Ивайло доказва как превратностите на съдбата могат да се превъзмогнат с воля и решителност за борба, а изправеният на кръстопът живот да поеме в неочаквано градивна посока. Това е вдъхновяващата история на Ивайло, който преоткрива света с усмивка и позитивни мисли за по-добър живот.

"Работех в Англия като главен механик в мотосервиз. Върнах се във Варна за отпуск от 10 дни. Пътувах по "Хемус" до Шумен с мотор и стана инцидентът. С много малка скорост беше, но се ударих в държач на мантинелата. Ако беше двойна мантинела, мотористите няма да изпадат под нея и да се удрят в тези колове. Но така се случи и загубих крака си", разказа пред "България Днес" мъжът.

Катастрофата е на 26 юли 2016, а Ивайло тогава е едва на 22 години. Вместо да потъне в депресия и мрачни мисли, както се случва при мнозина в подобни тежки моменти, механикът не губи присъствие на духа. Още на третия ден след ампутацията той влиза във фитнес залата и започва усилено да тренира. Нещо, което стриктно е правил още от 14-годишен.

"След като два дни гледах филми и се взирах през прозореца, реших, че това не може да продължава. Допреди няколко дни бях във върхова форма, тренирах и бокс. Никога не бях влизал в болница, не бях пил антибиотици и нямах повредена костица в тялото си. Накрая си казах - майната му, каквото ще да става, неведнъж съм почвал от нулата в залата след някакъв застой. Отидох на третия ден с патериците и започнах да тренирам", продължава Иво.

Това му помага отново да качи загубените около 20 килограма след инцидента, да укрепне и възвърне предишния си тонус и сили. Пътува до Англия за рехабилитация. Там среща дядо на 88 години от Пакистан с ампутиран крак. "Каза ми, че иска да е като мен, да бягаме заедно. Дядото на 88 години проходи заедно с мен, защото имаше волята, а не беше като много други само да се жалва. А това, че аз също тренирах, ме вдигна много. Няма "не мога". На принципа съм, че като вали дъжд на сватба, трябва да се радваш", споделя Добрев.

Обиколки из няколко болници дават яснота на варненеца, че за да ходи нормално, му е необходима протеза от порядъка на 54 000 лева. Само за няколко месеца мотообществото у нас събира и дарява средствата. Близки, приятели и дори непознати също участват в акцията.

"Не мога да си кривя душата - плаках много. Полицаите, които са охранявали благотворителните мероприятия, дори са си плащали. Дечица са давали двата си лева, за да дарят. Това е пример за мен да бъда добър и да се боря", казва младият мъж.

Постепенно назрява идеята за участие в параолимпийски игри. Мечтата на Иво още от малък е да си качи на подиума, да развее българския трибагреник и да чуе химна. Влече го лежанката и вдигането на тежести, а след ампутацията се оказва, че детската мечта на варненеца може да се осъществи - тъкмо такава дисциплина има.

В залата започнах под крилото на Георги Петриков. Мотивираше ме с думите, че съм "амеба" и за нищо не ставам. Точно това ме мотивира от 150 кг, които успявах да вдигна, за една година да кача до 180 кг тежестта, която да избутвам", разкрива още Ивайло Добрев.

Оттогава тренировките и мотивацията стават двойно по-силни. Явява се в Грузия на международно състезание за хора с увреждания. Там вдига 165 кг от лежанка. През изминалия петък участва на републиканско първенство в Бургас, където от един опит вдига 175 кг. А в сряда ще пътува за Дубай, където в същата дисциплина ще се бори да изтласне същата тежест или 180 кг и това да му осигури квота за отложените от миналото лято параолимпийски игри в Токио, които трябва да се проведат в края на август непосредствено след олимпийските игри.

"Отива най-силният човек от всяка държава. За квота трябва да съм в топ 8 в света, а сега съм 12-и. Ще бъдем около 250 човека претенденти за квота", споделя още позитивният мъж, докато се прибира от поредната си тренировка.

Паралелно с това Ивайло открива голямата си любов, която заедно със семейството и близките му дават кураж да продължава с уверени крачки напред. Намира и своя неподозирана способност - да изработва бижута по индивидуални заявка на клиенти, с което започва и свой бизнес.