Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/9887785 www.bgdnes.bg

Проф. Орлин Събев от БАН: Ваксините са победили пандемиите

И в миналото не са вярвали на властта и лекарите

КОЙ Е ТОЙ

Проф. дин Орлин Събев е изследовател в Института за балканистика с Център по тракология при БАН, секция "Култура на Балканите". Авторът на множество научни изследвания издаде наскоро книгата "Танцът на холерата", която разглежда в основата си избухването на голямата холерна епидемия в Цариград през 1865 г. Трудът е провокиран от пандемията от коронавирус и има за цел да изследва как обществата в предишни векове са се справяли със заразите.

- Защо се насочихте към изследване на холерата, проф. Събев?

- Трудът беше провокиран от пандемия от коронавирус. Като историк се заинтересувах как човечеството е реагирало при предходни пандемии от други болести с епидемичен характер. Особено през XIX в. хората по света са страдали много от холера, която е била бичът на века. Преди това чумата е била такава. Холерата се пренася от Индия и Бангладеш, обхващайки целия свят. Тогава чумата реално изчезва. Исках да разбера какви мерки са предприемали тогава обществата, как са се борили и лекували, какво е било нивото на медицината по онова време, как те са разгадавали механизма на предаването на болестта и как са се справяли с лечението. Това е процес, отнемащ много време. Когато прочетем какво е ставало през XIX в., ще разберем, че много от нещата са идентични със сегашната пандемия като отговор на обществото срещу нея.

Реклама

- Кои са те?

- Има много интересни паралели. Така например първата пандемия от холера през 1817 г. в район Бенгалия - на границата между Индия и Бангладеш, според някои сведения тръгва от местен пазар. Както се знае, и за сегашната пандемия от COVID-19 също се твърди, че е започнал от пазара в Ухан. Също така, когато се появява пандемията от холера, тя обхваща повече Азия, докато втората, която е през 20-те и 30-те години на XIX в., стига и Европа. През 1828 -1832 г. цяла Европа, включително България, страда от холера. Тогава се появяват и първите конспиративни теории, че холерата е нарочно създадена и донесена от Азия болест с цел "световното правителство" да намали нарастващата популация на планетата. Знаем и за сегашните конспиративни теории, които звучат по абсолютно същия начин.

- Доказателства откривате ли във вашето изследване?

- Не, няма такива, разбира се. Хората винаги са били подозрителни, че управляващите елити са се мъчили да наложат своята власт над тях и да контролират процесите на бърз демографски бум, когато се наблюдава такъв. Много силно е било подозрението и към лекарите. Масово населението е смятало, че те едва ли не са слугували на управляващите и са се опитвали да доубият пациентите, заболели от холера, вместо да ги лекуват. Но това е обяснимо, защото травмиращите гледки на изнасяни от болницата трупове и масовите погребения са впечатлявали както сега, така и тогава населението, а хората не са очаквали, че подобно нещо може да ги застигне. Но подобно обяснение няма нищо общо с действителността.

Така или иначе човечеството живее в природна среда, в която се случват природни неконтролируеми от нас процеси и в крайна сметка те му напомнят, че човек не може да владее природата, а да живее в хармония с нея.

- Каква е есенцията от вашето проучване? Кое е най-важното, което получихте като резултат?

- Трябваше да се събере много информация, тъй като нямаше реално изследване върху историята на холерните епидемии у нас. Има частични статии. А ако има подобно изследване за това как в минали векове са се справяли със здравните кризи, то хората, които са отговорно за справяне с настоящата и бъдещи пандемии, биха били много по-подготвени и биха избегнали допускането на грешки, правени преди. Така то ще бъде полезно както за управляващите, така и за медицинските власти и населението. И при чумата, и при холерата е замирал стопанският живот, хората са бягали на по-спокойни и здравословни места от големите градове, затваряли са се вкъщи. И съответно търговците са търпели големи загуби. Тогава смъртността е била много по-висока спрямо сега. В пика на холерната епидемия тя достига 70% от населението. Но трябва да отчетем, че тогавашното развитие на статистиката съвсем не е било напреднало толкова, колкото в наши дни. Тогава медицината въобще не е подозирала, че може да има заразени, които да изкарват болестта без симптоми. А днес ние отчитаме и тях.

През XIX в. няма развита система от болници, а най-вече такива за войниците. За населението има благотворителни лечебни места в църкви и манастири. При пандемия властите организират временни палаткови болници за бедните болни, защото се е смятало, че богатите имат средства да си платят лечението.

Реклама

- По-вярващите търсят спасение в чудотворни икони и упованието в Бог. Има сведения за чудодейната икона на Св. Богородица Троеручица в Троянския манастир, която спасила миряните по време на чумната епидемия. Какви сведения събрахте във вашето изследване?

- Написал съм както за този случай, така и цяла глава в книгата за това как епидемиите се отразяват във фолколора, литературата, изобразителното изкуство, вярванията. Има и много стенописи в храмове у нас. Това е много интересно, включил съм цветни фотографии на такива. Оказва се, че освен традиционни сцени в храма място намират и нови, свързани с апокалипсиса. Образът на смъртта е изобразен като скелет, яхнал кон и държащ коса. Той може да се види в сцената "Колелото на живота" в Преображенския манастир край Велико Търново и в Троянския манастир. Има го в църкви. Навлиза в стенописното ни изкуство през XIX в. под влияние от западноевропейски църкви, изобразяващи още от Средновековието оплакване на починали от чума и гробища. Могат да се открият още в села в Дупнишко, Самоковско, Благоевградско.

- Спасявала ли е вярата човешки животи по време на епидемии?

- Да. Тя има много важно значение най-вече за поддържане на духа. Дори известни медицински специалисти през XIX в. като Стоян Чомаков или Васил Караконовски, които са работили в Цариград, при холерни теми нашите вестници са се допитвали до тях и те са писали статии, с които информират населението как да се предпазват и лекуват. Винаги са подчертавали, че едно от важните условия да не попадне човек сред заболелите е да не се страхува. А това, което ги опазва от страха, е дълбоката вяра в Бога. Различни обреди са се изпълнявани срещу болестите. Една от най-известните чумни колонии е във Виена. Сега хората там палеха свещи пред нея с молитви да се предпазят от новата епидемия от коронавирус. И до днес хората търсят надежда и упование пред паметници още дори от Средновековието, свързани с предишни пандемии. Дори песента "Корона чао, чао" е един заклинателен акт да се пропъди короната, както преди са се правили литийни шествия и молитви във всички религиозни общности.

- Кое е най-важното обобщение?

- Най-важното е, че човек трябва да се учи от миналото си, за да се справя с настоящи и бъдещи предизвикателства. Ето защо той трябва да го познава, четейки много книги и изследвания. Затова исках да покажа на сегашните и идните поколения, че изживяваното от нас се е случвало многократно и не трябва да се губи надежда. В крайна сметка човек се развива и върви напред, защото се бори с предизвикателствата. Точно заради тези пандемии са открити ваксините срещу чумата, холерата, тифа, жълтата треска. Първоначално са приемани от обществото с твърде голямо недоверие, но постепенно започва ваксинация и със сигурност холерата е победена в развития свят благодарение на ваксинацията, включително и в България. По време на Първата световна война нашите войници масово са ваксинирани срещу холерата, както и цивилното население. Последният случай на холера у нас е отчетен 1921 година. Оттогава досега 100 години нямаме такъв случай у нас. Поуката от книгата е за всички, които имат някакви съмнения относно масовото ваксиниране.

Реклама
Реклама
Реклама