Пилот катапултира бос с 1000 км/ч

Георги Стоянов-Гецата е истинско чудо в авиацията

Христо Лазаров целува парашута, самолетът му се забива на 30 метра до него

Същинско военно чудо в родната авиация е Георги Стоянов-Гецата. Пилотът оцелява, след като катапултира бос през нощта със самолет МиГ-19 при скорост от 1000 км/ч.

Историята му е една от многото, приключили с щастлив край на родни пилоти, успели да се катапултират от самолети при повреди или други непредвидени обстоятелства. Те са запечатани в книгата на доайена на родния парашутизъм о.з. полковник Любомир Пръвчев. Надеждата на цяла България часове след новината за падналия в Черно море МиГ-29 беше, че пилотът майор Валентин Терзиев е успял по същия начин да се катапултира успешно и спаси, но това не се е случило за съжаление.

Не един или два са случаите в небето, които по щастлива случайност или не са давали втори живот на летците.

Катапултирането на Георги Стоянов-Гецата е на 17 април 1963 г. Летецът изпълнявал полетна задача през нощта при т.нар. прости метеорологични условия на авиационен език. Към края на полета самолетът МиГ-19 става неуправляем. На височина от 2500 метра и скорост от 1000 км/ч се налага катапултиране, което е ръчно по онова време, далеч от сегашните автоматични технологии. Гецата издърпва скобата и фанарът изпада. Но точно тогава не се задейства пиропатронът, който служи за изхвърляне на седалката заедно с пилота във въздуха.

Стоянов не губи присъствие на духа. Той отсъединява привързващите го колани към седалката и благодарение на голямата си физическа сила успява да се прехвърли странично през левия борд и да напусне кабината. След като подава тялото си навън, мощният въздушен поток буквално го изсмукал. Вече извън самолета, Стоянов ръчно разтваря парашута и се спасява. Още във въздуха вижда, че е без обувки, но за такъв здравеняк като него приземяването с боси крака остава без сериозни последствия. Дрехите му били разкъсани, а някои части буквално ответи от силната въздушна струя.

"Благодарен съм на родителите ми, че са ме създали и отгледали физически здрав и силен", на няколко пъти споделя Стоянов пред Любомир Пръвчев. Георги е изпълнил така скока си, че теорията трудно може да обясни как е възможно при такава скорост на полета пилотът да прелети, без да се удари в крилото или опашните плоскости на самолета.

След задължителния период за възстановяване Георги Стоянов продължава успешно да лети в транспортната авиация.

Щастлива развръзка застига шест години по-късно и Христо Лазаров. Едва на 25 години, той лети на общо седем типа самолети във военната и гражданска авиация с общ нальот от почти 12 хиляди часа. Само за сравнение в мащаба на летателните часове - падналият с МиГ-29 в Черно море майор Валентин Терзиев е имал... 12 часа и 50 минути нальот от началото на 2021 година, както и всички в авиобаза "Граф Игнатиево", по думите на нейния командир ген. Николай Русев.

На 3 април 1969 г. Лазаров катапултира на 2-3 км от същата авиобаза. Едва на 700 метра височина след излитане и двата двигателя на самолета отказват. Решението е взето светкавично, а ръководителят на полетите не отговаря на докладването от пилота. За изключително краткото време Христо Лазаров не успява да свали кислородната маска, бонето и останала част от екипировката. Падането е болезнено, а при него летецът чупи прешлен и е целият в синини.

"Първото обзело ме чувство на земята бе на голяма радост от това, че съм жив, но то веднага беше помрачено от съжалението, че не успях да спася самолета, който се бе забил в земята на около 30 метра пред мен. Продължих да лежа на земята, тъй като изпитвах адски болки. Единственото, което направих, е, че придърпах купола на парашута и го целунах, защото благодарение на него бях жив", споделя оживелият авиатор.

Втори живот живее и роденият във великотърновското село Никюп Здравко Величков, който има общо 6500 летателни часа във военната и гражданската авиация. Катапултирането му става на 27 ноември 1971 г. през деня след излитане от летище Доброславци. При изпълнение на сложен лупинг във въздуха усеща удар по самолета и кормилата престават да следват командите, подавани чрез лоста за управление. На височина от 2300 м и скорост от 800 км/ч решението за катапултиране е мигновено и без да има време за докладване.

"Потърсих ръчката за отваряне на парашута с напипване, понеже не виждах нищо, но нея я нямаше. Какво ли не си помислих през това време - мисли за жена ми и детето ми, което очаквахме... Пред невиждащите ми очи се яви образът на майка, която загина, когато бях на 15 години", споделя пилотът.

Надеждата на Величков е да падне на баира и да се "сурне" по склона. Аналогията е с руски пилот, който по време на войната скача принудително, но парашутът му не се отваря. За щастие пада върху склон с дебела снежна покривка, сурва се по склона и остава жив въпреки многото контузии.

"И в този момент парашутът ми се отвори автоматично. Оказа се, че заради силното въртене ключалката за закопчаване на коланите на парашута ми се е изместила до шията ми, а ръчката за разтваряне на парашута е отишла на гърба ми. Преди мен с този самолет и парашут бе летял по-едър колега и затова коланите на парашута бяха разхлабени за моя ръст. Вината ми бе, че не ги бях прогонил с мисълта, че "на мен няма да се случи нищо лошо", връща лентата назад пилотът.

Падането е високо в старопланинския балкан край свогенското село Брезов дол и е благополучно. Летецът се разминава с много силни болки в очите и вижда много трудно. Здравко се приземява с парашута на малка поляна, заобиколена от отвесни скали с дълбочина 30-40 метра.

Тръгвайки да търси най-близкото населено място, Величков прави грешка, прибирайки парашута, и така дошлият да го издирва вертолет не го забелязва. Вместо това е открит от сащисани балканджии край високопланинското село, които тогава варят ракия. За момент Здравко презаредил пистолета си, спомняйки си историята как овчари гонели катапултирал се колега, вземайки го за вражески шпионин. Хората се оказват добронамерени и с уазка го закарват до село Елисейна, където е прегледан в поликлиниката.

След това продължават пътя към летището, по време на което засичат аварийно-спасителната служба. Всички негови колеги военнослужещи го прегръщат от радост, след като не били сигурни дали е оцелял след това падане.