Чекръкчията Паско Райчев: Баща ми беше личен масажист на Тодор Живков

Публикувана: 19.06.2021, 11:30 7184 Автор: Лили Ангелова

Оправи му изкълчения крак, след това го взимаха с черна "Волга"

Кой е той

Паско Райчев или бай Пас, както го наричат хората, е чекръкчия, наследил дарбата си от своя баща бай Тодор от Хасково. Той пък от своя баща. Паско работи от години като масажист рехабилитатор и чекръкчия в Пловдив. Оздравели наричат Райчев "професора със златните ръце". Паско е бил масажист в доста професионални спортни отбори и национални гарнитури. През кабинета му продължават да се тълпят хора със ставни болежки и прищипани кръстове.

- Г-н Райчев, как ви се отрази коронавирусната пандемия?

- Като на всички хора - не особено добре, но не се оплаквам. Но при мен непрекъснато има хора. Все пак аз никога не се правя на вселечител. Което е за мен - казвам, което не мога да помогна, упътвам към колеги. И аз изкарах коронавируса, но за него е най-добре хората да се следят при специалисти. Дали удря в ставите - не мисля. Но винаги помагам, дори и да не е в моята специализация - с дума, с жест, искам като тръгна в Пловдив, да гледам хората с открито лице.

- При какви точно проблеми помагате?

- Дископатии, захапвания на кръста, сецвания, изкривени вратове, изместени рамена, изкълчвания или всякакви заболявания на ставите, всичко с опорно-двигателния апарат. Много пъти като рехабилитатор съм връщал в отбора и много спортисти, които са били отписвани. За минута намествам ставата или каквото там им е проблемът. Познавам велики спортисти, както и политици, разбира се, няма пред мен "различни" в болката - дали си от ромски произход, жена, мъж, дори деца, няма никакво значение за мен.

- Можем ли да посочим известни ваши клиенти?

- Ами аз съм ги казвал - Данчо Минев от "Лудогорец" примерно. Спортен деятел в Пловдив имаше един - Любозар Фратев, от дископатия му помогнах. Занимавал съм се с тежкоатлетите, хандбалистите, борците, националните играчи. Футболистите също са ми любими клиенти. Гъргоров, да, на него дори му помогнах, а щяха да го накарат да се откаже известно време от терена поне няколко месеца. А аз го върнах. На Христо Златански, който беше претърпял операция, и на него помогнах.

- Петър Зехтински има специално видео, с което ви благодари.

- Да, благодарен съм му за това, тъй като казва, че ако не съм бил аз, е щял да приключи кариерата си доста по-рано, отколкото се случи. Грижил съм се и за шампионката по бягане Лиляна Томова. Много от националите ни по щанги също минаха през ръцете ми. Но знаете ли кое е най-хубавото, че тези хора не ме забравят и се събираме всяка година поне веднъж да се видим на маса.

- Не се ли изморявате, вече сте на възраст?

- Е, колко да съм на възраст - 72 години нищо не е, макар че никой не ми ги дава тези години! Копая си градинката, обичам физическа работа около къщата си. Няма как да не се изморявам и аз, но много ме зареждат хората, на които помагам. Никога не връщам хора. Вдигали са ме през нощта, по празници съм ставал от масата, никога не отказвам. И с деца се занимавам. Добрата дума ги лекува тях най-бързо. Често им поставят някаква диагноза, а след това като им кажа, че ще се оправят, да не се плашат, че ще им мине като на пиле, се стягат и оздравяват. Това е природна дарба, още като пипна мястото, усещам какво е състоянието и проблемът.

- Приемате ли масажите тип "юмейхо", с болка, усуквания, дърпания?

- Тези, дето опъват хората с въжета, за да им намествали ставите, не ги приемам. Това е пълен абсурд.

- Откъде вие наследихте дарбата си?

- От баща ми - бай Тодор от Хасково, той беше най-известният чекръкчия по това време в България. А той от неговия дядо. Продължавам делото им, като, разбира се, съм завършил "Рехабилитация" в София, защото иначе няма как да пипам хората без образование. След последния изпит започнах веднага работа, след като ми предложиха от две места - тогавашния шеф на борците в "Левски" Еньо Вълчев и от началника на армейското физкултурно дружество "Тракия" в Пловдив майор Никола Миланов. С баща ми много говорих тогава, исках да е до мен, защото той си лекуваше в Хасково, а аз бях в Пловдив. Но лека-полека придобих опит. Първо само "мачках" борците, а после и хандбалистите, футболистите.

- Баща ви е бил голяма личност - с националите по щанги е бил на олимпиадата в Москва?

- Да, баща ми беше един от личните масажисти на Тодор Живков. Те двамата се запознали преди години в местността Кенана край Хасково. Живков тогава си изкълчил крака. Веднага извикали баща ми, който за минутки оправил болното му място. Тогава Живков много се израдвал и му казал: "Браво бе, адаш! Голяма работа си". Тогава му дал и картбланш да се занимава с чекръкчийство, защото по това време това се е считало като нетрадиционна медицина, за което е трябвало да имаш разрешение. Не всеки е можел да го прави. Иначе баща ми е помагал и на Станко Тодоров и на други хора от ЦК на БКП навремето. Лека му пръст на баща ми, както и на тези хора от БКП, но аз тогава съм бил малък, ама помня как го взимаха с черната "Волга" да помага. На 85 години баща ми почина и само хубави работи говориха хората за него. Аз не обичам да надскачам сянката си, но се старая и аз да съм като него.