Георги Камишев, близък приятел на Батето и Людмила: Батето много трудно преживя смъртта на Людмила

Тя говореше за частна собственост и промени далеч преди перестройката на Горбачов, казва легендарният футболен деятел

Людмила Живкова говори за промени в социалистическия модел и навлизане на частна собственост далеч преди престройката на Михаил Горбачов в СССР да промени света. Пред свои приближени, сред които е и Георги Камишев, дъщерята на Първия в държавата не крие идеите си България да поеме по нов път на духовно и културно развитие. Нейната мечта е страната ни да бъде сред нациите на бъдещето, които да изградят нов глобален ренесанс. Съдбата на Камишев го свързва по интересен начин със семейството на Людмила Живкова и нейния съпруг Иван Славков.

"Професията ми беше в областта на културата, така че нямаше как да не работя с Людмила Живкова - разказва Камишев, който в онези години е и сред водещите футболни съдии в страната. - Бях директор на Дома на културата на транспортните работници. По случай детската асамблея "Знаме на мира" се занимавах с организацията на Пеещия влак, който мина из цяла България. Показахме на деца от най-различни на краища на планетата красотата на нашата страна. Живкова посрещна влака във Варна, още пазя снимки от този момент. С нейния съпруг Иван Славков се запознах по-късно и по футболна линия. Батето много ценеше детския футболен турнир в памет на Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков, трагично загинали в автомобилната катастрофа на 30 юни 1971 г." - спомня си Камишев.

Тогава той е водещ съдия на един от тези турнири и на тържествената вечеря при закриването се обръща към Иван Славков с думите: "Аз знам кой сте, но вие вероятно не ме познавате". Батето отвръща в свой стил: "Ама, Камишев, как да не познавам? Ако знаеш колко съм те псувал, като те видя на терена и не ми харесва това, което свириш. Знам те аз много добре...". Вечерта продължава в шеги и закачки и между двамата мъже се завърза приятелство, което ще продължи още много години.

Славков трудно преживява внезапната смърт на съпругата си Людмила на 21 юли 1981 г.

"Иван не обичаше да говори за това - признава Камишев. - За разлика от доста други хора от приятелския кръг на Людмила, които лансираха различни версии. Това, което мога да твърдя със сигурност, е, че Живкова говореше за промени в социалистическия модел, за въвеждане на частна собственост наред с държавната, общинската и кооперативната. Людмила споделяше такива идеи далеч преди перестройката на Михаил Горбачов в СССР.

В БКП имаше и хора, които не одобряваха нейното издигане в партийната йерархия. Те просто бяха от друго поколение. Критикуваха я дори, че е позволила на обущари, бръснари, фризьори и разни други занаятчии да работят за себе с в рамките на една нейна инициатива. На това тя отвръщаше с усмивка: "Другарю, вие виждали ли сте богат обущар или бръснар? Ако ги оставим да си практикуват занаятите, те ще го правят с много повече любов, отколкото, ако са на държавна служба". Живкова отнасяше укори и за строежа на НДК. Според някои другари сградата била прекалено скъпа и не ни трябвала. Въпреки че със своите контакти в ЮНЕСКО Людмила уреди част от финансирането да дойде по линия на тази световна организация. Малцина знаят това, но първоначалната идея е на фасадата на НДК да грее петолъчка вместо композицията с лъчи, символизиращи слънцето. Желанието на Живкова беше този дворец да бъде едно място, в което да съжителстват различни култури. И да не бъде обременявано с прекалено много идеологически знаци. Тя живя в един период, в който някои изключителни жени бяха водещи световни лидери. Имам предвид Маргарет Тачър, Беназир Бхуто, Индира Ганди. По своите качества Живкова не отстъпваше на нито една от тях. Людмила можеше да управлява България, ако обстоятелствата го позволяваха. Беше пълна с енергия и нови идеи. Няма как да знаем какво би станало, ако не си бе отишла толкова рано. Но и това, което остави след себе си, ще бъде оценено от поколенията" - спомня си още футболният съдия.

Връзката с Ванга

Людмила Живкова и пророчицата от Петрич Ванга са се отнасяли много почтително една към друга, разказва Георги Камишев. Дъщерята на бившия Първи наричала сляпата проницателка светица.

"И ти си светица заради добрините, които вършиш", казвала Ванга. Въпреки че официалната идеология на комунизма отричала съществуването на свръхестествени феномени, мнозина от партийните първенци се редели на опашка пред къщата на ясновидката. "Дали Ванга е знаела за неочакваната смърт на Людмила Живкова, едва ли някога ще узнаем, казва Камишев. - Тя никога не казваше на хората предсказание за смърт. Това е правило, което Ванга никога не е нарушавала."

Пеко Таков поклонник на Лили

Сред партийния елит от времето на комунизма има както тиранични педанти на идеологията, така и широко скроени хора с чувство за хумор. От втората група е Пеко Таков, виден член на Политбюро. "На едно тържество бях поканил да пеят буфосинхронистите, комедийна група, която веселеше народа.

Синът на Пеко Таков – Янчо, се беше развел с естрадната звезда Лили Иванова и цялата работа с тази раздяла не беше никак приятна. И по едно време буфосинхронистите почват да пеят някаква песен на Лили Иванова с техен си сатиричен текст. Аз, какво да правя, отивам при Пеко Таков и му се извинявам. Съжалявам, казвам му аз, не знаех, че тази песен е в репертоара."

"Няма нищо - отвръща ми Пеко. - Портретът на Лили Иванова продължава да стои в моя хол. Точка по въпроса."