Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/9914969 www.bgdnes.bg

Война свещеници срещу нестинари

Митрополит Йоаникий: Кадят на дявола!

Десислава Желева: Спасяваме духа си!

Словесен сблъсък "за" и "против" нестинарите се разгоря между Църквата и практикуващите един от най-древните български ритуали!

Докато Сливенският митрополит Йоаникий заклейми ходенето по жарава като "хипнотичен танц, противоположност на православната молитва, по време на която молещите се християни се извисяват до живо общение с Бога", то самите нестинари скочиха в защита на своя обичай.

Реклама

Първи битката поведе сливенският владика Йоаникий. Чрез официалния сайт на митрополията той отправи гневно послание към енориашите си. В него навършилият наскоро 81 години Божи служител остро се възпротиви на традициите, особено в странджанското село Българево, където този обред е най-силно съхранен.

В обръщението си към паството митрополит Йоанакий настоява, че нестинарите "кадят на дявола", и призовава: "Различавайте духовете, различавайте и огньовете: на Велика събота благодатен огън пада на Божи гроб от небето, за да ни засвидетелства Христовото Възкресение. Докато нестинарският огън е веществен, запален е с подръчни средства от човеци. Запалването и газенето му има за цел да обвие с ореол на "святост" нестинарите, а не да възхвали Бога, нито Неговите истински светии - благоверните и равноапостолни Константин и Елена".

Подкрепа за своята позиция владиката намери и в лицето на отец Силвестър, който години наред е духовен надзорник на Сливенска епархия.

"Това, което прави митрополит Йоаникий, е да предпазва православните от учения, практики и действия, които противоречат на вярата. От тази гледна точка ангажиментът му е към православните християни, а не към политици, измамници, мекерета и всякакви други, които живеят живота си както намерят за добре. В този контекст нестинарството, така както се прилага в селата около Царево като действия и ритуали, противоречи на вярата. Има ясни действия на магизъм и окултизъм, които не могат да бъдат съизмерими с вярата на православния християнин. Затова трябва да има разграничение и православните християни не трябва да участват в такова сборище", коментира пред "България Днес" отец Силвестър.

От своя страна самите нестинари гордо заявяват, че са православни християни и минавайки през живите въглени с иконата на Светите равноапостоли Константин и Елена, успокояват душите си.

Реклама

Една от най-познатите и дългогодишни нестинарки у нас е Десислава Жекова. Още на 16 години тя за първи път стъпва върху жаравата, пленена от древния ритуал, влязъл през 2009 г. списъка за нематериално световно културно наследство на ЮНЕСКО. Оттогава 22 години неизменно животът на Деси извън класната стая на Основно училище "Хан Аспарух" в родния й Добрич като преподавател по информационни технологии е свързан с нестинарството.

Жекова категорично отрича всички хвърлени обвинения. Но не отвръща с нападки.

"Никой не може да накара някой да гледа нестинари, ако не желае. Всеки си решава според своите разбирания и усещания да прави това, от което се чувства най-добре. Не смятам, че сме такива, за каквито ни обявяват свещениците. Напълно нормални хора с престижни професии сме. Нестинарството за повечето от нас е нужда, която самият дух желае, за да се уравновеси и успокои", споделя пред "България Днес" добричлийката.

Тя не се учудва на негативното отношение от Църквата към нестинарството, тъй като неведнъж го е изпитвала на гърба си.

"Имах случай в самото начало, когато започнах преди 22 години с нестинарството. Тогава ме изгониха от църквата в Добрич, след като отидох да занеса икона на Светите равноапостоли Константин и Елена за освещаване. С нея исках да танцувам в началото и когато разбраха причината, ме изгониха от храма, защото бил езически обичай. Тогава бях много разочарована и много трудно го преживях. Почувствах се заклеймена. Питах се защо така ме обвиняват. Сега, поглеждайки назад, си давам сметка, че не трябва да хабим усилия и нерви, доказвайки на някого нещо, което не е готов да приеме и осмисли. По-добре да дадем време и сили за това, което ни кара да се чувстваме добре", казва сега Деси и добавя, че когато не разбираш нещо, по-лесно е да го заклеймиш и отречеш, да го забраниш и мачкаш.

Деси разказва, че докато минава през нагорещените въглени с икона в ръка, спира да мисли и изпада в безтегловност. Имала много тежки моменти, в които нестинарството е изчиствало съзнанието й и я е успокоявало.

"В ходенето по жарава се намират много решения. Самото съзнание е на друга честота и се намира изход. Когато съзнанието е освободено, обмисляш и поглеждаш нещата от съвсем друг ъгъл. Без чувства и емоции. Преживявала съм смърт на много близки хора. Когато съм започвала от нулата своя живот, съм била принудена да се събера и съм се справяла", казва още Жекова и добавя, че според много духовници нестинарите не са обхванати от бесове хора и темата за заклеймяването им не се споделя от всички Божи служители.

Реклама