Реклама
https://www.bgdnes.bg/sport/article/9994562 www.bgdnes.bg

Олимпийската състезателка по тенис на маса Полина Трифонова: Войната в Украйна ме направи по-силна

"Бомбардировките започнаха в 1:30 следобед. С майка бяхме вкъщи. Обядвахме. Чухме странни звуци. Силни взривове. Всеки, който е живял в Донецк, няма да забрави 26 май 2014."

Така пресъздава най-големия кошмар в своя живот Полина Трифонова. По това време тя е само на 22. Мечтае да отиде на олимпийските игри като състезател по тенис на маса. Но всичко остава на заден план, когато смъртта започва да чука на вратата. Само за няколко часа жертвите на военните действия са десетки. Хората са принудени панически да бягат.

Реклама

"Котката се притесни. Започна да бяга наляво, надясно. Взривовете станаха по-чести и интензивни. Видях военни самолети, които пускат бомби върху летището - разкрива истинското лице на войната Полина Трифонова. - Нашата къща беше само на 2 км оттам. Беше много опасно. Казах на майка, че трябва да заминем. Тя не искаше, но аз настоях. Когато се върна назад в спомените, се учудвам колко страшно беше и колко се изплаших. Всичко стана много бързо. Взехме документите, кучето и котката и заминахме. Пътувахме до друг град, който е на 50 км. Пътят до него е 30-40 минути, но ние ги карахме 4 часа. Районът беше пълен с войници. Никъде не те пускаха. Беше хаос. Никой не знаеше какво става. Непрекъснато те питаха къде отиваш и кой си. Всички искаха да избягат. В крайна сметка след 4 часа и каране по четири пътища успяхме да излезем от града."

Трифонова се връща в своя дом само още веднъж. За да стегне багажа и да замине за Варна с мисълта, че след няколко седмици ще се върне.

"Реалността е, че до ден днешен не съм се върнала. Вече няма къде, а и няма смисъл - с мъка споделя Поли. - Къщата не е пригодна за живеене. Хората са много тъжни и озлобени. Това е нормално за подобна ситуация. Да видиш града, в който си израснал и учил, и да го видиш сега развален, някак си не ми се иска да ходя."

Само след няколко дни Трифонова, която е родена в Кубрат, ще влезе в битка за олимпийска слава в Токио. Вече е на 29 години, но споменът от войната все още е ясен.

"Не знам дали някой от нас, който го преживя, ще може да забрави този момент. Вероятно постоянно ще си го спомням. Беше много тежко първата година до лятото на 2015-а. Най-тежкият момент в живота - добавя Полина Трифонова. - Моите родители останаха в Украйна. Постоянно мислех как са те и как, не дай боже, нещо може да им се случи. От друга страна, бях сама. Нямах приятели. Тенисът на маса ми помогна да общувам с хора и да намирам нови приятели. След 2015/16 г. стана по-весело. Благодарна съм за тази ситуация. Направи ме несъмнено по-силна. Беше много голям опит. Ако не се беше случила, нямаше да съм там, където съм сега."

Бащата на Полина е българин, а майка й е рускиня. Още като дете Трифонова заминава за Украйна. Започва да тренира и дори се състезава за тамошния национален отбор.

Реклама

"Когато станах на 16 години, от националния отбор на Украйна ми казаха, че ако избера България, няма да мога да тренирам при тях. Няма да ми обръщат внимание. Не исках да се връщам да живея в България. Изборът беше очевиден - разказва Трифонова. - Спрях да играя за Украйна преди 7 години. Тогава тяхната федерация направи грешка. Не се справиха със своите задължения. Когато получих украинско гражданство, не информираха международната федерация. Според правилата трябваше да чакам седем години, за да играя на световно първенство за Украйна."

В Токио Полина Трифонова ще възроди традициите на българския тенис на маса. За последно бившата европейска шампионка Даниела Гергелчева участва на олимпиада през далечната 1992 г.

Драма с класирането

В истинска драма се превърна класирането на Полина Трифонова за олимпийските игри в Токио. Тя беше много близко до директно спечелване на квота на квалификацията в Португалия през април. Българката завърши пета, а само първите четири получаваха билет за олимпиадата. 

"Имах много дълги мачове. По един час. В такива срещи само 2-3 разигравания решават кой ще спечели. В един момент разбираш, че нямаш представа какво да направиш. Тогава се обръщах към треньора и го питах какъв сервис да бия. Често се случваше в Португалия. Той ми казваше и се получи добър тандем", разказа за турнира Трифонова.

Федерацията на Северна Корея изненадващо обяви, че няма да участва на олимпиадата. Това отвори шанс за българката, но официалното решение се бави дори след изтичането на обявения срок.

"Няма да казвам какво си мислех през тези четири седмици. Не знаех дали ще ходя или не на олимпиада. Беше напрегнато. Почти само за това мислех. Когато разбрах, бях на лагер в Германия. Вървях пеша след тренировката към къщи. Видях, че се обажда треньорът. Той ми каза: Седиш ли? Тогава разбрах, че работите са станали."

Бундеслигата калява

Полина Трифонова играе в едно от най-силните клубни първенства - немската Бундеслига. Във всеки мач тя трупа безценен опит.

"Там се състезавам с много класни тенисистки. Имаше мачове 3:3 гейма и 9:9 точки. В подобни ситуации играеш това, което си натренирал през годините. Дори не осъзнаваш как го правиш. Придържаш се към тактиката, но правиш движенията, научени за тези 20 години." 

Трифонова е 409-a в световната ранглиста и е доста по-назад от останалите 69 олимпийки в Токио. 

"Може да е преимущество, че не съм много напред в ранглистата или някоя тенисистка няма да ме оцени. Гледам себе си и играя това, което мога. Опитвам се да го правя добре. Не съм от фаворитите на този турнир. Моята цел е да печеля колкото се може повече мачове. Ще дам всичко и ще се боря", обяви Полина Трифонова. 

Преводач по професия

Поли е преводач по професия и има намерение да приложи своето образование след края на кариерата в тениса на маса. 

"Ще дойде момент, в който няма да мога повече да се състезавам - чертае бъдещето българката. - Имам специалност преводач английски-немски. Винаги ми е било ясно, че тенисът няма да е вечно. Затова помислих на времето за бъдеща професия. Мога спокойно да играя по-нататък, защото когато вече няма да мога да печеля пари с тениса, ще мога да го правя с нещо друго. Продължавам да се развивам. Уча френски. Колкото повече езици знаеш, толкова по-лесно може да си намериш работа." 

 

Реклама
Реклама
Реклама